Британският икономически всекидневник "Файненшъл таймс"публикува обзорна статия за България под заглавие "Покриволичещия път към стабилността", както и поредица статии, посветени на управлението, инвестициите, автомобилостроенето, премиера Бойко Борисов, енергетиката, икономиката като цяло, винарството, книгоиздаването и инфраструктурата. Най-вероятно публикацията е резултат от плановете на правителството в София за утвърждаването на положителния образ на страната в чужбина. През май правителството одобри отпускането на един милион лева за такава реклама като мерките бяха предвидени в одобрената Комуникационната стратегия на България за Европейския съюз. Отделно различните оперативни програми дават средства за публикации в български и чужди медии за популяризиране добрите практики на страната ни. Оперативна програма “Регионално развитие” например предвиждаше публикации в “Файненшъл таймс” и “Икономист”. Обзорната статия с автор Нийл Бъкли започва с думи на президента Росен Плевнелиев. Сравнете ставащото в България със ситуацията в нейнитесъседки - икономическа криза в Гърция, растяща безработица вчасти от бивша Югославия, политически смут в Румъния - и щеизплува едно изречение: "Ние сме абсолютен остров настабилността", казва Плевнелиев пред репортера на вестника. Това твърдение се изказва от мнозина високопоставени български представители и в него има истина, пише по-нататък авторът. Макар и икономиката да се сви с 5,5 процента в световната рецесия от 2009 г., за разлика от съседните Сърбия, Румъния и Гърция, България нямаше нужда от международен финансов спасителен план. Оттогава тя е имала 13 поредни тримесечия на икономически растеж, макар и слаб. С един от най-ниските бюджетни дефицити и държавни дългове в ЕС, България е една от само три страни заедно с Финландия и Дания, които покриват изцяло Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, пише "Файненшъл таймс", цитиран от БТА. В страната не е имало масови улични демонстрации срещу строгите бюджетни икономии, макар и да са се организирали отделни протести по конкретни проблеми. Подкрепата за правителството на премиера Бойко Борисов е спаднала от идването му на власт през 2009 г. с предизборна програма за борба с корупцията. Допитванията обаче сочат, че на парламентарните избори, които ще се произведат през юни или юли догодина, това може да се окаже първото правителство в посткомунистическата история на България, което да е преизбрано за втори мандат, пише Нийл Бъкли. "Не може да подценявате харизмата му. Рейтингът му е висок. Хората му имат доверие", казва за бившия полицейски началник и носител на черен пояс по карате Борисов Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията. Под повърхността на стабилност обаче дебне недоволство за състоянието на демокрацията, за това колко още трябва да се направи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и за нуждата от значителни реформи за укрепване на перспективите за растеж. България остава най-бедната страна в ЕС с най-ниска средна заплата. С помощта на фондовете на ЕС, които страната управлява по-умело, правителството запази усещането за напредък въпреки бавния растеж след кризата и необходимостта от ограничаване на държавните разходи. То построи метро в София и започна изграждането на автомагистрали и модернизирането на железопътни линии. При управлението на известния скулптор Вежди Рашидов, когото Борисов направи министър на културата, страната за пръв път от 80-те години модернизира театри и отвори нови музеи, отбелязва "Файненшъл таймс". Който и да спечели изборите догодина ще се изправи пред големи предизвикателства, за да гарантира, че България ще се възползва в пълна степен от по-значително подобряване на икономиката на ЕС и за да осигури нужния растеж за стопяване на изоставането от по-богатите членки на ЕС, пише "Файненшъл таймс" в обзорния си текст за България. В материала "Управление - политиците водят борба за излизане от сянката на Европа" вестникът извежда на челно място разочарованието у българите, че шест години след влизането им в ЕС има разминаване между очакваните изгоди от членството и конкретните придобивки. Разбира се и на Запад може да се чуе, че на София твърде рано е било предоставено членство, и че доближаването й до европейските стандарти на управление е колебливо. В материала се посочва, че България охотно подкрепя по-нататъшното разширяване на ЕС на Балканите, но се отбелязва, че отношението между София и Скопие са по-хладни поради отношението на македонските власти към българското малцинство. "Файненшъл таймс" припомня доклада на Европейската комисия от юли, в който се посочва, че в България е имало присъди по някои важни наказателни дела, но е имало и няколко оправдателни присъди по други знакови дела, за които "в публичното пространство е имало очаквания за осъдителни присъди". В специалния материал за инвестиции се констатира, че след временния бум от 2005 до 2009 г. преките чуждестранни инвестиции в България са спаднали до нива, които "не са толкова неестествени за икономика с такъв относително малък размер". Случи се и нещо по-обещаващо, продължава финансовият всекидневник, инвестициите се прехвърлиха от недвижимите имоти и строителството към по-плодотворни дейности, които с времето ще тласнат напред конкурентоспособността на страната и ще модернизират нейната промишленост. В статия за разположението на силите на вътрешнополитическата сцена в България вестникът констатира, че шест месеца преди следващите парламентарни избори управляващата партия ГЕРБ е водеща сила, а премиерът Бойко Борисов "запазва популярността си на фона на скептицизма в обществото". Борисов черпи силата си от успеха на България в борбата й с обхваналата Европа рецесия и дългова криза, като страната му не е изпитала на гърба си турбуленциите, засегнали съседните Гърция и Сърбия. В статията за състоянието на българската икономика като цяло коментаторът от "Файненшъл таймс" изтъква, че някои западноевропейски страни - и то отдавнашни членки на ЕС – биха били щастливи да имат макроикономически показатели като тези на България. Но икономистите все още си задават въпроса как България ще се възстанови, когато европейската икономика започне да расте, пише вестникът и привежда мнението на експерт, че динамиката на възстановяване на българската икономика е далеч по-малка от статистически очакваната. Обзорът за инфраструктурата отбелязва, че България има амбицията да стане транзитен възел в трафика между Европа и Близкия изток, но появата на високоскоростни влакове до Турция и възстановяването на превоза на товари през занемарените български пристанища по река Дунав са далечна перспектива. "Файнешъл таймс" отбелязва, че понастоящем България много по-добре усвоява еврофонодовете за изграждане на шосейна и ж.п. инфраструктура, отколкото е правила това в миналото. Посочва се и построяването на ново трасе на метрополитена в София, отчасти с пари от ЕС.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010