Хиляди се поклониха пред паметта на Тодор Колев

17 Феруари, 2013 - 13:45 - Klassa.bg Rss - всички новини


Хиляди хора се поклониха пред паметта на  големия български актьор Тодор Колев. Пред Народния театър "Иван Вазов" опашката достигна почти до края на градската градина от другата страна на ул. "Батемберг". Малко преди да започне поклонението пред тленните останки дойдоха музикантите от "Карандила" и засвириха любимите парчета на Тодор Колев. Снощи музикантите са имали концерт в столичен клуб и са решили с музиката си да изпратят любимия си актьор. До множеството достигаха и възгласите на протестиращите пред МИЕТ, които с едноминутно мълчание почетоха паметта на големия актьор Тодор Колев, който след мъчително боледуване почина на 15 февруари.
Губим един човек с голяма артистичност, сега има много актьори, но актьорите с артистичност са много малко, особено комик като него, който може да изиграе и драматична и комична роля. Само това, че е в България не е толкова известен, защото български филм с български текст не може да се показва в чужбина, но ако беше в някоя друга страна щеше да е един от водещите комични актьори в киното. И в световното кино вече няма артистичност – има индустрия. Артистични актьори се раждат много рядко, а и продуцентите обичат да наемат по-обикновени актьори, каза още Джони Пенков. Аз си спомням, като дойде от Шумен Климент Денчев, Бог да го прости и него, го лансираше да влезе в компании, в кръгове. И Тодор правеше едни скечове – диригент на оркестър - страхотни ги правеше! Това беше първото ми впечатление и след това от филми. После работихме 4 години заедно в радио "Витоша" и радио Дарик – водехме неделни предавания. Там се сближихме много повече и въпреки, че сме българи, не сме имали никакви конфликти, никой не е обидил другия, никой не е гледал дали единият е взел повече пари, те и така не бяха много...Би трябвало да го изпратим с усмивка и такъв да ни остане спомена за него, казва Джони Пенков.
Отиде си и ни остави най-невероятната симбиоза между Чарли Чаплин, Бъстър Китън и Тодор Колев, каза за БГНЕС актьорът Николай Николаев - батко Николай. Отиде си, когато беше най-необходим с неговия вече зрял, чист хумор. Най-необходим в това тъжно и безнадеждно време, в което живеем, не крие болката си Николай Николаев, който е единственият детски клоун, който е непрекъснато при болните деца, за да бъдат лекувани по-бързо и успешно.
Ние бяхме навремето една много интересна група Тодор, аз, Боян Иванов, Бог да го прости и него и Иван Попйорданов от време на време, припомня си Стефан Данаилов. Много от това, което Тодор Колев реализира по-нататък като шоу се раждаше именно в тия сбирки. Някъде още в ранните 70-те години чу на моя стар руски грамофон едно изпълнение и оттогава започна смешният му номер с дирижирането, а пак на една веселба вкъщи се роди"иръпшана" с акордьончета. Той беше толкова забавен и толкова искрен, какъвто беше в ролите си на екрана, а по-възрастните го помнят и какъв забележителен актьор беше на сцената. Много духовит, много странен, на вид шумен, но на моменти много затворен. Имаше един период, когато 4 месеца бяхме в едно общежитие в Пловдивския драматичен театър. Той беше извор, много неща, които се случваха там той ги е написал в книгата си, но и много не е написал, връща се в годините Стефан Данаилов. Много ми е мъка, че вече много близки хора си отиват, не само мои колеги, с които съм работил или съм гледал на екрана и на сцената, но са част от живота ми. Това ме кара да не мога да се усмихвам много днес. Мъка ми е и, че той с толкова мъки си отиде. Истината е, че напоследък с него не се чувахме и аз не знаех какво се случваше с него в последните години. Но имам усещането, че той си отиде огорчен от нещо. Не мога да преценя какво е, но следейки последните му интервюта - имаше разочарование от всичко, което се случва с нас и с него самия. И все пак като връщам лентата назад - ще остане усмивката от веселите, понякога пиянски, нощи, които сме изкарали заедно. Беше прекрасно време и в спомените ми ще остане с това личността Тодор Колев, преплитат се емоциите на Стефан Данаилов в деня, в който се сбогуваме с големия актьор Тодор Колев.
Просто съм много развълнуван, той от анти-чалгата направи изкуство и в "Как ще ги стигнем" и в циганина цигулар, каза пред БГНЕС един от хилядите непознати, дошли за последно сбогом с Тодор Колев. Той казваше, че има двама богове - Чарли Чаплин и Рей Чарлз. И все очаквам изведнъж да се появи и да каже "К`става тука бе?", ама не мога да го имитирам добре, каза човекът през сълзи.
Днес почитат и паметта на Тодор Колев в родния му Шумен пред сградата на театър "Васил Друмев" с едноминутно мълчание и ръкопляскания.
Тодор Колев, роден на 26 август 1939 година в Шумен, завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов. В театъра едни от най-известните му ролите са на Марин от "Лодка в гората" от Хайтов, Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов и много други.
Участва в над 30 игрални филма. Едни от най-запомнящите му роли са във филмите "Цар и генерал", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар". Популярност му донесе и превъплъщаването на водещ в телевизионни предавания, най-известното сред които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век.
След демократичните промени в края на 1989 година Тодор Колев се включи активно в политиката. Той бе депутат във Великото народно събрание от листата на СДС. За участието си в сините редици е назначен за съветник по въпросите на културата в посолството на България в Канада. Тази длъжност той напуска след една година - през 1992.
В началото на 1999 година Тодор Колев издаде и автобиографична книга - Варненското софиянче от Шумен. През 2011 година Тодор Колев получи награда ИКАР за изключителен принос към българския театър. /БГНЕС

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010