Госпожо Цонева, започва информационната кампания за първия референдум в демократичната история на България. Смятате ли, че гласоподавателите ще бъдат достатъчно информирани по време на кампанията?   Това е най-същественият елемент за нас като неправителствена организация. Гражданите, които участват да направят по информиран начин своя избор. Към момента нещата не изглеждат добре. Имам предвид, че кампанията ще бъде изцяло платена, тя възпроизвежда напълно правилата на политическа кампания, преди избори. С изключение на няколко формата на БНТ, всичко останало в обществените медии и частните ще бъде платено. Това означава, че се възпроизвежда дизайна на политическа кампания, което е принципно неправилно. В същото време за разяснителната кампания, която ЦИК трябва да проведе са предвидени нищожните по- малко от 1% от бюджета за провеждане на референдума, който е общо 13 милиона и 800 хиляди.   Едно е кампания, в която партиите търсят подкрепа за своите платформи, съвсем друго е в един референдум, където трябва да бъдат разяснени двете тези – предоставяйки ясна и сравнима информация. В момента не действат правила, които да гарантират това. Напротив – принципът е колкото повече, толкова повече.   При 2 000 000 таван на финансирането, определен от ЦИК, онзи от участниците, който има повече средства, ще има по-плътно и пищно медийно покритие. Този принцип е неправилен и ще се отрази на информираността на гражданите. Това, което трябва да се случи, за да се неутрализира ефектът от надпреварата с финансов ресурс, е че трябва да има публичен ресурс и ангажираност от институциите, които да гарантират равнопоставен достъп до обществените медии – диспутите и формите за разясняване на тезите в обществените медии не трябва да са платени – това е мнението ми. Освен това всяко платено съдържание в медиите трябва да е маркирано – разликата между редакционното съдържание и платените форми трябва да ясна и отчетлива за гражданите.   Смятате ли, че партиите, които участват в референдума, макар и под формата на Инициативни комитети, биха намерили вратичка, за да използват и държавната си субсидия?   Запознах се с позицията на говорителя на ЦИК, а и самото решение на комисията предполага, че субсидията не могат да бъдат част от разходваните средства в кампания. Дали партиите ще използват вратичка за да ги употребят – предстои да видим. ГЕРБ са намерили вратичка да се „стимулират“ с независимите депутати, прехвърлили субсидия към тях, по някакъв начин, без да има някой, който да може да установи как това се случва, така че не смятам, че ние можем да установим незаконната схема. Интересно е как ще финансират изявите си тези 76 депутати от ГЕРБ, явяващи се също инициатори на референдума. Те няма статут на инициативен комитет. Според решението на ЦИК те трябва със собствени средства и дарения да финансират агитацията си, т.е. да отделят от депутатската си заплата, за да разпространяват тезата си за референдума. Предстои да видим това как ще се случи.   Очаквате ли пак ипотекирани апартаменти, както направи Цветанов, например за изборите 2009 година, или пък заеми от банки, или заложено партийно имущество?   Честно казано не очаквам проява на някаква изобретателност. Мисля, че ще се действа без особено софистицирани способи. Но можете да попитате 76-те народни представители от ГЕРБ колко от собствени средства са готови да вложат в тази кампания, след като са застанали зад този въпрос. Впрочем, могат даже да използват и онези необлагаеми и безотчетни 2/3 към възнагражденията си, които ГЕРБ въпреки обещанията не успя да обложи. Така че – както обяснението, което депутатите ни дават, че разходват безотчетните средства за венци, дарения и прочие – може сега тези пари да влязат в употреба и за референдума – предстои да проследим – как ще се финансира кампанията.   Наясно ли сте, всъщност, кой каква теза защитава в този референдум?   Не, не съм съвсем наясно. Не само поради въпроса - притеснявам се, че дори след ден ситуацията може да е различна. Ясно е , че има два инициативни комитета, които са „анти“ – ИК, зад който стои ДСБ и ИК, зад който стои ЕНП на Мария Капон. От другата страна пък са – Инициативният комитет, инициирал референдума и 76-те депутати от ГЕРБ. За всички, които наблюдаваме това са двете позиции – про и анти, които трябва да застанат една срещу друга в диспутите - да влизат в дебат и да защитават тезите си.   Интересно е как ще се разпространява информационният лист на Министерски съвет – по какви канали, какъв е дизайнът на този документ.   Достатъчно ли е обстоятелствен този лист?   Не, даже никак не е. Не смятам, че гражданите могат да направят някакъв информиран избор, четейки този документ. Той изцяло преповтаря мотивите на депутатите от ГЕРБ. Неговата информационна стойност клони към нула, така че не смятам, че добавя кой знае какво качество към информираността на гражданите.   Въпросът – достатъчно ли е прецизен?   Така зададеният въпрос изобщо не е подходящ за референдум, тъй като няма как да се реши с референдум икономически въпрос, свързан с инвестиционен проект. С референдум се решават други въпроси – свързани с конституционния ред, със смяната на държавното устройство, каква да е например избирателната система, присъединяваме към международни организации и т. н. Референдумът е политически инструмент, с него могат да се решават въпроси на общите начела, по които устройване обществото и институциите, не въпроси, които са обект на преценка, изискваща специфична експертиза. Това е същото все едно да се съберем много хора и да разсъждаваме върху въпроса какво лечение да ви приложи здравната система, след като един месец сме слушали по телевизията лекари да се застъпват за едната или другата възможност. Накрая гласуваме и решаваме дали д ви оперират.   