Какво става в строителния бранш? Има ли изгледи за възстановяване? Спадът в строителството започна през последното тримесечие на 2009 г. и до момента тенденцията е надолу. Данните на НСИ за последното тримесечие на 2012 г. отчитат спад от 10% в сектора спрямо година по-рано. В инженерното строителство намалението е по-голямо 15%, докато в жилищното строителство е отчетен лек ръст от 0.1%. Предстои да се види дали това означава, че при жилищното строителство дъното е достигнато и вече започва възстановяване на сектора. Действително чувства се леко съживяване, което се дължи основно на руските граждани, които купуват жилища в курортите и големите градове. Има и български купувачи, но те са все още малко засега. Безспорно нивото, което беше постигнато през 2008 г. в жилищното строителство, няма да се върне никога. За пет години то се е сринало с 80%. Ако възвърнем поне половината от спада ще бъде добре. При инфраструктурното строителство действително се режат ленти, откриват се магистрали, като брой обектите не са малко, но като обем пари остават по-малко в сравнение с предишни години. Причината е, че големите и скъпи проекти един по един приключват. Анализът на строителната камара показва, че произведената строителна продукция през 2012 г. е около 12 млрд. лева. Бизнесът разчита основно на поръчки на държавата и общините, като 80% от тях се финансират от европейските фондове. Основната работа идва от обществените поръчки, които обаче се печелят от по-малко от 2% от строителните фирми, според данните на камарата. Едни и същи фирми ли печелят търговете? Действително около 2 – 3% от строителните фирми печелят обществените поръчки, но покрай тях работят още десетки фирми като подизпълнители. Нормално е големите търгове да се печелят от големите фирми. С тях обаче вървят още около 20 – 30 фирми като подизпълнители. Има ли напрежение в бранша, че търговете се печелят от едни и същи фирми? Има напрежение от тези, които не работят нищо, иначе напрежение няма. Напрежения между фирмите възниква и когато се забавят плащанията от главния изпълнител към подизпълнителите. Освен този, който стана публично известен със строителството на магистралите “Тракия” и “Марица” има ли и други? Със сигурност има още такива случаи, но този като че ли е най тежкият. Проблемите с ненавременното плащане идват от спечелените търгове на нереално ниски цени. Каква е ролята на камарата в такива случаи? Потърпевшите фирми търсят ли ви за помощ? Камарата на строителите не може да реши такъв спор, защото това са търговски взаимоотношения между фирми. Това, което прави камарата, е да промени правилата на играта, така че да не се избира победителят по най-ниска цена, а да се плаща реалната цена на един обект. В това отношение вече имаме постигнати успехи. В момента се съгласуват типовите договори и условия за възлагане на обществените поръчки в строителството. Все по-рядко вече се говори за най-ниска цена. Залага се икономически най-изгодната оферта, като влиянието на цената в общата оценка вече пада под 50%, докато преди беше 70 – 80%. Камарата прави мониторинг на обществените поръчки, какво показва той? Анализът показва, че все още има условия, които изкривяват търговете. В около една трета от поръчките има дискриминационни и насочващи условия. Те сe залагат основно по малки обществени поръчки на общините. Големите обществени поръчки се контролират по-строго и не се допускат дискриминиращи и насочващи условия. Причината за нагласените търгове на общините се дължи на първо място на недобрата компетентност на консултантите, които изготвят документацията за провеждане на обществените поръчки. Не отхвърлям и предположението, че понякога се играе на местно ниво, за да се толерират определени фирми. Мониторингът на камарата на строителите върху обществените поръчки се изпраща на всички ведомства, които ги възлагат – общини и министерства, както и на Европейската комисия и Европейската федерация на строителите. Какви са най-често залаганите дискриминационни условия? Двете порочни неща, които изкривяват търговете, са гаранционните срокове и срокът за изпълнение. Причината е, че това води до абсурди – дограма, която може да издържи век, хидроизолации с гаранция от по 50, 60 години, при положение, че самия производител дава по-малка гаранция, а законът дава 10 години и т.н. Затова предложението на камарата е тези показатели да се махнат и да бъдат постоянни величини, каквато е европейската практика. Гаранционните срокове са заложени в Закона за устройство на територията. Нормално е, да го завишиш с година , две, но не може да сложиш един век. Други насочващи критерии са за наличие на определен вид техника, определен вид опит или прекомерни финансови изисквания. Има фрапиращи случаи, когато се дават точки за това, че не искаш аванс или пък се съгласяваш на дълъг срок на плащане. За това после не трябва да се чудим защо не се плаща на подизпълнителите. Има парадоксален случай на подписване на декларация, че ще продължиш да работиш, дори да не ти плащат. Друг пример е с поемането на рискове. Колкото повече рискове строителят поеме, толкова повече точки получава. Така се стига изпълнител да гарантира, че поема над 100 риска само и само да спечели поръчката. Какво се случва като сезирате органите за нагласените търгове? Първата цедка за такива поръчки е обжалването им, което предприемат засегнатите фирми. Втората е мониторингът, който се прави от управляващия орган на съответната оперативна програма. Ако възложителите не са се поправили, тогава идва третата цедка, която е фатална за общините. Това са финансовите корекции, които се налагат. Те са средно около 25% от бюджета на проекта. За големи проекти като водните това се оказва фатално за малките общини. Например, община с бюджет от 500 хил. лв. има воден проект за 3 млн. лв. Като се наложи корекция от 25% това е близо два пъти, колкото е бюджетът на общината. Така общините изпадат в невъзможност да се разплащат с фирмите. Затова и задълженията на общините към строителния бранш са високи и се движат между 170 и 200 млн. лв. Колко фирми са фалирали поради липса на работа? Не може да се каже колко фирми са фалирали в строителния бранш. Професионалният регистър на камарата на строителите сочи, че през 2012 г. от него са отпаднали около 1000 фирми, но са се вписали около 600 нови фирми. Така че процесът е динамичен. Чуждите компании, вписани в регистъра, са около 90 – 95, като тази величина е относително постоянна през годините. Строителите разчитат основно на поръчки, свързани с европейските фондове. Каква е оценката ви за тяхното усвояване? Имаше сериозно забавяне по водните проекти, финансирани от оперативна програма “Околна среда”. За да не се загубят парите около 600 млн. лв. бяха пренасочени за купуване на екологичен транспорт, с което се подмениха целите на програмата. След обжалването на търговете, сега при старта на строителството се натъкваме на лоши проекти и некачествено проектиране. Това също бави строителството, защото се налага фирмите да проектират наново, което са и допълнителни разходи за тях.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010