Сметната палата отказва да следи финансовите отчети на инициативните комитети, които са страни в предстоящия в края на януари първи референдум в демократичната история на страната ни. Това съобщиха за Mediapool от Централната избирателна комисия в петък. Дни преди Коледа в ЦИК се е получило писмо, с което от Сметната палата настояват комисията да отмени част от свое решение, според което четирите инициативни комитета, поддръжници на различните тези в ядрения референдум, трябва да се отчитат пред финансовата институция за изразходваните от тях пари. Според постановлението на изборните специалисти, след приключване на агитационната кампания, палатата трябва да провери коректността на отчетите.  Мярката е взета по аналогия с произвеждането на избори, тъй закона за референдумите препраща към Изборния кодекс. От Сметната палата обаче твърдят, че след като в специалния нормативен акт няма изрично разписан текст, че финансирането на агитационната кампания за допитването, подлежи на проверка, то  те не трябва да проверяват парите, вложени от различните субекти в защита на една или друга теза. От палатата смятат още, че това е вменяване на задължение от страна на комисията.  От ЦИК от своя страна са категорични, че разпоредбата на Изборния кодекс трябва да се приложи, още повече, че има ясни правила с какви пари може да се финансира кампанията за референдума и с какви не е позволено. "Ние сме взели нашето решение, ще обсъдим и писмото на Сметната палата, но това са средства, които не са малки суми и е редно да се прави проверка за коректността“, обясни пред Mediapool говорителят на комисията Ралица Негенцова. По неофициална информация действията на Сметната палата могат да бъдат разтълкувани по два начина. Едната версия е неинформираност от страна на финансовата институция, че според специалния закон, неуредените моменти за провеждане на референдума се провеждат по нормите в ИК. Другата, по-вероятна теза е, че това е вид „услуга“ към някои от по-големите, парламентарно представени субектите в допитването. Според решение на ЦИК агитационната кампания про и контра ядрената енергетика може да се финансира с дарения или лични средства на членовете на инициативните комитети, които да не надхвърлят 2 000 000 лева. Партийната субсидия, от която могат да се възползват парламентарно представените комитети – този на БСП, Синята коалиция и 76-те депутати от ГЕРБ, не трябва да влиза в употреба за кампанията. Щом, обаче, няма да има контрол от страна на Сметната палата, няма как да се докаже дали не са ползвани и пари от държавното финансиране на партиите, което пък ги прави неравнопоставени. "Най-малкото единият от комитетите - ЕНП на Мария Капон няма как да финансира с държавни пари кампанията си. Синята коалиция пък е твърде малка и не може да се мери с получаваните от ГЕРБ пари", твърдят експерти.  Все още не е ясно дали ЦИК ще се съобрази с писмото на Сметната палата и ще отмени решението си. Предварителната нагласа е това да не се случва. Но дори и да го остави в сила, Централната избирателна комисия няма как да задължи финансовата институция да го спази.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010