Според първите данни от резултатите на провелите се в петък президентски избори в Иран, победител засега е 64-годишният молла Хасан Рохани, който се счита, според местните мерки, за умерен либерал, предаде ББС.   След преброяването на 12 млн. бюлетини той превъзхожда значително кмета на Техеран Мохамед Багер Халибаф.   Рохани може да спечели още на първия тур, ако събере над 50.1% от подадените гласове.   Официалните наблюдатели отбелязват, че избирателната активност е била висока – около 80%. Право на глас в Иран имат 50 млн. души.   На предишните избори през 2009 г. предварителните данни от екзитпола също даваха успех на опозиционера Пир Хосейни Мусави, но след това за победител бе обявен Махмуд Ахмадинеджад. Противниците му обясниха това с масови фалшификации, а симпатизантите – че предварителните данни са били на базата на големите градове.   Неочакваният реформатор   Либералите, както и явните поддръжници на отиващия си президент Ахмадинеджад, не участваха в изборите. Те бяха отстранени от Съвета на пазителите на конституцията, състоящ се от представители на духовенството и притежаващи неограниченото право да отстраняват неудобните кандидати.   Но малко преди гласуването Рохани внесе елемент на интрига в изборите, изходът от които се считаше за предизвестен, независимо от личността на победителя.   Както предаде кореспондентът на ББС Ричард Галпин, Рохани започна публично да говори за възобновяване на диалога със запада, обеща да освободи политическите затворници и леко да смекчи цензурата.   Преди това той е заемал различни постове в парламента, бил е представител на Иран в преговорите по ядрения въпрос, но беше отстранен от този пост от Ахмадинеджад.   На негова страна преминаха тези, които искаха да гласуват за единствения кандидат, свързан с лагера на реформаторите – Мохамед Реза Ареф. Той оттегли кандидатурата си във вторник, както обясни, по съвета на бившия президент Мохамед Хатами.   По този начин Рохани се сдоби с подкрепата едновременно на два политически опонента – Хатами и бившия председател на парламента Али Акбар Хашеми Рафсанджани, който поиска да се кандидатира, но не беше регистриран от пазителите на конституцията.   След като Рафсанджани бе отстранен, образованите градски жители и младежите се разколебаха дали е необходимо изобщо да участват в изборите, но на практика избирателната активност стигна 80%. Заради огромните опашки пред избирателните секции вътрешното министерство се принуди четири пъти да удължава изборния ден или общо с 5 часа до 23 часа местно време.   Махмуд Ахвадинеджад не участва в изборите, защото вече е заемал президентския пост два последователни мандата.   За осем години в страната се влоши икономическата ситуация, а заради западните санкции, насочени срещу иранската ядрена програма, това се усеща още по-силно.   Официалните резултати от изборите трябва да бъдат обявени в рамките на това денонощие. Ако нито един кандидат не събере повече от 50%, то след седмица ще има втори тур.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010