По-висока готовност за участие в изборите, запазваща се преднина на ГЕРБ пред БСП, укротяване на устрема на "Атака". Това са някои от основните тенденции, които показва изследване на "Алфа Рисърч", публикувано в сряда и направено по поръчка на "Дневник". От агенцията отчитат и продължаващ спад в подкрепата за партията на Меглена Кунева и насочване на повече гласове към т. нар. "малки партии". Според данните на агенцията за по-малко от месец намерението за участие в изборите нараства с около 7-8% и достига до около 60% от интервюираните, или приблизително 3.5-3.6 млн. души. "Алфа Рисърч" отчита и политическата мобилизация, до която зимните протести не са довели поради неуспеха им да излъчат силни лидери и послания. Агенцията съобщава, че с по-висока мобилизация и този път се открояват най-възрастните поколения и жителите на по-малките населени места. Обратно, най-младите, особено в големите градски центрове, продължават да не намират мотивация или адекватно политическо представителство и затова сред тях отказът от гласуване остава висок. Според социолозите разочароването от политиките на прехода, както и икономическите трудности от последните години правят от поколението на 40-50-годишните най-несигурната група. Сред тях колебанието кого да подкрепят на предстоящия вот и неувереността в избора са най-силни (36%). От нагласите на тези групи в много голяма степен могат да зависят крайните резултати, особено за прескачане на 4-процентовата бариера и при евентуално ожесточаване на спора за първото място, твърдят още от "Алфа Рисърч". Привържениците на БСП - слабо мотивирани В дните около официалния старт на кампанията дистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5.6%, сочи изследването. Предишно проучване на "Алфа Рисърч" сочеше, че тази разлика е 4.5%. Спрямо март подкрепата за ГЕРБ нараства от 21.9% до 22.5%, а тази за БСП спада от 17.4% на 16.9%. Ръстът на доскорошните управляващи се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите градове, управлявани от кметове на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов е най-силна в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора. В редица региони с икономически трудности обаче и в малките населени места ГЕРБ са изправени пред спадаща популярност, пишат от "Алфа Рисърч". Гражданското недоволство вместо до консолидиране доведе до разпиляване на протестния вот, сочат социолозите. Според тях това стои в основата на по-слабите позиции, с които влизат в предизборната надпревара основните конкуренти на ГЕРБ. БСП започва кампанията със слаба мотивация на своите привърженици и неспособност да привлече по-широка електорална периферия. Отказът на Сергей Станишев от премиерския пост и новите лица в листите се възприемат противоречиво от традиционните избиратели на левицата, казват от "Алфа Рисърч". По-устойчиви позиции социалистите запазват в малките населени места, но пък отстъпват в най-големите градове, където са концентрирани и най-висок брой избиратели. След бурния подем на "Атака" по време на протестите - почти тройно по-висока подкрепа в сравнение с периода преди демонстрациите, сега се наблюдава известно забавяне на този процес, твърдят от социологическата агенция. За момента "Атака" събира 4.9% от гласовете на пълнолетните избиратели, без да увеличава електоралната си тежест, сочи изследването. Националистическият вот се отлива обаче и към други формации – 1.3% за НФСБ, 1% - ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0.7%. Други партии, с които представители на протестиращите участват в изборите, събират между 0.3% и 1% привърженици. Проблемите около съставянето на листите на "Движение България на гражданите" и напускането на местни организации на фона на общата слаба консолидация на неговите симпатизанти се отразяват отрицателно и върху позициите на партията, пишат социолозите. Партията на Меглена Кунева губи около процент подкрепа за месец - в началото на април за нея биха гласували около 2.9% от общия брой избиратели. Незасегнати за момента са партиите с най-твърди ядра от симпатизанти, казват от "Алфа Рисърч". ДПС има традиционните 4.8% последователи, но с висока готовност да гласуват. Заради силно мотивираните си последователи, ДСБ засега могат да разчитат на 1.8% от гласовете, дори след скандала около несъстоялата се коалиция със "Синьо единство". Задача с много неизвестни Високата, но недостатъчна подкрепа за постигане на абсолютно мнозинство на ГЕРБ или БСП, заедно със силната фрагментация на вота към по-малките партии, очертават редица интересни интриги, твърдят от "Алфа Рисърч" и подчертават, че е възможно до 15-18% от гласовете да отидат към партии, които не прескачат изборната бариера. Така все още не е ясно ще запази ли ГЕРБ аванса си пред БСП, ще вземат ли социалистите част от протестния вот, достигнала ли е своя таван "Атака". Не може да се каже и дали партията на Меглена Кунева ще спре ерозията си и ще могат ли по-малки партии да преминат 4-процентовата бариера. От този въпроси ще зависи балансът на силите в следващия парламент, управленските формули, а вероятно – и колко дълъг живот ще има той, обобщават от "Алфа Рисърч". Преди ден от друга социологическа агенция "Галъп" дадоха не много различни числови измерения на подкрепата за партиите. Според социолозите от "Галъп" ако изборите бяха на 12 април ГЕРБ щеше да получи 22.8 на сто, БСП – 19.9%, "Атака" – 5.7%, ДПС – 4.9%, "Движение България на гражданите" – 3.9 на сто. Подкрепата за Бойко Борисов през април е била 27 на сто, а за Сергей Станишев – 25 на сто. На въпроса дали ГЕРБ е тясно свързана с олигархията и монополите, 53 на сто отговарят с "да", а само 19 на сто не са съгласни с това твърдение. 58 на сто от анкетираните смятат, че в ГЕРБ се преследват главно лични интереси и има корупция. 62 на сто от българи искат служебният кабинет да потърси отговорност от правителството на ГЕРБ.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010