Цивилизацията работи, само когато хората, които се радват на нейните облаги, са готови да платят своя дял от цената. Така че хората и компаниите, които укриват данъци, са непопулярни, каквото и друго да правят, затова не е изненадващо, че когато правителствата и хората навсякъде по света не искат да си плащат сметките, се увеличават атаките срещу данъчните убежища и срещу субектите, които прибягват до техните услуги. В Европа гневът е съсредоточен върху големите фирми. Потребители обявиха бойкот на Amazon и Starbucks за това, че използват хитри счетоводни трикове, за да обявяват своите печалби в данъчни убежища, и по този начин намаляват разходите си в страните, където правят бизнес. Британският премиер Дейвид Камерън постави борбата с корпоративното укриване на данъци на челно място в своя дневен ред като председател на Г-8. САЩ са взели на мушка американците, които избягват плащането на данъци, и банките, които им помагат. Конгресът прие Закона за данъчно съгласуване на банковите сметки в чужбина (FATCA), който задължава чуждестранните финансови фирми да разкриват американските си клиенти. Дори и най-малкият намек за офшорни фондове вече е политически пасив. По време на кампанията за президентските избори в САЩ миналата година демократите яростно критикуваха републиканския кандидат Мит Ромни за неговите активи на Каймановите острови. Сега пък Джак Лю, номинираният от президента Барак Обама за министър на финансите, е упрекван за това, че има дял във фонд на Каймановите острови. Да бъдат накарани богатите хора да плащат задълженията си е цел, достойна за уважение. Тази атака обаче е и лицемерна, и погрешно насочена. Тя може и да е добър популистки политически ход, но лидерите, които искат да направят така, че техните държави да функционират по-добре, трябва да съсредоточат вниманието си върху почистването на собствените си задни дворове и да реформират националните данъчни системи. Хитрият Делауер Прототипът на данъчното убежище може и да е палмов остров, но в офшорните финанси няма нищо маловажно. Ако дефинирате данъчното убежище като място, което се опитва да привлича средства на външни хора, като предлага по-лека регулация, ниска (или нулева) данъчна ставка и пазене на тайната, то тогава в света има 50-60 такива убежища. Те служат за официален дом на над 2 милиона компании и хиляди банки, фондове и застрахователни групи. Никой не знае колко пари са скрити в действителност по тези места: оценките варират, като средният изчисляван размер е около 20 трилиона долара. Не всички тези убежища са на слънчеви места; в действителност повечето от тях не са офшорни в буквалния смисъл на думата. Барак Обама обича да споменава Ugland House, сграда на Каймановите острови, която официално е дом на 18 000 компании, като еталон за мошеническа система. Ugland House обаче не е нещо необичайно в американския щат Делауер (с население от 917 092 души), където са регистрирани 945 000 компании, много от които са изкусни "фасади". Маями е мащабен офшорен банков център, който предлага на вложителите от нововъзникващите пазарни икономики типа защита от любопитни очи, която техните родни страни вече не могат да им осигурят. Лондонското Сити, което бе пионер на офшорната валутна търговия през 50-те години на 20-и век, все още е специализирано в това да помага на хора, които не живеят там, да заобикалят правилата. Британски фиктивни компании и юридически лица с ограничена отговорност редовно се оказват замесени в престъпления. Лондон не е по-добър от Каймановите острови, когато става въпрос за борбата срещу прането на пари. Други страни членки на Европейския съюз са глобални центрове на различни видове данъчни измами: компании отклоняват печалбите си към свои фиктивни филиали в предлагащите ниско данъчно облагане Люксембург, Ирландия и Холандия. Следователно е необходимо реформите да се съсредоточат върху финансовите центрове в богатия свят и карибските острови и да правят разграничение между незаконните дейности (прането на пари и откровеното укриване на данъци) и законните (изкусните счетоводни схеми с цел избягване плащането на данъци). Най-доброто оръжие срещу вторите е прозрачността, която се свежда до събирането на повече информация и до по-доброто й споделяне. Благодарение до голяма степен на американския закон FATCA, малките офшорни центрове предоставят повече данни за своите клиенти на техните родни страни, докато САЩ позорно продължават да не искат да споделят информация с латиноамериканските страни, чиито граждани имат депозити в Маями. Това трябва да се промени. Необходимо е всички да положат повече усилия в борбата срещу използването на фиктивни акционери и директори за прикриване на произхода на пари. И трябва да бъде направено така, че информацията за истинските собственици на съответните компании, за които отиват печалбите, да бъде събирана, осъвременявана и направена по-достъпна за разследващите органи в случаи на подозрения за престъпления. Прозрачността си има цена, но тя е по-малка от ползите от хвърлянето на светлина върху сенчестите ъгли на финансовия свят. Искате повече приходи от данъци? Тогава намалете данъците Прозрачността ще помогне и за ограничаване на по-агресивните форми на корпоративното укриване на данъци. Както показа опитът на Starbucks, компаниите, които въртят пари, за да сведат до минимум дължимите от тях данъци, излагат на опасност репутацията си. Колкото повече информация имат потребителите за такива трикове, толкова по-добре. Пълният отговор обаче не се свежда до моралния натиск: клиентите се отегчават от кампании и правителствата не бива да удрят компаниите, които се опитват да намалят данъчните си задължения, ако това става по законен начин. В крайна сметка е необходимо да бъдат реформирани данъчните системи. Правителствата трябва да направят по-трудно за компаниите да използват вътрешното определяне на цените, за да избягват плащането на данъци. Необходимо е компаниите да бъдат принудени да регистрират дейността си там, където тя действително се развива. Няколко федерални икономики, сред които САЩ, вече не позволят на компаниите да използват нишите от разликите между правилата в отделните щати. Необходимо е международно споразумение по тези линии. Правителствата трябва и да намалят корпоративните данъци. Изсмукването на пари от компаниите е неефективно: фирмите прехвърлят бремето на други. По-добре е да бъдат таксувани пряко онези, които плащат крайната цена, било то собствениците на капитала, работниците или потребителите. Корпоративните данъци не носят много пари: малко повече от 2% от БВП (или 8,5% от данъчните постъпления) на САЩ и 2,7% във Великобритания. Отменянето на корпоративните данъци ще породи други проблеми, тъй като ще насърчи богатите хора да се "превръщат" в компании. Въвеждането на по-ниска данъчна ставка на по-широка основа, съчетано с бдителност на данъчните власти, обаче ще е по-ефективно и вероятно ще донесе повече приходи: САЩ, чиито компании плащат едни от най-високите корпоративни данъци върху световните си приходи, са и едни от най-активните данъчни измамници. Тези реформи няма да бъдат лесни. Правителствата, които се опитват да понижат корпоративните данъци, ще бъдат обвинявани, че се поддават на натиска на капиталисти, прибягващи до шантаж. Центровете на финансовия свят и на регистрирането на юридически лица, от лондонското Сити до Делауер, ще се борят срещу всеки опит за затягане на техните правила. Ако обаче политиците наистина искат да обложат с данъци липсващите 20 трилиона долара, те трябва да започнат именно оттук.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010