Г-н Трайков, основателни ли са гражданските протести заради по-високите януарски сметки за ток?   Струва ми се, че протестите са заредени с енергия, която идва не само от януарските сметки. Донякъде е разбираемо, че те се насочват срещу ЕРП, отчасти защото те представят на хората крайната сметка за плащане, отчасти защото изглежда, че целенасочено гневът се канализира към тях. Освен това се изясни, че наистина януарските сметки на много хора са по-високи от обикновено, заради по-дългия период на отчитане около коледа – факт, който дружествата следва да разясняват предварително, а не пост фактум. В някои градове това е било направено. Разбира се, ако има нарушения, трябва да има санкции.   Истината обаче е, че цената на електроенергията за домакинствата, с включени всички такси и добавки е не с проценти, а в пъти по-ниска от средната за ЕС. Делът на ЕРП в тази цена също е от най-ниските в Европа – около 16-17%, при над 25% в повечето страни, колкото беше и в България преди приватизацията. Това означава, че сега домакинствата плащат по-малко, отколкото ако ЕРП бяха останали държавни при тогавашната структура на разходите. Въпреки това смятам, че е задължително да има систематичен контрол и отчет пред обществото на всички ангажирани с темата институции и то не по повод само на тези 17%, а и на останалите 83% от цената, отиващи в централите, НЕК, ЕСО и фиска. На първо място това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).   Превръщат ли се ЕРП-ата и ДКЕВР в изкупителни жертви на една странна държавна политика в енергетиката, продължаваща дълги години?   Теоретично ролята на регулатора е да поддържа дългосрочната устойчивост и развитие на системата, да регулира естествените монополи и да гарантира развитието на свободния пазар. На практика обаче двата негласни приоритета на ДКЕВР са поддържането на ниски цени за домакинствата и предпазване от фалит на НЕК, която е в тежко състояние заради проекти като АЕЦ "Белене” и ВЕЦ "Цанков Камък”. Затова всички ценови компоненти, определяни от регулатора, са много по-ниски от европейските, с изключение на тези за мрежата високо напрежение, оперирана от ЕСО, който все още е дъщерна компания на НЕК.   Друга аномалия, с която ДКЕВР трябва да се съобразява е задължението на НЕК да изкупува по дългосрочни договори сравнително скъпата енергия от ТЕЦ "Марица Изток 1” Гълъбово и ТЕЦ "Марица Изток 3”, която не е конкурентна на свободния пазар. Налага се да се прави микс с евтините АЕЦ "Козлодуй” и ТЕЦ "Марица Изток 2”, така че да се постигне по-ниска средна цена за домакинствата. Това от своя страна оставя малко енергия за свободния пазар от последните две централи и затруднява либерализацията.   Панацея ли е либерализацията?   Ако в момента се въведе пълна либерализация и се премахне регулирания пазар, това ще има три краткосрочни ефекта – повишаване на цените за домакинствата, незабавен фалит на НЕК и голямо повишаване на печалбите на АЕЦ ”Козлодуй” и ТЕЦ "Марица Изток 2”. Защо фирмите, ползващи средно напрежение, не искат да излизат на свободния пазар? Защото на регулирания цените са по-ниски.   Либерализацията е неминуема, но се отнася само за енергийната компонента. Мрежовите услуги високо, средно и ниско напрежение ще продължат да бъдат регулирани, тъй като не е икономически целесъобразно всеки да си изгражда собствена мрежа и така представляват естествен монопол. Цените за тези услуги при сегашния модел на ценообразуване се определят от ДКЕВР, в резултат на представени от НЕК и ЕРП планирани инвестиции и текущи разходи. ДКЕВР ги одобрява или не в различна степен, а след това контролира изпълнението им. Тенденцията е да се одобряват по-ниски инвестиции, което дава по-ниски цени, но води до влошаване на качеството на услугата.   Има един "лесен“ начин да бъде намалена с малко цената на микса на НЕК – като от него се извадят ТЕЦ "Бобов Дол”, ТЕЦ "Марица 3”, Димитровград и ТЕЦ "Брикел”, от които НЕК не е длъжен да купува. Цената на енергията от тези централи се повиши драстично след като те инвестираха в сероочистващи инсталации по-миналата година. Кавичките са, защото това ще доведе до съкращаването на стотици работни места и винаги е възниквало като пречка, когато съм поставял въпроса. По-мекият вариант е да бъде намалена цената на изкупуване от тези три централи, за което има пълни основания и за което настоявах пред ДКЕВР в последните дни преди оставката си. Пропуснат беше и моментът за рязко намаляване на цените на енергията от фотоволтаици от 30 март 2012 г., което доведе до "изненадващото“ изграждане на нови 700 MW в следващите три месеца.   