На 15 април България трябваше да изпрати първата чернова по договора за партньорство с Европейския съюз за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Документът дава отговор за какво страната ни ще похарчи договорените от правителството на ГЕРБ над 15.2 млрд. евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Какво съдържа документът остава пълна мистерия. Служебният премиер Марин Райков съобщи, че ще има “леки корекции” на завещанието от ГЕРБ, но “генералната рамка” се запазва. Какви ще са дребните промени не беше обяснено. В момента Европейският съюз все още няма одобрена финансова рамка за следващия програмен период 2014 – 2020 г., след като Европарламентът отхвърли предложението на Европейската комисия за бюджет от 960 млрд. евро заради орязването му спрямо настоящия програмен период с 36 млрд. евро. Това се случва за първи път в 56-годишната история на Европейския съюз. От една страна това дава добър шанс на служебния кабинет да договори нещо отгоре над вече постигнатите от предшествениците му 15.2 млрд. евро. Премиерът Марин Райков вече намекна, че ще искаме повече средства от фонда за младежка безработица. От него за България бяха заделени скромните 75 млн. евро. Другата възможност е да получим пари от т.нар. специален фонд за подпомагане на бедните региони. България не получи нищо от този фонд, защото предпочете да вземе повече пари за инфраструктура. На практика т.нар. фонд spesial location беше създаден, за да се компенсират страните, чиито бюджети бяха орязани спрямо настоящия програмен период. Правителството на ГЕРБ е настоявало от този специален фонд за двата най-бедни региона в ЕС – Северозападна и Североизточна България, да получат 200 млн. евро, но ни е било отказано. Дали сега ще поискаме отново остава загадка. По договора за партньорство има пълно информационно затъмнение, въпреки обещанието на служебния премиер Марин Райков за прозрачност. По думите му договорът трябва да бъде готов до 15 май и окончателно одобрен от България и ЕС до края на годината. Преди дни лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че са “притеснени”, че служебният кабинет има намерение да финализира подписването на споразумение за партньорство между България и Европейския съюз, без да има “сериозно обществено обсъждане”. Местан уточни, че ДПС не са против служебният кабинет да работи по тази тема за да не се губи темпо, но “всичко трябва да е в стриктна координация с основните политически сили”, защото следващите две правителства ще изпълняват поетите ангажименти. “Няма как да сключим споразумение с ЕС, преди да сме наясно какви са приоритетите ни и какво ще развиваме”, каза Лютви Местан. Разпределянето на парите Все още няма яснота как ще бъдат разпределени 7-те милиарда лева за седемте оперативни програми. Обсъждат се различни финансови модели. Неофициално се твърди, че парите по инфраструктурните програми - “Транспорт”, “Околна среда” и “Региони в растеж”, няма да бъдат пипани и те ще могат да разчитат на същите средства както и през този програмен период – съответно 2 мрд., 1.8 млрд. и 1.6 млрд. евро. Преразпределение се прави по останалите четири оперативни програми - “Иновации и Конкурентоспособност”, “Човешки ресурси” и новите “Наука и образование” и “Добро управление”, която обедини досегашните “Административен капацитет” и “Техническа помощ”. Единият от обсъжданите варианти е от “Човешки ресурси” и “Конкурентоспособност” да се вземат по 200 – 250 млн. евро от сегашните им бюджети, които са съответно 1.2 млрд. и 1 млрд. евро. Тези средства ще бъдат насочени към новата “Наука и Образование”, която ще има бюджет от около 400 – 500 млн. евро. Най-малко средства – около 250 млн. евро, са планирани за “Добро управление”. Проблемът е, че всяка програма иска повече пари от настоящия програмен период и към момента все още е трудно да се балансират интересите. Това зависи от политиките, на които ще се заложи през следващите 7 години. Програмата за бизнеса пак на опашката Към момента единствената програма, за която все още не е ясно как ще изглежда и какви са приоритетите й и дори няма чернова, е програмата за бизнеса - “Иновации и Конкурентоспособност”. Отличникът е “Региони в растеж”, която дори е наясно и как ще разпредели ресурса от 1.6 млрд. евро между шестте си приоритета. Това става ясно от публикуваните документи. Най-много пари - около 2 млрд. евро, са предвидени за програма “Транспорт”. Те ще отидат за жп проекти по три направления. Едното е границата със Сърбия – София – Пловдив – Бургас. Другото - Видин – София – Радомир – Кулата и последното София – Русе. От магистралите приоритетно е изграждането на “Струма” през Креснеското дефиле, както и магистрала “Хемус”, която обаче при Велико Търново прави завой в посока Русе и не стига до Шумен. Останалите средства ще отидат за третия лъч на метрото в София от бул.”Ботевградско шосе” до жк.”Овча купел” и за ремонт на гари. Планирани са и пари за купуване на локомотиви и подвижен състав за БДЖ, както и за доставка на специализирани плавателни съдове По оперативна програма “Околна среда” най-много пари ще отидат за изпълнението на ангажиментите ни в сектор “Води” - 70% от бюджета на програмата или около 1.3 млрд. евро. За разделното събиране на отпадъци са предвидени 18% от бюджета, а за опазване на биоразнобразието – 7%. Останалите 5% са техническата помощ. Над половината от 1.6 млрд. евро по програма “Региони в растеж” (63%) ще отидат за устойчиво и интегрирано градско развитие в 67 общини. Средствата са за саниране на жилищни сгради, ремонт на паркове, спортни обекти, детски площадки, пешеходни зони, осветление, изграждане на училища, детски градини, ясли, нови автобуси за градския транспорт. Новото е, че за ремонта на болници, социални домове за децата в риск, защитени жилища и ремонт на пътища няма да се иска този път съфинансиране. Предстои да се разбере дали Брюксел ще разреши това. Намаляване на отпадналите от училище до 11% Новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” се цели да намали преждевременно напусналите училище до 11% през 2020 г. Другата цел е ръст на висшистите на възраст между 30 и 34 г. до 36% през 2020 г. Научните изследвания и технологичното развитие са първи приоритет на програмата. Залага се още на ученето през целия живот, стимули за образование в инженерни и природни науки, подкрепа на дистанционното и електронно обучение. Освен това по програмата се планира да се финансира ремонтът и обзавеждането на училищата и детските градини в останалите 197 общини, които не попадат в програмата “Региони в растеж”. При “Човешки ресурси”, която се очаква да бъде с по-малък бюджет от настоящия програмен период заради отпадането на образователните мерки, няма някакви иновативни схеми. Залага се на изпитаните заетост на младежите чрез осигуряване на стаж, както и програмите “Аз мога” и “Развитие”. Програмата “Добро управление” обединява сегашните “Административен капацитет” и “Техническа помощ”. Бюджетът й е планиран да бъде около 250 – 300 млн. евро. Парите ще отидат за държавната администрация и съдебната власт, електронното управление и надграждането на информационната система за управление на евросредствата ИСУН 2020.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010