България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок, сочи доклад Европейската комисията за заетостта и нарастващите различия между държавите в ЕС, който беше представен във вторник. Делът на дългосрочно безработните у нас поставя странната ни на осмо място в Евросъюза – с по-лоши показатели са Гърция, Испания, Ирландия, Словакия и трите прибалтийски страни. По отношение на рисковете от бедност Еврокомисията очертава три групи страни и поставя България в най-проблематичната от тях – където опасностите от бедност и социално изключване са най-големи, а възможностите за излизане от тази ситуация – най-малки, съобщи БНР. В тази група сме заедно със страни като Румъния, Малта, Гърция, Испания, Италия и Португалия. Според Европейската комисия един от основните проблеми на подобни страни са неприспособените към реформите трудови пазари. През последните години доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите членки от Южна и Източна Европа, сочи докладът на ЕК. “2012 година беше поредната много лоша година за Европа от гледна точка на безработицата и влошаването на социалното положение“, коментира европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор. “Но нашият анализ показва до каква степен целесъобразни реформи на пазара на труда и подобрения в структурата на системите за социална сигурност могат да подобрят способността на държавите членки да устояват на икономическите удари и да улеснят по-бързото излизане от кризата“, каза той. По думите му социално-икономическото положение в Европа едва ли ще се подобри съществено през 2013 година, ако не се инвестира в повишаването на квалификацията на хората, така че уменията им да съответстват на нуждите на пазара. Докладът потвърждава нов модел на задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3.5 пункта през 2000 година и спадна до нула през 2007 година, но след това бързо нарасна до 7.5 пункта през 2011 година. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост от намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище. Анализът показва също така, че в държавите членки, които са предприели съществени реформи, за да направят своя пазар на труда по-динамичен, за безработните вероятността да си намерят нова работа остава по-голяма дори през годините на криза. Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати. Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност. Реалният брутен разполагаем доход на домакинство е намалял между 2009 година и 2011 година в две трети от държавите-членки на ЕС, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17%), Испания (8%), Кипър (7%) и Естония и Ирландия (5%). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата. Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16.4% в ЕС за 2010 година). Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че в страните с по-висока минимална заплата има по-ниска безработица сред хората с по-ниска квалификация. Причината е че възнаграждението не е демотивиращо ниско, така че да ги откаже от участие в пазара на труда. Затова ЕК подкрепя структурните реформи на пазара на труда да са насочени към осигуряването на достойно и надеждно заплащане и избягването на уловките на ниските заплати, включително чрез установяване на подходящи нива на минималните заплати.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010