Акцизите върху цигарите се очаква да донесат около 6.1% от общите приходи в бюджета през 2013 г. или около 2.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Това се казва в резюме на изследване на Industry Watch. Отттам уточняват, пазарът на тютюневи изделия е традиционно относително стабилен приходоизточник заради слабото влияние на текущата стопанска конюнктура върху потреблението и продажбите. Ето защо динамиката на този пазар пряко въздейства върху макроикономическата предвидимост.
В сравнение с 2008 г., държавата през миналата година е събрала едва 7% повече приходи от акциз върху цигарите, при двукратно увеличение на акцизните ставки за периода. Което означава, че се наблюдава 45% спад в обема на обложените цигари в продажба.
В резултат на повишаването на нивото на акцизите в България и специфичната структура на акцизното облагане, цените на цигарите се промениха по различен начин в зависимост от пазарния сегмент, констатират анализаторите. Увеличаването на теглото на специфичния акциз в цената оказа неравномерно влияние върху пазарните цени в различните сегменти. Влиянието от повишените акцизи беше пропорционално много по-силно върху по-евтините цигари, а ефектът върху по-скъпите цигари беше като цяло по-слаб. Вследствие на това средната разлика между цените на тютюневите изделия в ниския и високия сегмент се сви близо 2 пъти – от почти 4 лева през 2008 г. до около 2 лева през 2012 г. Видимото стопяване на разликата между максималната и минималната цена прави по-скъпите цигари относително по-привлекателни за пушачите.
Забраната за пушене на закрити обществени места вече дава ефект в свиване на продажбите с 3 до 4 %, макар да е рано да се оценят трайните ефекти. В други страни от Европейския съюз, в които е въведена подобна забрана, продажбите на цигари падат с 4-11% в месеците непосредствено след влизането на ограничението в действие. Забраната за пушене на публични места има не само еднократен, но и дългосрочен ефект върху търсенето на тютюневи изделия.
Ценовите стратегии за пръв път през последните години се отличават от дългосрочния тренд както в страната, така и в ЕС. Според данни на Евростат цените на цигарените изделия са се повишили с около 6% годишно през 2012 г., като процесът на постепенно увеличение на цените се запазва и през първите месеци на 2013 г. В същото време, в България средно цените не се променят сред изделията с най-висок пазарен дял. През 2012 г. цените на 24 от най-продаваните 30 асортимента остават непроменени спрямо 2011 г.
Трябва да се има предвид, че средният ценови сегмент (4.50-5 лева) заема 37% от общия пазар, а ниският сегмент формира 45% от продаваните обеми цигари. Това отразязва ниската покупателна способност на населението у нас в относително изражение на фона на високите минимални акцизни ставки. Част от описаните намаления вероятно опитват да пре-позиционират определени брандове от „висок” в „среден”, и от „среден в „нисък” сегмент, търсейки увеличение на пазарен дял именно в най-широките за българския пазар сегменти.
Понижаването на цените на цигарите води до спад на бюджетните приходи, при равни други условия. Макар голяма част от акциза да е специфичен (т.е. фиксирана стойност за 1000 къса), пропорционалния акциз и данъкът върху добавената стойност се определят на основа на цената. Така в средния ценови сегмент, всеки 10 стотинки понижение на крайната цена водят до близо 5 стотинки по-ниски приходи в бюджета. Ето защо, ценовите изменения трябва да се следят внимателно при прогнозирането на бюджетните приходи и формиране на данъчната политика на страната, смятат от Industry Watch.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010