Държавата не може да се справи с изпълнението на европейските изисквания за разделно събиране и преработка на отпадъците от хартия, стъкло, пластмаси и метали, за което натискът от Евросъюза се увеличава, и затова вменява тази своя отговорност на бизнеса. Това обаче ще доведе до административен хаос, тъй като общините в страната не са готови със съответната организация по събиране и преработка на рециклируемите отпадъци, а голяма част от фирмите, които не могат да изпълняват новите изисквания, ще минат в севия сектор. Това се посочва в становище на Българската стопанска камара (БСК), изпратено по президента Росен Плевнелиев, до председателя на парламента Цецка цачева, до премиера Бойко Борисов, до министъра на околната среда и водите Нона Караджова и до Националното сдружение на общините в България в понеделник. Промените в Закона за управление на отпадъците, приети през миналата година, влязоха в села от 1 януари 2013 г., но във всичките 264 общини в страната все още няма приети наредби за прилагането на новите изискванията, пише в писмото на БСК. "Няма създадена организация за разделно събиране на отпадъците. Не е ясно кой ще финансира дейностите по събиране и преработка на тези отпадъци и т.н. Т.е. налице е дълбока неяснота и административен хаос, от който отново потърпевш е бизнесът", смята бизнес организацията. България се превръща не в страна на икономическите регулации и стимули, а в страна на санкциите. За неизпълнение на изискванията за разделно сметосъбиране се предвиждат санкции, достигащи 10 хил.лв., които са непосилни за голяма част от малките фирми и за предприятията с влошено икономическо състояние в условия на продължаваща криза, допълват от камарата. Според нея вдигането на екотаксите от страна на държавата става стил на управление, чиято цел вероятно е да се увеличат приходите в държавния бюджет от глоби, в замяна на очакваното намаление на таксите, предвидено по силата на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. От БСК смятат, че задължителното разделно събиране на отпадъците от бизнеса няма да доведе до намаляване на битовите отпадъци. Една от причините е, че предадените разделно събрани боклуци не намаляват таксата смет, плащана от предприятията и домакинствата. България е единствената страна в ЕС, в която таксата битови отпадъци се определя не на основа количество отпадък, а на антиконституционно определена основа - втори имотен данък, повтарят за пореден път тезата си от организацията. Държавата би следвало да търси и прилага икономически механизми за насърчаване на разделното сметосъбиране, вместо да налага политика на санкции. Таксата смут трябва да се базира върху количеството отпадъци, а не върху отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите, коментират отново от БСК. Бизнесът иска от държавния глава да сезира Конституционния съд за даденото противозаконно право на общините сами да определят основата за определяне на местните данъци и такси. Фирмите за пореден път настояват "да се въведе справедливо и икономически обосновано определяне на разходите за услугите по събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци". По този начин, според тях, ще бъдат намалени разходите за събиране, депониране и обработка на отпадъците и ще се даде икономически стимул за разделното събиране.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010