Главният съдебен инспектор Ана Караиванова ще направи пет години и половина на този пост, при петгодишен конституционен мандат. Предишният парламент така и не успя да спази срока за избор на неин наследник, а тази задача изглежда трудно постижима и за настоящите депутати, тъй като се изисква мнозинство от две трети. Караиванова обаче най-вероятно ще се прости с поста, тъй като е предложена за зам.-министър на правосъдието, заявиха източници от БСП пред Mediapool. Те допълниха, че Караиванова ще отговаря за провеждането съдебната реформа, каквато към момента БСП не планира да провежда, но с наближаването на поредния мониторингов доклад от Брюксел ще се налага поне да говори нещо по темата. Предстоящата рокада е повод да се припомни свършеното от Караиванова начело на Инспектората към ВСС. Магистрати се питат и как би подхванала каквато и да е реформа, като се има предвид крайно противоречивото й и пристрастно поведение на сегашната позиция, както и почти нулевата диалогичност с редовите съдии (най-вече тези в София), за тежката криза в системата. Столичните съдилища са пряка функция на най-големите проблеми в магистратурата – отсъствие на справедлива система за равномерно разпределение на делата и непоследователната дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тези два дефицита излагат на риск голяма част от съдиите в София и по-големите градове. Натовареността им ги подлага под постоянен риск от дисциплинарно преследване, а от там се създават и лостове за натиск, за да бъдат държани в подчинение. Този сериозен проблем вече беше констатиран многократно от почти всички български неправителствени организации с експертиза в съдебната система. Той беше потвърден и през докладите на Европейската комисия, ООН и международни съдийски организации. Ана Караиванова през всичките тези пет години и половина беше на друго мнение, а Инспекторатът или игнорира случващото се, или го използва, за да раздава правосъдие по собствените си разбирания. Това пролича особено ясно по време на първото дисциплинарно производство срещу уволнената от системата съдия Мирослава Тодорова – тогава председател на Съюза на съдиите в България, който заемаше силно критична позиция към статуквото и порочните практики на ВСС. В началото на юни 2011 година   Mediapool публикува журналистическо разследване  , което показа, че новоизбраният председател на Софийския градски съд Владимира Янева е прекратила дело за злоупотребите в "Софийски имоти" при положение, че самата тя е участвала в сделки с това дружество като представител на баща си. Ана Караиванова реагира много остро, но не към семейната приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов Владимира Янева, а към автора на публикацията. Тя обясни, че не е нужно да се проверяват само делата на Владимира Янева, тъй като инспекторатът не е "орган на повикване". Караиванова освен това изрази съмнения, че проверката на Mediapool за съдия Янева е поръчкова, тъй като журналистическите разкрития излизат след избирането на Янева за шеф на СГС. Поради тази причина шефката на съдебния инспекторат разпореди проверка на цялото Наказателно отделение в Софийския градски съд, което в крайна сметка доведе до реабилитирането на Владимира Янева и уволнението на Мирослава Тодорова. Акция, в която активно се включи и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов. През 2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд обяви, че има съмнения за спазването на принципите на обективност и законосъобразност при извършване на проверката в наказателно отделение на СГС, което рефлектира върху правото на справедлив процес по случая "Мирослава Тодорова". Причина за това бе и друго изказване на главния съдебен инспектор - че "данъкоплатецът им плаща заплатите (на съдиите) най-напред, за да си напишат делата, а в извънработно време, нека пишат декларации и позиции (срещу ВСС)". По това време Караиванова беше в постоянен конфликт със Съюза на съдиите в България, а действията й спомогнаха скандалът "Янева" да се обърне срещу неудобната съдийска организация. Впоследствие обаче главният съдебен инспектор влезе и в по-мащабни конфликти. Тя първо не обърна внимание на писмото на наказателните съдии от Софийския градски съд, които критикуваха инспектората, че проверката е сведена до формални заключения кой колко дела е забавил. Още през юли 2011 г. на магистратите им беше ясно, че голямата им натовареност ги прави уязвими на политически натиск и чистки от страна на ВСС. Последва саморазправа с някои от тях и необяснимо помилване на други, като близката до Владимира Янева съдия Петя Крънчева, за която Mediapool разкри, че системно крие забавените си решения с лъжливи дати. Забавянето на Крънчева доведе и до край на делото "ЦКБ" без присъди за подсъдимите заради изтичане на давността. Инспекторатът обаче услужливо си затвори очите. Преди скандала с Владимира Янева и уволнението на Мирослава Тодорова, Инспекторатът се захвана с най-лесната мишена – бедстващият Софийски районен съд. При средна натовареност от над 900 дела на граждански съдия, 500 дела на наказателен и отчайваща липса на съдебни зали, Инспекторатът излезе с остър критичен доклад срещу множество съдии, които бавят своите дела. Инспекторатът не прие обясненията, че няма достатъчно съдебни зали, че делата са твърде много и това не зависи от съдиите. Общо 103 съдии от СРС излязоха с протестно писмо по повод едностранчивите проверки на проверяващите, но това не бе достатъчно, за да се поставят на дневен ред проблемите с прекомерната натовареност и нуждата от верен анализ на Инспектората при осъществяването на проверки. За тези пет години и половина това така и не се случи. Проблемът обаче успя да се задълбочи при избора на членовете на новия Висш съдебен съвет през есента на миналата година. Съдебният инспекторат бе натоварен да изготви справки кои от магистратите, кандидатстващи за високата позиция, са бавили дела и кои не. Оказа се, че дела са бавили само съдиите от София, а най-много тези от Софийския районен съд. Впоследствие се оказа, че това е лъжа. Независимо дали БСП ще реши да направи Ана Караиванова зам.-министър или не, практиката на съдебния инспекторат и заслугите му за сегашното състояние на правосъдната система би трябвало да намерят непредубеден, честен и професионално задълбочен отговор.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010