Либерализацията е лекарството срещу съмнението, че някой те лъже. Лекарство е срещу дисбаланси и натрупаните с години деформации. Очаква се енергията от ВЕИ в близките години да стане конкурентна на конвенционалната. За разлика от България, където субсидията за ВЕИ е изцяло за сметка на потребителите, в някои страни от ЕС държавата поема разликата чрез специални фондове. Това пак е от джоба на данъкоплатеца, но дава повече маневреност.   Може ли да се каже с колко ще се повишат цените при автоматично освобождаване на пазар?   Такива оценки съдържат елемент на спекулация, защото освен всичко останало се променя цената и на международния пазар. При свободен пазар ставаме част от регионалния пазар и цените у нас ще се влияят от скок например в Гърция при сушава година.   Има ли други модели за ценообразуване на регулирания пазар, освен използвания у нас?   Има, но изискват високо ниво на компетентност, професионализъм, решителност, систематичен подход и независимост на регулаторния орган, съчетан с обществен надзор. За съжаление, с последните кадрови промени в ДКЕВР в това отношение се върви от лошо към още по-лошо състояние на нещата. Мисля, че шансът да бъдем изненадани приятно е много малък, но да им пожелаем успех. Най-вероятно лошите новини ще останат за след изборите.   Независимият енергиен регулатор как ще е повече независим – като се назначава от правителството, както е в момента, или като членовете му се избират от парламента на квотен принцип с партийни договорки?   Избирането от парламента като че ли изглежда една идея по-съвместимо с идеята за независимост, отколкото назначаването от правителството.   ДКЕВР става все по-важна фигура и за регулирания, и за свободния пазар и нейната работа трябва да се следи. Но ако все комисията се изкарва виновна за всичко, всички нейни шефове и членове ще имат съдбата да бъдат отстранявани и наругавани и трудно качествен човек ще се набута доброволно между шамарите. Когато ДКЕВР е длъжна да скача според политиците, нейните членове нямат време нито да са компетентни, нито да са независими.   Не се ли получи така, че високите сметки за ток отпушиха клапана на общественото недоволство от това, че в последните години икономиката почти не върви, доходите остават същите, докато цените и инфлацията растат?   Темата за доходите е много дълга, говорил съм за нея и съм на разположение да говорим пак. Тук има два ключови фактора – качество на работа на институциите и структура на икономиката. И по двата мога да се предприемат съвсем конкретни стъпки, част от които защитавах като член на правителството.   Но да се абстрахираме от доходите и да се запитаме как сметките може да станат по-ниски. Просто казано сметката за ток е количеството консумирана енергия, умножено по цената за единица. Както казахме, цената на тока (вкл. енергия, мрежови компоненти, добавки и данъци) е най-ниската в Европа и не е реалистично там да се очаква съществено понижение. Така че в уравнението остава количеството и въпросът е как да го намалим, като запазим нивото на комфорт в сградите.   Отговорът е тривиален, но категоричен - енергийна ефективност. За жилищата това означава изолация, енергоефективни уреди и електронни системи за управлението им. За бизнеса – горните три плюс енергийноефективно оборудване. За енергийната система като цяло – инвестиции в умни мрежи и намаляване на технологичните загуби.   Пак опираме до въпроса с доходите и това, че много хора не могат да си позволят да санират жилищата си дори чрез средствата от еврофондовете. Ако в един вход половината собственици могат да отделят пари за участват в тази програма, другите не могат и не отговарят на никакви изисквания на банките за кредитиране. Получава се омагьосан кръг, от който излизане няма.   При това положение ще продължаваме да плащаме високи сметки. Има изход.   Ето например държавата получи за електроразпределителната си мрежа, която вече изцяло продаде, около 1.5 млрд. лв. Тази сума е достатъчна за саниране на около половината от всички панелни сгради у нас. Общо нуждите се оценяват на 3.5 млрд. лв и разликата се допълва от еврофондове през следващия програмен период.   