Холандският популист-иконоборец и яростен критик на исляма Герт Вилдерс готви нова кампания за ядосване на политическата класа - "обиколка на съпротивата" из Холандия.   Не е трудно да се види откъде Вилдерс, който съчетава крайнодесни антиимигрантски позиции и левичарска социална политика, черпи вдъхновението си: от Рим.   Високоефективната предизборна кампания с обиколки на села и паланки на Бепе Грило и неговото "Движение 5 звезди" в Италия, която съчета умелото боравене със социалните медии и интернет и старомодните площадни митинги нашир и длъж из страната, преобрази италианската политика. Възможно е тя тепърва да разшири влиянието си из цяла Европа, която е обхваната от необичайно изменчиви настроения и е уязвима за въстание от Гриловски тип.   Вилдерс обеща да обиколи колоездачни алеи, площади и молове из градчетата на Холандия по-късно тази година, за да мобилизира съпротивата срещу Европа, имиграцията и финансовото спасяване на Гърция с парите на холандските данъкоплатци.   Дневният му ред пасва на този на Найджъл Фараж след триумфа на Британската партия за независимост (ЮКИП), която спечели второ място, като победи консерваторите в Истли и повдигна духа на лидера си за изборите за Европейски парламент догодина.   Точно до Холандия в белгийския автономен район Фландрия, националната политическа върхушка стреснато се опитва да спре новия кмет на Антверпен Барт де Вевер, който се надява да превърне Белгия в конфедерация като стъпка към унищожаването на страната.   Де Вевер, който е начело на Новия фламандски алианс, е смятан за най-популярният политик в Белгия. Сепаратизмът, било то в Антверпен или Барселона, е реакцията на обикновените хора на финансовата и икономическа криза, която сега изглежда повдига много по-фундаментални въпроси за политическата легитимност в Европа.   Обаче реакцията срещу строгата уеднаквена фискална политика с водещ поддръжник Германия и организатор Брюксел придобива различни форми из европейскияь континент. В Гърция процъфтя крайнолявото движение Сириза, заедно с неофашистката "Златна зора", която включи насилието в списъка от средства за противопоставяне на новата политика.   На север в Дания реакцията бе по-обикновеният вариант на политика на протести в стил ЮКИП. Допитвания от тази седмица сочат, че националистичната антиимигрантска дясна Датска народна партия е задминала социалдемократите по равнище на подкрепа.   Внезапният възход на Грило, който получи всеки четвърти глас в Италия, може да е шокирал традиционните управляващи елити из Европейския съюз, но те не дават кой знае какви признаци, че знаят как да отговорят или да се приспособят към посланието на избирателите, които свалиха досегашни народни избраници от Гърция до Финландия през последните три години.   Там, където гласоподавателите не са "изритали некадърниците", вместо тях са взели мерки лидерите на големите страни от ЕС, като Берлин, Париж, Брюксел и Европейската централна банка във Франкфурт, които заговорничеха да свалят избрани премиери като Силвио Берлускони в Италия и Георгиос Папандреу в Гърция.   Посланието на германското правителство към италианците тази седмица беше "може и да сте си изритали политиците, но не трябва да изритвате политиките им". Към това се присъедини Европейската комисия в Брюксел, докато лидерът на опозиционните германски социалдемократи Пер Щайнбрюк дори каза, че италианците са гласували за "клоуни".   В четвъртък досегашният италиански премиер Марио Монти, който понесе тежко поражение на изборите, участва в конференция на Европейската комисия в Брюксел, където му ръкопляскаха на крака сякаш той е победителят.   Разминаването между присъдата на народа и тази на елита бе впечатляващо.   Монти заяви, че през 15-те си месеца на власт съзнателно никога не е казвал на италианците, че програмата му на бюджетни икономии, структурни реформи и данъчни повишавания се прилага по заповед на ЕС. След това добави: "Макар че, разбира се, беше вярно, че Европейският съюз ги иска."   Предвид провала му сега може да настъпи лека промяна за оглаждане на ръбовете на предписаната от Германия бюджетна дисциплина, докато лидерите на ЕС опяват, но без да действат, за запълването на огромната пропаст между техните по-интеграционистки политики и демократичната отчетност и легитимност, на които да се опират.   На въпрос тази седмица за това разминаване и дали бюджетната дисциплина може да доведе до растеж, един бивш европейски премиер, който е бил и високопоставен представител на ЕС каза на "Гардиън":   "Няма растеж, няма да има никакъв растеж."   "Гласоподавателите сега отъждествяват структурните реформи с икономически спад, нарастване на безработицата и социални сътресения", казаха Чарлс Грант и Саймън Тилфърд от Центъра за европейски реформи в статия от петък.   "Консенсусът Берлин-Брюксел-Франкфурт за бюджетната дисциплина, която се прилагаше от правителството на Монти, дискредитира точно реформите, които бяха нужни за съживяването на италианската икономика", пишат те.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010