Обещаното от Бойко Борисов поевтиняване на тока с 8% няма да се случи, стана ясно в сряда, когато той хвърли оставката на правителството. Ръководството на ДКЕВР запази красноречиво мълчание в отговор на репортерски въпроси може да се ангажират с преразглеждане на цените на електроенергията, за да решат дали и с колко да ги намалят след осем дни. В последен и както се оказа безуспешен опит да потуши протестите, Борисов обяви на пресконференция във вторник, че цената тока може да се свали с 8 процента още от 1 март, ако ДКЕВР разреши. Часове след това министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обясни, че това може да стане с извеждане на електроенергията от скъпите въглищни централи от микса за бита и с намаляване на разходите на НЕК и “Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО). По неофициално информация на Mediapool тези изявления са били последвани от светкавична реакция от страна на банките-кредиторки. Националната електрическа компания (НЕК) им дължи 500 млн. евро, за които в момента се водят преговори за преструктурирането им заради отделянето на преносната мрежа от НЕК в Електроенергийния системен оператор (ЕСО), тъй като тя е залог по заемите. Банките са писали на НЕК и компанията майка “Български енергиен холдинг“ (БЕХ), че ако се намалят приходите на двете дружества, ще бъдат спрени преговорите по преструктурирането на кредитите, което на практика ще стопира разделянето на НЕК и ЕСО. А Брюксел вече обяви, че ще заведе дело срещу България заради забавените правила за свободна търговия с ток и газ. Разделянето на НЕК и ЕСО също е част от европейските изисквания за свободен пазар и макар министър Добрев да отрича, че това има нещо общо с наказателната процедура на ЕК, на практика докато ЕСО не стане отделно дружество, страната ни не може да претендира, че спазва Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС. От НЕК казаха, че при тях няма такива писма, а от БЕХ още не са отговорили на въпросите на Mediapool дали са получили такова предупреждение. Логично обаче е, че ако се намалят приходите на двете компании вследствие на понижените цени на тока, те трудно ще могат да изпълняват плащанията по заемите. В същото време през май 2013 г. е падежът на синдикирания кредит от БНП-Париба от 250 млн. евро, по който миналата година бяха платени 55 млн. евро, а останалите 195 млн. отложени. Това е охладило ентусиазма за скоростно сваляне на цената на тока, което бе косвено потвърдено и от мълчанието на шефовете на ДКЕВР по време на пресконференция в сряда, когато бяха запитани как технологично ще намалят цените на тока от 1 март. След конфузно споглеждане между членовете на комисията, изпълняващият длъжността председател Юлиана Иванова подхвана познатия рефрен, че се работи за търсене на такива механизми. Тя също така каза, че премиерът Борисов не й се бил обаждал да каже, че трябва да се намали цената на тока. В крайна сметка Анжела Тонева, член на регулатора, обясни, че съгласно Закона за енергетиката ДКЕВР определя квоти за изкупуване на тока от електроцентралите за регулирания пазар, но без да поставя свободния пазар в неравноправни условия. Ако има изкривявания при определянето на квотите за регулирания пазар може да се направи анализ. За целта обаче НЕК и ЕСО трябва да подадат заявления за промяна на квотите енергия, които изкупуват. Тонева не отговори на въпроса, ако двете държавни дружества внесат такива заявления, ще има ли време регулаторът да ги разгледа, но посочи, че ако не сега, то в регулаторния период за цените в електроенергетиката от юли, преразпределяне на квотите за регулирания пазар ще бъде направено. Във вторник Борисов обяви, че намеренията са цялата произведена енергия от АЕЦ “Козлодуй“, която е най-евтината у нас, да отива за регулирания пазар, за да се свалят цените. Това обаче пряко удря приходите на централата, която разчита на свободния пазар, за да постигне по-високи цени на продукцията си.   “Няма нищо по-естествено, когато виждаме напрежението, което пораждат сметките за ток, и когато централата е построена с хляба и залъка на всеки един от нас, тя да влезе в своите социални функции и наистина да даде най-евтиния ток, възможен, в страната и да покрие по-голяма част от енергийния микс“, заяви директорът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов пред БНР по-късно.   Той обаче призна, че това ще удари приходите на централата. В момента 60 процента от произведената енергия на АЕЦ "Козлодуй" отива за регулирания пазар на цена от 44 лв. за мегаватчас, която е под себестойността на енергията. Останалите 40 на сто се продават на свободния пазар и за износ средно за около 71 лв., обясни Николов. Той загатна още, че като се отнемат количества, предназначени за свободния пазар, се застрашава инвестиционната програма на дружеството за удължаване живота на V и VІ блок, която се осигурява с настоящото разпределение на квотите. Друг момент е, че така за бизнеса, който е длъжен да купува електроенергия от свободния пазар, ще останат по-малко количества евтина енергия и това ще доведе до поскъпване на тока за промишлеността, което съответно ще вдигне цените на произвежданата продукция. Положението се утежнява и от това, че от 1 юли 2013 г. на свободния пазар трябва да излязат и всички фирми, ползващи електроенергия средно напрежение, което ще доведе до по-голямо търсене на количества енергия на либерализирания пазар и отново се стига да повишаване на цените. Положението в сектора ще се усложни и от обявеното от Добрев намерение да се извади от микса за регулирания пазар и скъпата енергия от неефективни въглищни централи като ТЕЦ “Бобовдол“, “Марица 3“, “Димитровград“ и др. Това обаче би ударило сериозно централите на бизнесмена Христо Ковачки, тъй като трудно ще успеят да пласират на свободния пазар скъпата си енергия и това вероятно ще доведе до протести на работещите там. През годините неведнъж е имало демонстрации на служители на Ковачки не само от ТЕЦ-овете, но и от захранващите ги мини. Правителството обикновено е отстъпвало.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010