Лишенията, които търпи източноевропеецът

16 Януари, 2013 - 08:08 - Klassa.bg Rss - всички новини


На източния фронт - нищо ново: хората в Източна Европа живеят много по-бедно от западноевропейците. България е с най-лоши показатели в това отношение: цели 44% от българите са подложени на сериозни материални лишения.

От няколко години насам ЕС измерва не само степента на обедняване в страните-членки, но и колко хора в Общността страдат от "значителни материални лишения". Индикаторът на бедността показва колко от хората в дадена страна са обречени на бедност в сравнение с другите страни-членки. По този показател разделителната линия преминава по оста Изток-Запад. Ще рече, че по отношение на средните доходи на населението се забелязват съществени различия между европейския Запад и европейския Изток.
Все на дъното
За разлика от индикатора на бедността, този на лишенията изследва комплекс от общо девет критерия: невъзможност да се плаща наема или други фиксирани месечни разходи; да се отоплява адекватно жилището; да се посрещат неочаквани разходи; да се яде месо на всеки два дни; да се почива поне за седмица през годината; да се поддържа лека кола, перална машина, телевизор и телефон. Хора, за които важат поне четири от тези фактора, могат да се смятат за подложени на значителни материални лишения. В 12-те нови страни-членки на ЕС делът на тези хора през 2011 г. е бил 19 процента - три пъти повече, отколкото в 15-те стари страни-членки на общността (6%). Сред източноевропейските страни България е с най-лоши показатели - цели 44% от населението са подложени на сериозни материални лишения. След България се нареждат Латвия с 31 на сто и Румъния с 29 процента.
Сериозни различия се забелязват не само между Източна и Западна Европа или между отделните страни в източната част на континента, но и между различните социални групи вътре в държавите. Поръчано от ЕК изследване показва, че хората от селските райони в страните от Източна Европа имат силно ограничен достъп до социални и здравни услуги. И още нещо: днес в ЕС има около 500 хиляди деца на емигранти, които живеят без единия или двамата си родители. Най-засегнати от тази тенденция са Румъния, Полша, Литва и Латвия.
Източноевропеецът живее по-бедно и по-кратко от западноевропееца
Друго проучване, поръчано от Световната банка, показва какви са конкретните последици от масовото обедняване. Така например 36% от българските домакинства с ниски доходи са престанали да купуват лекарства, които всъщност трябва да се пият редовно. Това важи най-вече за представителите на ромската и турската общности в страната, се казва в изследването.
Различното ниво на доходите в Западна и Източна Европа е само един от факторите за обедняването на източноевропейците. Според методологията на Евростат, за нисък доход се смята всяка почасова надница, която представлява 2/3 (или по-малко) от средното за страната почасово заплащане. По този показател най-добре сред източноевропейските страни стоят Чехия и Словения, където най-ниската почасова надница възлиза на 4,80 евро. В Унгария най-ниското заплащане е 2,30 евро на час; в Румъния - 1,30 евро, а в България - по-малко от 1 евро на час. В целия ЕС средно около 17 процента от работещото население живеят с ниски доходи.
Доза черен хумор
Друга движеща сила на мизерията в Източна Европа произтича от зависимостта, която се изразява в следното несъответствие: колкото по-бедна е дадена страна, толкова по-високи са нуждите на хората от социално подпомагане и толкова по-ниски са социалните помощи на глава от населението. Така например социалните отчисления за средностатистическия гражданин на Германия са 4,6 пъти по-високи от тези, които се падат на средностатистическия българин.
И все пак хората от Източна Европа имат едно безспорно "предимство" - не им се налага да търпят материалните лишения и бедността толкова дълго, колкото техните връстници по съдба в Западна Европа: през 2009 г. средната продължителност на живота в страните от Източна Европа е била между 6,5 и 7,8 години по-кратка в сравнение с тази в страните от Западна Европа.
АГ, ДПА, ЕВС, НД, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010