Прагът за признаване на резултатите от референдум да не бъде плаващ и зависим от броя на гласувалите на последните парламентарни избори. За това се обявиха в сряда експертите от неправителствената организация Институт за развитие на публичната среда, които съобщиха на пресконференция резултатите от наблюдението им върху ядреното допитване.   "Необходимо е да се посочи конкретен процент избирателна активност, който трябва да се премине, за да е задължително решението за изпълнение от институциите", каза Антоанета Цонева, председател на организацията.   Оттам предлагат този праг да бъде фиксиран – между 30 и 40% от избирателите с право на глас да са взели участие във вота.   "Този подход налага създаването и поддържането на актуален регистър на избирателите, за да може да бъде отчетена коректно активността и да не се обезкуражават гражданите да участват в национални референдуми", обясниха от института. "Не трябва да има плаваща бариера спрямо броя на гласувалите на предишни избори. Смятаме, че трябва да е фиксиран този праг. Нито да е много висок, нито да е много нисък", каза Цонева.   По думите й тя и нейните колеги са подготвили предложения за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъдат гарантирани по-добре правата и интересите на гражданите при използване на инструментите на пряката демокрация. Опорна точка за техните предложения е Кодексът на добрите практики за провеждане на референдуми, одобрен от Венецианската комисия. От НПО уточниха, че в петък ще публикуват цялостния доклад и в понеделник ще го разпратят до институциите, които имат отношение към референдума.   Идеите   От Института предлагат да се увеличи срокът за събиране на подписката за референдума до 6 месеца. "Необходимо е и в закона да се предвиди срок за извършване на проверката на подписите от ГРАО, не по-дълъг от 30 дни", обясни Цонева.   "В първия национален референдум се получи така, че паралелно тръгнаха две инициативи", каза Цонева и припомни, че 76 народни представители от ГЕРБ на 17 октомври внесоха в парламента предложение с въпрос, по-различен от този, с който бяха събирани подписите за иницииране на референдума.   "Трябва изрично в закона да има определен ред, за да се предотврати възможността парламентарно мнозинство да блокира референдума", смята експертът.   "Парламентарното мнозинство, използвайки тази възможност, на практика на терена на мнозинството ще се върне в Народното събрание за разглеждане на същият въпрос, който те предложиха", добави тя. Без да се уреди този въпрос, може да има много неясноти, напрежение и дебати, каквито видяхме, смята Цонева.   "Нашето убеждение е, че въпросът не беше ясен и нямаше еднозначен отговор. Самите социологически изследвания показаха, че гражданите разбират този въпрос по няколко начина. Не може да има въпрос в референдум, който няма еднозначен отговор и не е ясно какво произвежда вотът на гражданите", заяви Цонева. Нито "да", нито "не" на този референдум произвеждат някакъв резултат, добави тя.   Според организацията законът не урежда института "застъпник на алтернативната позиция".   "Това пак е дреха, ушита по размера и профила на политическите партии. Имаше кратък срок и едно правило, което го няма в закона и никой няма време за предварителна подготовка на своята алтернативна позиция. Тази процедура не даде възможност в кампанията да участват противниците на ядрената енергетика", каза Антоанета Цонева, визирайки отказа да бъде регистриран Инициативният комитет на "Зелените".   "Държавните институции и администрацията трябва да имат неутрално поведение към начина, по който се провежда кампанията. Следва се принципът да не се прави кампания, която да предопределя резултата от референдума", каза още тя. Предлагат този принцип да се включи в закона. Цонева даде за пример трите "не" на Борисов, казани на 6 януари, които преобърнаха кампанията.   Експертите засегнаха и темата с финансирането на кампанията. "Нормативният акт изобщо не третира въпроса за финансирането на кампаниите за референдума", посочиха те.   От Института предлагат Народното събрание да приеме решение и Сметната палата да направи одит на финансирането. Публичните средства, отделени за кампанията, не трябва да бъдат по-малко от 10% от общия бюджет за провеждане на референдума, одобрен от правителството, е друго предложение.   Цонева е провела консултации по тези предложения за иницииране на законодателни промени. Управляващите са скептични, тъй като няма време в края на мандата за разглеждане на такива промени. От опозицията са склонни да обсъждат промени, обясни тя.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010