МВФ: ЕС предозира лекарството срещу дълга

13 Март, 2013 - 09:06 - Klassa.bg Rss - всички новини

Международният валутен фонд продължава да анализира последиците от политиката на строги икономии, която сам преди няколко години наложи на всички европейски страни, пострадали от кризата със суверенните дългове.
На едната везна - резултат: задълбочаване на рецесията, увеличаване на държавния дълг към БВП /смисълът на икономиите беше точно обратен/, социалната нестабилност и политическата криза, която в Гърция, Италия и Испания се превръща в структурна. На другата - благите намерения на МВФ и теоретичните изчисления на неговите икономисти - те заявяват, че лекарството е било правилно, просто е приложено не така, както е написано в рецептата.
Икономиите - отрова или лекарство?
Последиците от прилагането на патентованото лекарство срещу дългове за момента са плачевни - рецесията не само не си отива от Европа, точно обратното тя постепенно се разпространява върху страните от европейския център, чиято икономика до преди година все още беше в добра форма.
На останалите страни им е толкова лошо, че не можеш да си извъртиш езика, за да наречеш случващото се там обикновена рецесия - това е пълноценен колапс на националните икономики на няколко страни от Южна Европа.
На Гърция и останалите пострадали от кризата страни МВФ предписа лекарство с действащото вещество "вътрешна девалвация", разработено от специалистите на фонда за страните, които нямат възможност да проведат обикновена девалвация. С помощта на съкращаването на държавните разходи, намаляването на заплатите и увеличаването на данъчната тежест в страната се свиваха доходите на населението и цените. Резултатите от строгите икономически репресии е увеличаването на конкурентоспособността на икономиката. Обикновено страните достигат тази цел с помощта на обикновена девалвация на валутите, но за държавите от еврозоната този механизъм е недостъпен - еврото не просто е тяхната национална валута.
За да получи първа помощ от ЕС и МВФ, Гърция се задължи да проведе "вътрешна девалвация". В протокола за предоставяне на помощ експертите от МВФ директно са написали, че лекарството като цяло е безполезно, а за Гърция е даже противопоказно. Въпреки това Гърция изпълни всички условия на подписания протокол и от това й стане още по-зле.
Тази есен МВФ публикува още едно изследване, което доказа, че програмите за икономии са вредни. В основата на изследването - анализът на бюджетните мултипликатори. Съкращаването на държавните разходи особено тежко се отразява върху икономиката на страните с твърди валутни курсове - именно тази политика причини рецесията в Европа.
Икономиите - лекарство, с което не трябва да се прекалява
Относителният потенциал на растежа и икономии все повече или по-малко ясната бюджетната консолидация убиват и производството, и растежа. Но вероятно тя помага за друго - води до рязко съкращаване на държавния дълг? Икономистите на МВФ Люк Ейро и Анке Вебер са анализирали как консолидацията на бюджетните разходи влияе върху държавния дълг.
В рамките на изследването те са проучили краткосрочните бюджетни мултипликатори - за развитите страни те в момента са приблизително равни на 1. Това означава, че съкращаването на бюджетните разходи наистина води до значително спадане на производството и ръст на отношението на държавния дълг към БВП в краткосрочна перспектива. Именно това може да измами пазарите, които могат да накажат правителствата за "разумната политика" и да накарат страните да поемат пътя на вечно разрушаващите икономии.
Но Ейро и Вебер са убедени, че в дългосрочна перспектива приемането на лекарството може да помогне на страната да излезе от кризата. Най-важното е да не се прекалява: ако постоянно икономисваме, тогава можем да вкараме икономиката във вечен спад и в крайна сметка съотношението на държавния дълг към БВП само ще расте. Именно това вече се случи в Гърция и вероятно и в останалите периферни страни.
Мерките за икономии работят, но не веднага
Има две взаимно изключващи се гледни точки за това, как програмите за икономии се отразяват на държавния дълг. Преди кризата всички бяха убедени, че зависимостта е директна: искате да намалите дълга - икономисвайте. След това привържениците на програмите за икономии като МВФ и ЕК признаха, че в карткосрочна перспектива икономиите могат да се трансформират в рецесия. Но това не означава, че подобни програми са изцяло вредни и трябва напълно да се откажем от тях.
Точно обратното мнозина експерти са убедени, че именно неразумната и недалновидна политика на европейците, които са наложили на периферните страни програмите за икономии, е довела до задълбочаване на кризата. Носителят на Нобелова награда Пол Кругман е най-острият критик на програмите за икономии.
В МВФ не са съгласни с това. Заблужденията на противниците на икономиите са свързани с няколко фактора.
