Очакваният ефект от използването на договорените 15 млрд. евро от еврофондовете до 2020 г. трябва да доведе до по-висок брутен вътрешен продукт с 18.6%, ръст на заплатите от 76% и на износа на стоки и услуги с 47%, по-нисък държавен дълъг с 19.4%. Сравнението е, ако България не ползва тези пари. Изчисленията са направени от математическия модел СИБИЛА, а данните бяха съобщени от министъра по еврофондовете Томислав Дончев по време на на дебата "Бюджет на ЕС 2014 – 2020 - Равносметката за България".   Една от най-големите битки за бюджета на ЕС, не само в България, но и за всички държави членки, е как по най-добър начин да се максимализира ефектът от похарчените средства, подчерта на няколко пъти министър Дончев.   Три са основните цели, които е преследвала България в преговорите за новия бюджет на ЕС – запазване на средствата по политиките на сближаване, увеличаване на субсидиите за фермерите и компенсации за спирането на първите четири реактора за АЕЦ “Козлодуй” са постигнати, отчете министърът на външните работи Николай Младенов.   Изкушен от постигнатия успех Младенов разкри и как се е стигнало до тази “благоприятна развръзка за България” - “след изтощителни совалки между Берлин и Лондон”. Те са били проведени между двете срещи на върха на ЕС – тази през ноември и настоящата на 7 и 8 февруари, на която се стигна до компромис от 960 млрд. евро за бюджета на ЕС в периода 2014–2020 г. В совалките, освен Младенов, по думите му е участвал и бившият зам.-финансов министър Боряна Пенчева, която неотдавна стана подуправител на БНБ.   България е убедила двете най-силни страни в ЕС да се застъпят за нейните искания с успешното усвояване на еврофондовете през последните четири години, контролни механизми, които прилага, успешно реализирани проекти и постигнатата финансова стабилност в условията на криза, посочи Младенов.   Няма съкращаване на средствата по седемте оперативни програми. Ще може да разчитаме общо на 14.3 млрд. лева. От тях 7.2 млрд. лв. идват от Европейския фонд за регионално развитие, около 4.8 млрд. лв. от Кохезионния фонд и 3 млрд.лв. от Европейския социален фонд, посочи министър Дончев.   Запазено е държавно съфинансиране от 15%, а не както някои страни са искали увеличаване на 25%. Още една голяма новина по думите на министър Дончев е, че вече всички пари ще се изразходват по правилото n+3, а не както е в момента n+2/n+3. Това означава, че заявеният бюджет за всяка година ще трябва да се изразходва през следващите три години. Намалени са обаче авансовите плащания от сегашните 7% на 3% за следващия програмен период, но това няма да се отрази на националния бюджет, смята министър Младенов. В областта на общата селскостопанска политика България се е преборила с исканията на някои членки новите страни да стигнат средните нива на директни плащания на старите по-бавно от предвиденото, заяви министър Младенов. Така по думите му българските фермери през 2014 г. ще получават средно по 185 евро/ха, а през 2020 г. - помощта им по директните плащания ще достигне до 230 евро/ха. В същото време фермерите на “други страни сравними с България ще получават през същия период между 140 до 200 евро/ха”, каза министър Младенов, намеквайки за Румъния.   Общо договорените директни плащания за фермерите са 5.4 млрд. евро, което е с около 2 млрд. повече спрямо настоящия програмен период. Намаление има в сумата по Програмата за развитие на селските райони от 2.6 млрд. евро на 2.3 млрд. евро. Бюджетът за селскостопанска политика обаче е гъвкав и страната ни има право да мести пари от единия стълб в другия, каза външният министър, като се застрахова, че засега не е предвидено това да се прави.   Двамата министри прогнозираха, че постигнатата сделка за бюджета от лидерите на 27-те страни членки на ЕС в Брюксел ще бъде одобрена от Европарламента.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010