След като във вторник миналата седмица не успяха да се договорят за отпускането на жизнено необходимия за Гърция транш от международната финансова помощ, финансовите министри на страните от еврозоната (т.н. Еврогрупа) отново се събират в Брюксел в понеделник по същата тема. Основна спънка за транша се оказаха разногласията между самите кредитори на Атина. Международният валутен фонд (МВФ) настоява отново са бъде отписан част от държавния дълг на Гърция, а най-големият донор в Европейския съюз Германия се противопоставя на това предложение. В навечерието на срещата еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен прикани настоятелно министрите на финансите от еврозоната и представителите на МВФ да вземат решение по помощ, която е от жизнено значение за гръцките финанси. "Гърция направи каквото имаше да направи, сега е ред на Еврогрупата и МВФ да свършат, каквото трябва", заяви Рен при пристигането си за срещата. "От жизнено значение е да можем да вземем решение днес за изплащането на транша от минимум 31,2 милиарда евро" на Атина, допълни Рен. Гръцкото правителство се надява на решение с взаимни отстъпки от Берлин и МВФ за устойчивостта на дълга и отпускане на транша, предвиден в кредитното споразумение, пише от първата си страница в. "Та неа", цитиран от БТА. От кабинета на премиера Андонис Самарас намекват, че няма време за каквото и да е закъснение. Изданието посочва, че Атина очаква до началото на декември да й бъдат отпуснати поне 31,3 милиарда евро, а най-късно три месеца след това - още 13,3 милиарда евро. "Гърция е в менгемето между Европейския съюз и Международния валутен фонд", пише в. "Вестник на редакторите". Според изданието на днешната среща на Еврогрупата ще се търси решение на гръцкия проблем с помощта на счетоводни трикове, зад които се крие и налагането на нови мерки. Сигурното е, посочва вестникът, че компромисът, който ще да бъде постигнат, ще бъде временен. Окончателно решение за устойчивостта на гръцкия дълг няма да има поне до изборите в Германия през септември 2013 г.. Нараства натискът за отписване на петдесет на сто от гръцкия дълг, пише в. "Имерисия". Позовавайки се на публикация в германското списание "Шпигел", вестникът пише за тайно споразумение между Международния валутен фонд и Европейската централна банка за ново отписване с намаляване на дълга от 144 на 70 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г. Догодина гщръцкият дълг ще достигне 190% от БВП, а официално заложената засега в спасителния пакет за страната цел е за свеждане на гръцките задължения до 120% от БВП до 2020 г., което изглеждат все по-трудно достижими заради влошаването на икономиката на страната. Без споразумение по този въпрос кредиторите не искат да възстановят плащанията по втория спасителен пакет, въпреки че Атина формално изпълни всички условия. Според Ройтерс, опасенията на еврогрупата и Международния валутен фонд (МВФ) са, че без трайно решение Гърция ще продължи да се нуждае от спешна помощ и в бъдеще. Основният въпрос пред тях в момента е дали гръцкият дълг може да бъде сведен до управляеми нива без отписване на част от официалните кредити. Ройтерс посочва и някои от обсъжданите варианти като понижение на лихвата на съществуващите двустранни заеми за Гърция. Друга опция, която може да понижи гръцкия дълг със 17% от БВП, е да се отложат с 10 години лихвените плащания към Европейския фонд за финансова стабилност. Ако Европейската централна банка се откаже от печалбите от гръцките облигации в портфейла си, дългът ще бъде съкратен с още 4.6% до 2020 г. Не всички централни банки в еврозоната обаче са съгласни с подобен ход, включително германската Бундесбанк. Свеждането на задълженията до 120% от БВП до 2020 г. обаче най-вероятно ще изисква и страните от еврозоната да приемат загуби от кредитите си към Гърция, да предоставят допълнително финансиране или да принудят частните кредитори да направят големи отстъпки на Атина при обратно изкупуване на облигации. Анализите на еврогрупата показват, че без подобни извънредни мерки дългът ще бъде сведен само до 125% от БВП през 2020 г. и може да достигне 120% две години по-късно. Затова МВФ настоява еврозоната да пристъпи към по-смело опрощаване на дълговете на Гърция към публичния сектор. Тази идея обаче среща силна съпротива от Германия, Холандия, Финландия и Словакия. Това е и основният проблем в преговорите, отбелязва Ройтерс.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010