9-те най-величествени градове в историята на човечеството

22 Януари, 2013 - 07:10 - Klassa.bg Rss - всички новини

Вавилон. Рим. Константинопол. Лондон. Ню Йорк. Общото между тези градове е едно – те са били емблематични през различни епохи от човешката история, маяк на културата и цивилизацията. А нека не забравяме, че това са само пет имена от цял огромен каталог със селища, които са смайвали и продължават да смайват историци и любители.
Сайтът "Бизнес инсайдър" предлага една интересна класация с някои от най-ключовите градове, които историята на света помни. Изданието базира класацията си на трудовете на светила като Терциус Чандлър, Джерълд Фокс и Джордж Моделски, доказани историци в сферата си.
Йерихон 7 хиляди години преди Христа Йерихон е бил най-големият град в света. Жителите му са били цели... две хиляди. Сгушеното между Мъртво море и планина Небо селище е било най-добрият и пищен оазис в региона. Нещо повече – богатата растителност в града е осигурявала производство на най-скъпото масло в света по онова време. С две думи – природен и икономически рай!
Урук
Ако сте чели великия епос за Гилгамеш, то няма как да сте подминали пространствените, богати описания на град Урук. Разработката на зърнените култури, както и близостта на Урук до река Ефрат са осигурявали огромна икономическа мощ на гражданите на четирихилядния град. По това време освен търговията са процъфтявали и писмото, както и специализираните занаяти в селището.
От разцвета около 3500 година преди Христа се стига до 2000 година преди Христа, когато Урук изпада в постепенно забвение. Регионалните противоборства и постоянно военно напрежение изтощават района, а когато ислямските орди нахлуват в тези земи, град Урук е напълно обезлюден.
Вавилон
Десетки асоциации изникват само при едно кратко споменаване на този легендарен град. Известен като меката на разврата и покварата в библейските канони, стохилядният град е бил най-разцъфналото селище около 750 година преди Христа.
Според легендите, ядосаният на жителите Бог е дал на всеки един от тях различен език, за да не могат да общуват един с друг.
Истината е, че Вавилон е бил могъщ културен, икономически и политически център от 2000 година преди Христа до 538 година преди Христа.
3e27cbc9-d6d2-f68f-083b-6667f938cfe0
Част от Портата на Ищар. Снимка: Wikimedia.org
Рим
Вечният град е бил нищо повече от малко италианско селце около 900 година преди Христа. През II век след Христа обаче нещата стоят другояче, и величавият колос разполага с 1,2 милиона жители. Хора и всякакви ресурси се стичат към града от по-голямата част от Европа и Средиземноморието. Разгулният живот, както и проблемът на това да си огромна империя обаче взимат своята дан и до 273 година след Христа жителите на Рим са едва 500 хиляди. „Тъмните векове“ пък надвисват страховито, описвайки черно бъдеще за имперското население.
Константинопол
Учили сме толкова много за този град, че няма как да не сме поне малко наясно с неговата бляскавост. Около VII век Константинопол разполага с 600 хиляди жители и е културна сила. На стратегическо място, градът постоянно трябва да се бори за оцеляването си – помощ за което оказват известните константинополски стени. Все пак с персийски армии на изток и български такива на запад, градът залинява. Проточилата се война с персийците лишава населението от огромни количества зърно и близо 10% от гражданите му умират вследствие на това.
И, макар че е ясно, все пак – става дума за града, който днес наричаме Истанбул.
Пекин
Няма как да се мине без китайски град, а какво остава за магичността и всеобхватността на Пекин. Към 1500 година в селището живеят близо един милион души. Умелата политика на складиране на зърно, което е давано на града като данък от околните региони води до демографски и икономически растеж.
Огромното население, което се формира обаче, нарушава екологичния баланс и следите от това са останали и до днес. Как става това? Населението добива такива мащаби, че е нужно да се изсекат околните гори в името на нови къщи и дърва за огрев. Така след години остава само и единствено ресурсът на въглищата, които да отопляват популацията през студените месеци. Пекин става изключително мръсен град и това повлиява тежко на околната среда.
21bbfe2e-030b-f70e-0530-ca85a57897d7
Енигматичността на Пекин е вечна. Снимка: Wikimedia.org
Лондон
Една от най-любимите туристически дестинации по света е многолюден "аристократ" към 1825 година с над милион и триста хиляди жители. Това са златните времена на Британската империя, прибираща шокиращи количества злато и облагодетелстваща се в направо безсрамни мащаби. Интересното обаче е, че на фона на тези огромни приходи, Лондон по онова време е с доста неугледен и криминален облик.
Едва към 1829 година правителството решава да прокара реформи и да осигури постоянно полицейско присъствие по улиците. Така престъпността понамалява и градът добива по-цивилизован облик.
Ню Йорк
Емблематичен и до днес, в началото на XX век Ню Йорк е неустоимо явление. Към 1925 година в града живеят над 7,7 млн. души!
Началото на манията по огромните небостъргачи, дръзващи като Вавилонската кула да стигнат до небето, културният разцвет, полъхът на непознатото и отвъдокеанското за европейците... Редица са причините за успеха на Ню Йорк и неговата харизма по онова време, която се е запазила и досега. Преспокойно може да добавим и музикалната сцена като нещо много ключово от облика на магията „Ню Йорк“.
6d88a47b-acd9-9844-e0a3-f7340bbf1399
Манхатън от по-високо, някъде към 1932 година. Снимка: Wikimedia.org
Токио
Токио удря конкуренцията и я поваля на земята с 20,5 милиона души население към 1968 година. С разнебитена икономика след загубата във Втората световна война, с ужаса на пуснатите две атомни бомби и с гнева и срама на населението от военните действия и заемани позиции, кой би повярвал тогава в какво икономическо чудовище би се превърнала азиатската страна.
60-те са златен период за японската икономика и общество. Но всъщност, голяма част от експертите смятат, че четирите десетилетия между 1950 и 1990 година са един непрекъснат възход, който прави Япония това, което е в момента – страна с огромни възможности.
Александър Димитров

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010