От КНСБ предложиха да се отложат за догодина част от предвидените в бюджета за 2013 г. капиталови разходи и с освободения финансов ресурс да се повишат доходите на най-бедната част от населението. В същото време синдикатът изрази притеснения от англосаксонското мислене и либералната ориентация на икономическия екип в служебния кабинет. Според представените от КНСБ в четвъртък изчисления, като се намалят парите за инфраструктурни проекти с 5-7 процента ще останат 400 млн. лв., с които може да се подобри финансовото положение на 1.2 млн. българи. По думите на президента на профсъюза Пламен Димитров така ще се отвори “фискален прозорец“, в който да се вместят еднократни и допълнителни социални мерки за пенсионери, безработни, работещи бедни и майки с добавки., за което не са нужни законови поправки. Предложенията на синдиката са да се увеличи от 1 април с 50 лв. добавката за гледане на дете, което ще струва 20 млн. лв. Изплащане на добавка от 20 лв. на пенсионерите с пенсия до 200 лв. от идния месец ще струва на хазната 150 млн. лв. Други 100 млн. лева трябва да се отделят ударно за програма за временна заетост от 1-ви април, която да обхване 25 хиляди работни места в производството. Добавка “бедност“ от 40 лв. месечно за работещите в администрацията срещу 300-350 лв. е другата синдикална идея. КНСБ предлага още да се изплати еднократна енергийна помощ от допълнителни 56 лв. към енергийните помощи от 328 лв. за отопление през зимата, което ще струва на бюджета 10 млн. лв. Също 56 лв. като енергийна еднократна помощ да получат и всички 830 хил. пенсионери с пенсия до 200 лв., за което са нужни 46 млн. лв, предвижда профсъюзът. Конфедерацията настоява още от 1 април до края на годината на близо 70 хил. души, получаващи обезщетения за безработица, да бъде изплащана компенсаторна добавка от 18 лева на месец. Предлага се също "ударна" програма за разкриване на поне 25 хиляди временни работни места, като средствата за заплати да се покриват от работодателите и по програмата "От социални помощи към заетост". Временната заетост да бъде насочена най-вече в малките населени места в страната и да е за период 10 месеца, пресмятат от синдиката. Според организацията за тази мярка са необходими около 100 млн. лв. От КНСБ отново настояха от 1 април минималната работна заплата, каквато получават около 130 хил. души, заети основно в частния сектор, да бъде увеличена от 310 на 340 лева, като разходите по увеличението да се компенсират чрез повишаване на събираемостта на данъците. Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов пък коментира пред БНР, че въвеждането на електронното правителство ще икономиса сериозен разход на фирмите, който в момента те дават за излишен документооборот, което е “евфемизъм за рушвет“. “Всичко това ще изчезне, когато се появи едно истинско електронно правителство. С едно натискане на копчето една фирма ще получи всичко, което би трябвало да получи, без да плаща пари, които понякога стигат до 10 процента от разходите на една фирма. “Тези пари ние с удоволствие ще ги дадем за заплати, тъй като ние също искаме да запазим хората, които работят за нас. Това е най-ценното нещо, което притежава един предприемач - обученият, способният персонал, така че от 2 до 10 процента могат още в рамките на тия три месеца да отидат от едни пари, хвърлени в кошчето за боклук, за мен, във фонд "Работна заплата", каза Иванов.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010