Джеймс Пардю бе посланик на САЩ в България през 2002-2005 г., а през 2001-а бе специален пратеник на президента Джордж Буш в Македония за прекратяването на междуетническа война там. Името на Пардю е сред подписите под Охридското споразумение. Той е представил позицията си във връзка с промяната на българската политика към Македония пред вестник "Труд". Пардю изрично е посочил пред изданието, че статията му за българо-македонските отношения изразява единствено и само личното му мнение, тъй като вече не работи за американското правителство. Заглавието е на Mediapool.     България може да има проблеми в двустранните отношения с Македония, но те не са достатъчни, за да обяснят решението за блокиране на македонското присъединяване към ЕС.   Тази драматична промяна в политиката на правителството на Борисов не е нито оправдана, нито мъдра. Новата му позиция не е от полза на широките национални интереси на България и скъсва с конструктивната регионална политика, която служеше добре на страната десетилетия наред.   Външната политика на България в региона беше до голяма степен зряла и конструктивна през последните 20 години. Страната избегна междуетническите страсти и конфликти, които разкъсаха други страни на Балканите. Същевременно България отзивчиво сътрудничеше на международната общност за прекратяването на конфликтите и приобщаването на новите балкански страни към демократичните западни институции.   Тази разумна политика бе отражение на ясното разбиране, че българският национален интерес е най-добре защитен при регионална стабилност, дух на сътрудничество със съседите и общ ангажимент към демократичните ценности на ЕС и НАТО.   Добросъседска отрова   Превключването към употреба на едностранни изисквания, за да се блокира Македония по същия път, който България извървя към членството в ЕС, е радикално отстъпление от принципите, които направляваха българската външна политика досега.   За Македония това е сериозно предателство, което подхранва още повече националната неувереност. Новата българска политика спрямо нея има потенциала да я откъсне от България и да отрови добросъседските отношения за години напред.   Несъмнено Македония понякога е труден партньор. Но България трябва да разбере, че съседката й е нова демокрация и няма модерната история на независимост и дълбочината на институционалния капацитет на България. Македония върви по-бавно от България към ЕС и НАТО заради войната в Косово и вътрешния си междуетнически конфликт от 2001 г. Спъва я и мъчителният й спор с Гърция за името на държавата.   При тези условия македонците стават неуверени и обидчиви, защото още се борят да дефинират националната си идентичност. Правителството на ВМРО използва тъкмо тази национална неувереност, за да задържи подкрепата за себе си. А българската блокада пред македонското членство в ЕС само налива масло в огъня на тези негативни импулси.   Гърция сигурно е много доволна, че още една еврочленка поставя условия пред Македония. Атина блокира Скопие и за ЕС, и за НАТО. Но ако все пак спорът за името се реши, ще остане ли България единствената пречка пред евроинтеграцията на Македония? Много се съмнявам.   Ако новата българска политика не може да премине този тест, заслужава ли си наистина да се причиняват такива вреди на отношенията между двете страни? Българите много добре знаят, че ЕС има дълъг списък от критерии за членство. Двустранните проблеми могат да играят съществена роля, но само когато под въпрос са жизненоважни интереси.   Западноевропейските страни създадоха ЕС, защото съзряха, че икономическото, а след това и политическото единство отговарят на дългосрочния интерес на народите им. НАТО бе създадена по същата логика. Тези държави оставиха настрана дребните си двустранни спорове, които все пак бяха далеч по-големи от тези на България и Гърция с Македония. София и Атина трябва да възприемат същия подход спрямо Скопие и да сложат бъдещето над относително дребните проблеми.   Противопоставянето на македонското еврочленство изглежда малко агресивно от страна на нова членка, която си има собствени проблеми с ЕС и другите си международни партньори.   Правителството на Борисов не усвоява всички евросредства и не покрива стандартите за върховенството на закона и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Освен това българската демокрация се подхлъзва в грешна посока - кабинетът "Борисов" е критикуван за свободата на печата и провеждането на изборите.   Пагубен шаблон   На България и Македония им е вродено да са съюзници. Защо България си променя политиката тъкмо сега?   Правителството на Борисов изглежда влиза в един лош политически шаблон, който е твърде широко разпространен на Балканите, но е пагубен. Правителствата в региона често прибягват до национализъм и разпалване на междуетническо напрежение, за да отклонят вниманието от провала си да откликнат на вътрешнополитическите изисквания.   Междуетническите отношения в България днес са по-обтегнати отвсякога през последните десетилетия. А в същото време страната се олюлява под игото на корупцията, икономическия упадък и слабите си институции.   Тези проблеми няма да се решат с визити във Вашингтон, обръщане към национализма и политическа конфронтация с Македония.   Българският интерес   Като човек, на когото и двете страни са близо до сърцето, се присъединявам към бившите български президенти и други сериозни политически фигури в страната и призовавам българското правителство да промени контрапродуктивната си политика на спъване на македонското членство в ЕС.   България е изправена пред големи предизвикателства и няма да се справи с тях, блокирайки аспирациите на съседките си. Именно активна подкрепа за интеграцията на Македония в ЕС и НАТО ще е от голяма полза за жизненоважните български интереси, докато България се концентрира върху сериозните си вътрешни проблеми.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010