programaВ оставащите дни до изборите още по-често ще чуваме за програмно правителство, експертен кабинет, националното спасение и т.н. И всичко това, разбира се, ще ни бъде обещано да бъде сътворено „с таланта на цялата нация“. Подобно говорене е лицемерно, цели само да скрие думата „коалиция“ и да даде свобода на политици да се заричат, че за нищо на света няма да влизат в коалиция с този или онзи.
Правителство без отговорност е и опасно, защото когато управляват анонимните „онези горе“, опозицията е само на улицата. Не може да не прави впечатление обаче усърдието, с което обичайните оракули ни убеждават от екрана колко неизбежно е България да бъде управлявана точно от програмно правителство.
С програма или програмно
Всяко споменаване на програмно правителство ме връща година и половина назад, когато фалитът на Италия беше въпрос на дни. Тогава доверието към Берлускони се изпари и огромният дълг на страната поскъпна рекордно. Трябваше да се реже жива плът и на сцената се появи програмното правителство на Марио Монти, което намали социалните разходи, увеличи данъците, промени пенсионната система. Никой не искаше да свърши тази мръсна работа, затова парламентът подкрепи програмно правителство.
Прилича ли ситуацията в България сега на ситуацията от есента на 2011 г. в Италия? Има ли пакет от неотложни, конкретни и краткосрочни мерки, които трябва да бъдат предприети? Два пъти Не. Докато Италия се нуждаеше от хирург за една операция, България се нуждае от дълготрайно лечение. Реформите в администрацията, образованието и правосъдието не са работа за една година, затова за тях е необходима и подкрепата на гражданите. Когато Марио Монти се яви на изборите, спечели само 10%. Горе долу толкова е реформисткият вот и в България.
Италианският вариант за програмно правителство отпада. Не звучи убедително и аргументът, че програмният кабинет затова е програмен, защото имал ясно разписана програма с мерки и срокове. Отворете интернет страницата на правителството и ще откриете програмите на няколко правителства назад – еднопартийно, двупартийно и трипартийно. Всичките с програми, т.е. и те могат да претендират, че са били програмни.
Аз знам, Българийо, аз знам…
Най-често оферта за програмен кабинет отправя БСП. Сергей Станишев твърди, че „България има нужда от програмно правителство, което да бъде правителство на националната отговорност и националното спасение”. Аха, ясно, значи правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев е било на националната безотговорност, така ли? Прекаляването с кухите лозунги може да бъде и коварно понякога.
Общонационалната опаковка винаги е била любима на левицата. Те нарекоха коалицията си „За България“, те обещават винаги да управляват с „таланта на цялата нация“, на техни митинги Веселин Маринов пропя за първи път „Аз знам, Българийо, аз знам…“ Е, сега я пее на ГЕРБ, но песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ беше дарена на БСП и завинаги е собственост на „Позитано“.
БСП няма друг шанс да разшири влиянието си, защото всеки втори политик се зарича „Никога с БСП!“ и това е сериозен проблем за тях. Левицата се преопакова според нуждите на пазара и е готова временно да се откаже от табелата „БСП“. Изборът за тях е или се правим на маймуни, за да влезем в играта, или изобщо няма да помиришем власт. Номинирането на чуждия свой Пламен Орешарски за премиер е точно това. Офертата стана още по-приемлива, когато Орешарски заяви, че позицията на БСП за рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“ вероятно ще бъде преразгледана. Продуктът придоби съвсем търговски вид.
Без Борисов и Цветанов?
От дясно само ДСБ говори за програмно правителство. Ако се класират за парламента, програмата максимум на партията на Костов е да бъдат „ключов фактор за формиране на дясно програмно правителство“. Разклащането в ГЕРБ промени речника на политиците от малките десни партии. Доскоро хората на Меглена Кунева и Иван Костов казваха, че няма да направят коалиция с ГЕРБ. Сега все по-често казват, че никога няма да бъдат заедно с Борисов и Цветанов, а не с ГЕРБ. А действията на прокуратурата ако не помагат, поне не пречат на развитие в тази посока– дясноцентристко управление без участието на бившите премиер и вътрешен министър, чиято вечност започна да се пропуква. И президентът едва ли ще пречи на такъв вариант.
След изборите ще има нужда от честност – кой, с кого и какво ще прави. Размиването на отговорността зад някакво представяно като експертно-програмно-не-знам-какво-си правителство, може да изглежда удобно за партиите, но за избирателите ще изглежда точно такова, каквото си е – сговаряне зад гърба им. Тогава към прозорците на парламента ще летят не само домати, а Волен Сидеров спокойно ще може да започне от сега да реди следващото си самостоятелно правителство.
в.”Труд

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010