Коренно различна оценка за договорените европейски средства за следващия планов период 2014-2020 г. представи премиерът Пламен Орешарски от тази на предшественика му Бойко Борисов от парламентарната трибуна в петък. България ще получи най-малко европейски средства на глава от населението в сравнение с всички останали страни в Европейския съюз от структурните и кохезионния фонд през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това обяви премиерът Пламен Орешарски в отговор на депутатски въпрос на лидера на българските и европейски социалисти Сергей Станишев. Орешарски обвини правителството на ГЕРБ, че не е успяло да договори повече европейски пари за страната ни през следващите седем години, така както са направили редица други държави. Финансовата рамка за следващия програмен период беше договорена от правителството на ГЕРБ в началото на февруари след изтощителна сделка на върха на ЕС продължила две денонощия. Макар да не изглеждаше особено щастлив след края на преговорите, тогавашният премиерът Бойко Борисов представи договореното като успех и обяви, че България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от брутния национален доход с нетен баланс около 4%. В петък Орешарски потвърди, че на всеки българин ще се пада по около 4% от БВП на страната, но посочи, че това е влошаване спрямо настоящия програмен период, където този процент е 4.3%. Дали взимаме най-малко или най-много от всички страни членки не е ясно, защото Брюксел все още публично не е обявил разчетите за отделните страни членки. Единственото безспорно е, че България е една от четирите държави, които получават бруто повече пари в сравнение с досегашните бюджетни параметри. Останалите страни са Полша, Словакия и Румъния. След преговорите през февруари тогавашният министър на еврофондовете Томислав Дончев отбеляза, че резултатът не е отличен, но има случаи, в които отличното е невъзможно за изпълнение и даде пример с "девойка, която цял живот чака брилянтния жених, но той така и не се появява“. България не изпадна в тази ситуация, отбеляза тогава Томислав Дончев. Оперативна програма "Наука и образование“ отпада В момента правителството на Пламен Орешарски договаря споразумението за партньорството с ЕС за 2014-2020 г. както и съдържанието на оперативните програми, като вече се сипят обвинения, че предишните са забавили договарянето. Отговарящият за България Карстен Расмусен в генерална дирекция "Регионално развитие“ обаче похвали страната ни, че оперативна програма "Региони в растеж“ е първата от общо над 300 програми, внесени за одобрение в ЕС. Това стана по време на Комитета за наблюдение на програмата в началото на юни. Вярно е, че в момента Брюксел има редица забележки по тази програма основно заради броя на градовете, но никога един документ не е бил одобряван от раз. Европейската комисия настоява и да отпадне одобрената от предишния кабинет оперативна програма "Наука и образование“. Причините за това са слабото усвояване на евросредствата от Министерството на образованието през този програмен период, липсата на административен капацитет във ведомството и факта, че все още няма готов вариант на програмата. Това стана ясно по време на дебат в парламентарната комисия по европейски въпроси през седмицата. Ангажиментът на настоящето правителство е да осигури най-доброто разпределение на средствата и най-ефективното им усвояване, каза премиерът Орешарски. Досега не е имало публично представяне и обсъждане какво ще съдържа бъдещият договор за партньорство, ако изключим представянето му при започването на преговорите в началото на февруари. Така за обществото остава неясно какви ангажименти се поемат от управляващите. Около 10% по-малко пари по политиките са сближаване Около 10% по-малко средства ще получи страната ни по политиките на сближаване през следващия програмен период, каза премиерът Орешарски от парламентарната трибуна. Договорените средства от структурните и кохезионния фонд са около 7 млрд. евро на цени от 2011 г. Сумата е подобна на тази от този програмен период – 6.85 млрд. евро, но заради инфлацията покупателната способност на тези средства е около 10 на сто по-ниска, обясни Орешарски. Той допълни, че този резултат по относителен дял спрямо БВП показва, че нетният баланс е влошен - от 4.3% от БВП за този програмен период на близо 4 на сто за следващия. Средствата по политиките за сближаване отиват за строителство на магистрали, жп линии, пречиствателни станции, водопроводи и канализация, болници, училища, детски градини, мерки за насърчаване на заетостта, реформи в администрацията. Неясно остава как те се разпределят между отделните програми, като всяка една от тях се надява да получи нещо отгоре или поне същото. Повече пари за фермерите Нарастват директните плащания за земеделските производители с близо 2 млрд. лв., но това нарастване е договорено още през 2005 г., отбеляза Орешарски. Увеличаването на земеделските субсидии действително беше договорено от кабинета на тройната коалиция, но то се дължи на обстоятелството, че фермерите от новоприсъединилите се страни членки взимат значително по-малко отколкото старите страни членки. Така под натиска на новите страни членки беше извоювано изравняване на земеделската субсидия от 2016 г. На фона на увеличените плащания за фермерите намаляват обаче парите за развитие на селските райони през следващия планов период с около 10% - от 2.642 млрд. евро сега на 2..383 млрд. евро за периода 2014-2020 г., посочи Орешарски. Орязването на средствата ни обаче се дължи на факта, че България през този планов период показа, че не може да усвои всички договорени средства, като вече бяха отписани автоматично 90 млн. евро, а през тази година се очертава загуба на още 100 млн. евро. Прогнозите са, че до края на срока за усвояване на парите през този програмен период – 2015 г. най-вероятно ще успеем да усвоим около 80% от предвидените пари. Орешарски обаче отбеляза, че някои държави ще получат допълнителни суми за развитие на селските райони, но България не е в този списък. Спекулация с бонусите за другите държави Почти всички страни-членки при преговорите през февруари получават допълнителни суми като бонуси или поощрения, за да приемат рамката и тези средства са по линия на изоставащите региони, каза още Орешарски от парламентарната трибуна. Той посочи, че българската делегация не е договорила подобни средства, докато Гърция е издействала 1.3 млрд. евро, Португалия - 1 млрд. евро, Ирландия - 100 млн. евро, Испания – 1.874 млрд. евро, Италия – 1.5 млрд. евро, Франция - 200 млн. евро, Германия – 710 млн. евро и т. н. България не успява да защити необходимостта от получаване на допълнителен ресурс, макар Северозападният регион да е най-беден в целия ЕС, а други 4 от шестте също да са на последните места в ЕС, допълни Орешарски. Той обачепропусна да отбележи, че тези бонуси бяха дадени на другите страни членки заради орязване на общия им бюджет спрямо настоящия програмен период и въпреки допълнителните суми, тези страни остават с по-малък брутен бюджет спрямо настоящия период. Както се изрази участник в преговорите през февруари, на всяка от страните беше дадено по нещо, за да се върне у дома с поне една добра новина. Българската позиция при преговорите тогава беше да се вземат повече пари от основните фондове – структурните и кохезионния, за сметка на нови фондове, чието финансиране не е толкова сигурно. По-дълъг срок за усвояване на парите Добрата новина, която се оценява еднакво и от предишните, и от настоящите управляващи, е, че всички пари ще се изразходват по правилото n+3, а не както е сега n+2/ n+3. Това означава, че страните ще имат три вместо две години за реализиране на проектите след датата на подписване на договорите. Орешарски обаче отбеляза безспорният пропуск на предишните управляващи, че не са успели да договорят това правило да остане в сила за нас още през този програмен период, така както направиха Румъния и Словакия. Така в момента заради политическата нестабилност, в която изпадна страната в момента риска от загуба на средства в края на годината се оценява между 200 и 600 млн. евро към момента. Това е почти толкова, колкото се кани да емитира нов дълг кабинета на Пламен Орешарски.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010