Така че за мен, по същността си този референдум е фалшив и нечестен към избирателите, но аз ще гласувам с "не", защото смятам, че мафията, която гребе от този проект години трябва да бъде спряна.   Смятате ли за уместно президентът да казва как ще гласува?   Според мен президентът трябва да бъде неутрален. Както и всички в изпълнителната власт. Позициите по-скоро трябва да се защитават от хората, изказващи различни тези. Но това в българските условия, особено, когато говорим за министър-председателя, е напълно невъзможно, поради спецификите на личността. Принципно – по света, когато се прави референдум не се използва ресурсът на изпълнителната власт, за да се вменява една или друга теза. Това е принцип – да не се използва публичен ресурс за да се влия на поведението на избирателите. Трябва се запази неутралитет, за да могат да се сблъскат позициите про и анти чрез своите застъпници.   Към организацията на самия референдум – ЦИК свърши ли си работата?   Аз намирам, че ЦИК може да се окаже в още по-сложна ситуация от тази на изборите миналата година, заради неяснотите в самия закон. Централната избирателна комисия трябва в движение да измисля правила, които да разяснява, после да прилага. Освен всичко друго и времето е много кратко. Прилагането изцяло на Изборния кодекс, който урежда политически кампании, към един референдум, е нерелевантно и ще породи изкривяване на информационната кампания. Тя трябва да е драматично по-различна и да дава друга степен на гаранции за информираността на гласоподавателя. Аз имам очакване НЦИОМ да прави изследване всяка седмица на нивото на информираността на българите. Навсякъде по света, където се прави референдум, основното, което се следи е нивото на информираността. Знаят ли хората, че ще има референдум и за какво е той? Знаят ли, ако подкрепят тезата „за“ какво следва, ако гласуват „против“ какво произтича от това.   В момента не съм наясно ако един избирател иска да вземе информирано решение към какви източници може да се обърне. Трябва да имаме предвид, че много нисък процент хора са заинтересовани да правят своеобразно "проучване" и да се ровят по темата. С това искам да кажа – в кампанията основната информация минава през телевизиите и радиата, през онлайн медиите. Ако всичко това е платено и изкривено от създалата се възможност да се влага частен, корпоративен ресурс, има голям риск да превалира основно едната теза и това да повлияе на избора на гласоподавателите.   Само си представете, че аз съм заинтересована страна в референдума и си купя страници от вестници как ако АЕЦ "Белене" бъде стартирана, токът, да кажем, ще бъде 2 стотинки, дали тези, които са от другата страна, на другата теза – ще имат ли ресурс да докажат, че това няма да е така?   Защо през цялото време се говори за ток от АЕЦ "Белене", при положение, че централата не фигурира във въпроса?   Въпросът е неадекватно зададен, а убеждението е, че интригата е около това дали АЕЦ "Белене" да не се отвори отново като политически разговор. Общо взето всички разговори са около това – че се решава дилема за "Белене", а не просто за нова централа. Това е нечестно отношение – "Белене" трябваше да остане във въпроса, за да е ясно кой за какво гласува. А сега един гласува против ядрената енергетика изобщо, други гласуват против Белене, но с развиване на ядрени мощности в Козлодуй, други пък гласуват за по-дълъг живот на 5-ти и 6-ти блок.   Какъв мислите, че ще бъде изходът от референдума?   Смятам, че ще влезем в хипотезата на онзи законов текст – че ако се гласуват 20% от имащите право на глас – въпросът ще се вкарва за разглеждане от Народното събрание. ГРАО още не са обявили хората с право на глас, но да кажем, че са около 7 000 000, 20% от тях са около 1 400 000. Значи ако 1 400 000 отидат до урните и повече от 50% от тях са гласували с "да", това означава, че българският парламент ще трябва отново да се занимава с този въпрос. Опасявам се, че именно това е сценарият, към който се бута цялата ситуация. Отваряне на дебата по АЕЦ "Белене", като се смяташе че това мнозинство е затворило тази тема.   С какво си обяснявате хаотичните решения на ЦИК – миксиране на Изборния кодекс и специалния закон?   Обяснявам си го основно с неяснотите в закона за референдумите. Но има един лош знак за предстоящите избори, и беше взет от самата опозиция на въоръжение като аргумент в дебата за Изборния кодекс. Говоря за председателските места в Районните избирателни комисии. Защо всички председатели трябва да са от ГЕРБ? Това не инвестира доверие в процеса – можеше да се подходи по-балансирано, например – там където няма споразумение и ЦИК трябва да решава кой да е председател, можеше да се прояви политическо чувство. Нямаше никаква нужда навсякъде да се налагат за председатели на РИК представители от ГЕРБ.   Друг проблем е, че ЦИК не е предвидил в самите комисии да има застъпници на различните инициативни комитети, които да могат да наблюдават изборния ден и броенето. Даваме ли си сметка, че можем да се окажем на някои места със секционни комисии, чиито членове представляват изцяло на позиция "за“ по въпроса на референдума. Практически в момента само представителите на ДСБ (СК) в комисиите застъпват тезата против, но те поради малката си квота не са представени във всички СИК. Казвам това защото все още не знам какво окончателно решава ГЕРБ да защитава на референдума - позиция - "за" или "против".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010