Бюджетната консолидация не води до незабавно съкращаване на държавен дълг. Всичко ще зависи от размера на бюджетния мултипликатор. Ако той е достатъчно голям, тогава БВП в краткосрочна перспектива може да се свие, а държавният дълг спрямо БВП да нарасне. Тук работят два фактора: съкращаване на данъчните постъпления и съкращаване на БВП като знаменател на дробта държавен дълг/БВП.
Например, в страна с държавен дълг от 80% от БВП, доходи на нива от 40% към БВП и мултипликатор за първата година 0,6%, съкращаване на разходите с 1% от БВП ще доведе до намаляване на държавния дълг през първата година с 0,3% от БВП.
Но това не означава, че политиката на икономии е напълно неефективна. След определено време мултипликаторите ще започнат да намаляват, растежът на БВП ще се възстанови, а държавният дълг ще се съкращава по-бързо. Но едва ли е възможно положение, при която съкращаването на разходите с 1% от БВП ще доведе до същото съкращаване и на държавния дълг.
Програмите за икономии са разумни и неразумни
Обикновено е прието да се смята, че бюджетният мултипликатор в развита страна е 0,6%. Но сега има основание да се смята, че размерите на мултипликатора са нараснали до 1. По време на спадове в икономиката домакинствата и бизнесът много по-силно реагират на промените на доходите.
Освен това, сега централните банки вече не могат рязко да увеличат монетарната подкрепа за икономиките - ставките са близки до нулата. А и самите канали за предаването на мека монетарна политика работят лошо. Не си струва да се надяваме и на възстановяването на външното търсене.
За малка и открита икономика в подобна ситуация мултипликаторът може да нарасне до 2.
Наличието на високи мултипликатори не означава, че страните трябва да избягват съкращаването на разходите.
Съкратили веднъж разходите и стига. През първата година съкращаването на разходите води до увеличаване на съотношението държавен дълг към БВП, където дългът е над 60% от БВП - в тази група попадат всички развити страни.
Ако опитите за съкращаването на разходите повече не се повторят, тогава държавният дълг започва да намалява от втората година. В течение на пет години влиянието на съкращаването на разходите върху производството напълно ще изчезне.
Постоянно съкращаване на разходите. Днес страните постоянно съкращават разходите, което води до спад на техния БВП. В страните с висок дълг, които въвеждат все нови и нови програми за икономии, държавният дълг може да започне да намалява в течение на три години. Това не означава, че програмите за икономии влошават дълговата криза, просто ефектът от тях може да се окаже закъснял.
Програмите за икономии убиват растежа. Комбинацията от високи бюджетни мултипликатори, постоянно свиване на държавните разходи и висок дълг сериозно усложнява борбата с дълговата криза.
Особено тежки ще са последиците, ако свиването на държавния дълг доведе до дългосрочен спад в икономиката и в течение на дълги години БВП расте под потенциала си. В този случай мултипликаторите ще останат постоянни и няма да се съкращават в процеса на реализация на програмата за икономии. Програмата за намаляване на държавния дълг ще се провали, а след пето години държавният дълг ще бъде със 70% по-висок, отколкото е бил в началото.
От МВФ решиха да проверят тези изводи върху реални страни. Те използваха данните за европейските държави-длъжници, т.е. Гърция, Ирландия, Португалия и Исландия за 2007. На тази основа не симулираха резултатите от програмите за икономии, а след това сравниха с реалните данни за 2011. Като цяло резултатите бяха сходни.
Освен това те изучиха опита на страните от Г-20 и ЕС през 80-те години. Съкращаването на бюджетните разходи е в корелация със съкращаването на държавния дълг, но зависимостта е малка - само 0,3%. Ефектът е забележим едва след 6 тримесечия.
Икономистите също така са решили да проверят своите изводи с помощта на модела за регресия на примера на Япония. Използвали са данните от 1970 до 2012. Това е достатъчно показателен пример, та нали мултипликаторът на бюджетните разходи за страните сега е над 1, а държавният дълг на Япония беше над 60% от БВП в течение на няколко десетилетия.
През първата година съкращаването на разходите с 1% от БВП увеличава държавния дълг с 1% от БВП. Веднага се понижават инфлацията и БВП.
Държавният дълг започва да намалява след 6 тримесечия.
Но в действителност, финансовите пазари, а след тях и политиците просто грешат, убедени са в МВФ. Те отделят прекалено много внимание на съотношението държавен дълг към БВП - този показател добре отчита динамиката в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Но в краткосрочна той само ви обърква, защото прекалено силно зависи от бизнес цикъла. Пазарите започват да се ръководят от тези показатели и наказват страните за неспазването на дългосрочните цели, правителствата в отговор усилват икономиите и попадат в порочен кръг. Пример за това са европейските държави.
В МВФ призовават правителствата да вземат предвид при бюджетното планиране по-малко зависими от циклите индикатори.БГНЕС

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010