Енергийна ефективност не е само в жилищата, а и в предприятията. Например още е отворена схема за финансиране по Оперативна програма “Конкурентоспособност“ с 300 млн. лв. за енергийна ефективност на малки и средни предприятия и тя е много атрактивна, но не достатъчно рекламирана. За нея успяхме да убедим Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) грантът да е 50 процента, а не 20, което беше прецедент в ЕС. Управлението на схемата е извън администрацията на икономическото министерство, за да се избегнат съмненията за корупция, но най-хубавото е, че заедно с одобряването на гранта, автоматично ЕБВР допълва проекта с кредит и не трябва фирмите сами да си търсят съфинансиране. А 98 на сто от фирмите у нас са малки и средни предприятия, тъй като по евростандартите такива са фирми с до 97 млн. лв. годишен оборот и 250 души персонал.   Тази схема се казва енергийна ефективност, но на практика е за технологична модернизация, защото всяка нова машина е по-енергийно ефективна. Специализираните мерки за технологична модернизация имаха между 5 и 10 пъти повече кандидати от размера на евросредствата, а за енергийна ефективност, която по същество е същата, кандидатите са малко. Според мен, това е може би най-изгодната и най-добра мярка по “Конкурентоспособност“. С парите можеш си купиш всичко, което е енергийно ефективно, дори за нови проекти и не трябва да се търсят пари за съфинансиране.   Проблем ли е това, че хората масово се топлят с ток?   Да. Вярно удобно е, виждаш си потреблението на електромера, за разлика от проблемите с индивидуалното отчитане при тофлофикациите. По силата на физичните закони обаче няма как да е ефективно, защото веднъж се произвежда топлинна енергия, загрява се вода, прави се пара, която върти турбина и генераторът произведа електроенергия, а после трябва да се превърне обратно в топлинна енергия през печките и климатиците. При всяка конверсия се губят 50-70 процента.   Освен централното топлоснабдяване, индивидуална алтернатива е газификацията и в МИЕТ започнахме подготовката на грантова схема с пари от Международен фонд “Козлодуй“, където влизат компенсациите от ЕС за спиране на малките реактори. Тя трябва да предоставя до 3 хил. лв. безвъзмездно за домакинство, което иска да се газифицира. Не знам докъде е стигнала тази инициатива, но това е начинът държавата да помага на хората.   Мерки за саниране,  газифициране, промяна на отчитането на топломерите и прочие мерки за намаляване ръста на цените в енергетиката се коментират от години, но нищо реално не се случва. Защо това не се случва, липса на политическа воля ли е?   Мисля, че дадох примери, където нещо се случва. Факт е, че в новите сгради с качествена изолация и хоризонтална отоплителна система с апартаментно отчитане, сметките са много по-ниски. Аз живея в такова жилище и плащам малки сметки и за ток, и за парно. Ще ни избоде очите, че това е верният начин – саниране и системи за индивидуално отчитане.   В някои страни държавата субсидира хората, които искат да си построят енергийно пасивен дом. Той струва повече, но след това на практика произвеждаш повече енергия отколкото ползваш и без никакво съмнение това е бъдещето. Енергията е навсякъде около нас, не е само във фосилните горива. От 2020 г. всички новопостроени обществени сгради в ЕС т.е и в България трябва да са енергийно пасивни. Това струва пари, но схемите за подпомагане са именно за това.   Що се отнася до енергийната ефективност при преноса и разпределението, възможно е технологичните загуби да се свалят до 7-8% от сегашните 11-15% (преди приватизацията на ЕРП бяха 22-25%). За тази цел е необходимо въвеждането на умни мрежи и заравяне на въздушните линии в населените места под земята. Всичко това струва пари и в някои страни като Австрия се подпомага от държавата и общините.   Това звучи прекрасно, но и скъпо за бедна държава като България. Според ЕРП-ата само вкарването на мрежата под земята ще струва 1 млрд.евро, които трябва да се избият през цената.   Така е, но виждаме, че темата е важна и болезнена за хората и периодично предизвиква протести, които се яхват политически.   В момента стоим със съвсем малък външен дълг, а страни, които са решили този проблеми, имат по десетки и стотици млрд. евро дълг. Аз не казвам да сме като тях, но все си мисля, че можем да си позволим 1 млрд. евро за решаването на един очевидно важен национален проблем. След това те ще се изплатят многократно. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010