На 27 декември официално се откри информационно-разяснителната кампания за първия национален референдум в демократичната история на България. Точно след месец гражданите са призовани да отговорят на въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Референдумът бе иницииран от БСП месеци след като правителството реши да се откаже от изграждането на АЕЦ "Белене", тъй като проектът е много скъп, за него не се намериха западни инвеститори и няма гаранции, че е рентабилен. Въпросът, с който социалистите предизвикаха допитването, бе "за" или "против" АЕЦ "Белене", но ГЕРБ редактираха въпроса така, че от него да отпадне конкретният проект, макар, според думите на премиера Бойко Борисов, за всички е ясно, че става дума за "Белене". Съгласно решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК), кампанията се организира от Инициативния комитет и от 76-имата народни представители, поискали произвеждането на референдума, както от инициативните комитети, регистрирани в ЦИК като застъпници на алтернативната позиция. От 27 декември четирите регистрирани комитета започват информационно-разяснителната кампания. Два от комитетите са "за" нова АЕЦ, два - против. "За" ще агитира Инициативният комитет, представляван от Стефан Воденичаров, който по инициатива на БСП събра над 700 хил. подписа в подкрепа на АЕЦ "Белене", както и 76-те депутати от ГЕРБ, предложили преформулирането на въпроса. Алтернативната позиция се защитава от ДСБ и ЕНП. За да е легитимен референдумът, законът изисква активността да е поне колкото на предишните парламентарни избори, т.е. до урните трябва да отидат поне 4 345 500 души. За да е положителен отговорът от референдума, с "да" трябва да са гласували най-малко 50% плюс един от участвалите в гласуването. Какво следва, ако в допитването участват по-малко избиратели? Ако поне 20% от избирателите гласуват, вотът им няма да бъде пропилян, коментира говорителят на ЦИК Бисер Троянов. "При участие на повече от 20% от общия списъчен състав на всички български гласоподаватели, това са онези, които са включени в избирателния списък, и тази цифра вероятно ще бъде около 7 милиона, Народното събрание трябва задължително да вземе решение, след като се прецени и се видят резултатите от гласуването, но това е вече в сферата на правомощията на Народното събрание", поясни говорителят на ЦИК в четвъртък. Гласуването на 27 януари ще е на територията на България, включително в дипломатическите и консулските представителства на страната, както и на плавателните съдове, плаващи под българско знаме. Ще се гласува с бяла бюлетина. Хората, които ще гласуват по настоящ адрес, най-късно до 12 януари трябва да обявят това пред общинската администрация. Така те ще бъдат заличени от списъците по постоянен адрес и включени по настоящ. Българските граждани в чужбина ще участват в референдума, гласувайки в посолствата и в консулствата. Секции в чужбина ще се разкриват, ако има подадени поне 20 заявления от български граждани, които имат право и искат да участват във вота. Заявлението трябва да бъде подадено в съответното дипломатическо и консулско представителство най-късно до 1 януари 2013 г., като заявлението е писмено - подава се било лично, било по пощата, обясни Ралица Негенцова, говорител на ЦИК. Всеки един от участниците в информационно-разяснителната кампания може да привлича други лица, които да го подпомагат в разясняване на собствената позиция - "за" или "против" изграждането на нова ядрена електроцентрала, заяви Бисер Троянов. За разлика от предизборните кампании, тази за референдума ще се финансира основно със средства на инициативните комитети. Разрешени са и дарения. Един човек може да даде безвъзмездно до 10 хил. лева. "За разясняването на кампанията не се предвижда държавно участие, тъй като тук нямаме налице политически сили, които да са участници", каза Ралица Негенцова. Правителството одобри и тарифата, по която ще се заплащат предаванията по БНР и БНТ от информационно-разяснителната кампания за референдума. Една минута участие в дебат по БНТ ще струва 180 лв., а в БНР - 70 лв. Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, ще струват съответно 920 и 300 лв. на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове ще струва по 1400 лв. на минута по БНТ и 380 лв. на минута до 15:00 ч. по БНР. Видео клиповете по БНТ ще струват между 825 и 2255 лв. на минута. Повечето политици, с които Mediapool разговаря, очакват в допитването да се включат само твърдите партийни ядра. От четирите инициативни комитета коментираха, че като форма кампанията им няма да е по -различна от традиционната предизборна агитация – ще има клипове, диспути, срещи с избиратели. "Всеки ще претендира, че обяснява позицията си, но това всъщност ще бъде чисто партийна агитация. Експертността, която е необходима, за вземат хората решение по въпроса да се строи ли нова ядрена централа, ще липсва", прогнозираха народни представители. Това е първият национален референдум, който се произвежда след демократичните промени. В историята на страната са известни още национални референдуми за съдене на виновниците за националната катастрофа от ноември 1922 г., за премахване на монархията през 1946 г. и за приемане на Конституцията на Народна република България от 1971 г.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010