На какъв бюджет ще разчита Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2014-2020 г.? България получава средства за земеделие от Европейския съюз по две линии. Едната е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а другата са т.нар. директни плащания. Въпреки че все още не е окончателно приета финансовата рамка за следващия програмен период, със сигурност директните плащания ще се увеличат и очакваме да достигнат 5.4-5.5 млрд. евро. Това е над 2 млрд. евро повече спрямо настоящия програмен период. Към момента предложението на Европейската комисия (ЕК) е пакетът за директните плащания на целия ЕС да бъде 283 млрд. евро, а по ПРСР – 91 млрд. евро. Кипърското председателство излезе с предложение за намаление на 277 млрд. евро за директни плащания и 90 млрд. евро за ПРСР. Българската позиция е, че не подкрепяме намаление на бюджета от сегашните му нива. Спорен засега остава въпросът как ще бъдат разпределени тези 91 млрд. евро по ПРСР между 28-те страни членки. Брюксел предлага това да става на базата на обективни критерии като хектари, работна сила и др., както и на базата на минали резултати. ЕК обаче не е казала ясно какво се разбира под минали резултати. Сред страните членки няма единодушно съгласие за това какво се разбира под минали резултати. На базата на известното със сигурност може да се каже, че България няма да допусне да получи по-малко от 3.2 млрд. евро за ПРСР. Това е толкова, колкото и през този програмен период. Какво става с директните плащания? Как ще се получават парите след 2014 г.? За директните плащания трябва да е ясно на всички, че принципно се сменя цялата схема на финансиране. В момента се плаща на хектар – системата за единно плащане на площ. След 2014 г. ще се ползва система, базирана на права на плащане. За да се получи право на плащане, ЕК предлага да се взимат предвид две години – 2011 г. по отношение на лицата, които могат да получат права на плащане и 2014 г. - по отношение на броя на правата. Това означава, че за да получиш право на плащане през 2014 г. трябва да си кандидатствал по схемата за единно плащане на площ през 2011 г. Т.е. трябва да те има в системата ИСАК от 2011 г. независимо дали са одобрени всичките земи, които си заявил и колко си получил. Българската позиция е, че трябва да се разреши обхватът и да бъдат допуснати всякакъв тип стопани, които са кандидатствали за помощ от ЕС през 2011 г., а не само тези, подали заявления по схемата за единно плащане на площ. Например животновъд, който е кандидатствал и получавал за национално доплащане. Той не фигурира в системата за единно плащане на площ, но през 2011 г. е кандидатствал за глава добитък. Друг пример е, ако си кандидатствал по ПРСР за плащане на площ. Аргументите ни са, че това означава, че си инвестирал в някакво стопанство. Освен това искаме още една допълнителна референтна година – 2010 г. По този начин повече фермери ще могат да получат права на плащане. В момента другата референтна година, давана от ЕК, е 2014 г. Първоначалното разпределение на права на плащане ще се извърши през 2014 г. и каквото заявиш тогава, такива права за плащане ще получиш. Това означава, че 2014 г. е изключително важна. Парите, които ще се получават за едно право на плащане, ще се определят всяка година като се раздели националният финансов пакет за схемата за броя на правата на плащане, разпределени през 2014 г. След тази година се дава възможност да се търгува с тези права на плащане. Това означава, че те ще могат да се продават, наследяват, да се делят. Подобна схема се прилага в старите страни членки, но за България е изцяло нова. Затова ще е необходима огромна разяснителна кампания сред фермерите, както и изчистване на спорните въпроси. Това означава решаване на най-големия проблем в момента - поземлените отношения. За да не се допускат застъпвания, очертаване на недопустими площи за подпомагане като площи с камъни и храсталаци се предвижда да се направи регистър на земите изчистени по отношение на собствеността. Администрацията ще създаде необходимите правила, но е нужно и бизнесът да изчисти взаимоотношенията си, а не после да идва и да се жали в Министерството на земеделието. Нека да дадем конкретен пример, за да стане ясно на хората. Примерно през 2014 г. съм заявила, че искам плащане за 10 дка. Какво става? Фонд “Земеделие” проверява дали тази земя е допустима за подпомагане. Това става по познатия начин – чрез заснемане на парцела или проверка на място. Ако е допустима, получавате базовото плащане. Едно право на плащане се разпределя за един допустим хектар, което е 10 дка земеделска земя. За тази допустима за подпомагане площ може да се получи и т.нар. зелено директно плащане, ако се спазват изискванията за зелени директни плащания. Финансовият таван за зелени плащания ще бъде в размер на 30% от средствата за директни плащания. Предложението на ЕК е зеленият компонент да бъде обвързан с базовото плащане. България е против обвързването на базовото плащане със зеленото. Според нас не трябва да се санкционира базовото плащане, ако не се изпълнява зеленото. Освен това се усложнява много системата за контрол. Ако влезе тази схема, това означава всички процедури на фонд “Земеделие”, целият софтуер да се променя, а ние имаме много малко време за това. Каква е българската позиция по ограничаване на субсидията на фермер? Предложението на ЕК е до 150 000 евро да се получава пълния размер на субсидията. Ако обаче субсидията надхвърля 150 хил. евро, но е до 200 хил. евро, разликата например от 30 хил. евро ще се намалява с 20%. От 200 до 250 хил. евро намалението на сумата над лимита ще е 40%, от 250 до 300 хил. евро - със 70%. Субсидии над 300 хил. евро няма да се плащат. Предложението на България е тези прагове да се завишат двойно. У нас за 2011 г. например над 250 хил. евро са взели около 55 юридически лица. През годините техният брой варира. Принципно ние сме съгласни със становището на ЕК за въвеждане на таван, който да ограничи размера на плащането за най-големите. Ако се приеме позицията на ЕК, това означава, че ще се освободят около 10 млн. евро. Въпросът, който се дискутира в момента, е къде да отиват тези пари след това. ЕК предлага те да се прехвърлят в програмата за селските райони за иновации. Българската позиция е, че те трябва да се насочат за подпомагане на младите и дребните фермери чрез директните плащания. На базата на новите сметки, ясно ли е вече на какви помощи ще може да разчита един фермер? Не е ясно, защото не се знае какъв ще остане пакетът за директните плащания. Със сигурност може да се каже, че финансовият ресурс за директните плащания ще бъде увеличен през следващия програмен период в сравнение със средствата, които се получават през 2012 г. По наши изчисления общата ставка за базовото и зеленото директно плащане ще бъде увеличена поне с 30% в сравнение с директното плащане на площ в момента. В момента се борим целият пакет да дойде още 2014 г., а не 2016 г. както иска ЕК. Битката ще бъде много тежка, защото в договора за присъединяване е заложен този срок, а освен това така се е процедирало с всички новоприети страни членки. Аргументите ни обаче са, че нас ни карат още от 2014 г. да прилагаме една изцяло нова Обща селскостопанска политика, което ни поставя в неравностойно положение спрямо другите страни членки. В момента България има най-голям проблем с мерките за агроекология. Задължително ли е и в бъдещата програма за селските райони 25% от средствата да отиват за такива дейности? За следващия програмен период това не е задължително. Препоръчително е 25% от средствата по ПРСР да отиват за агроекология и борба с изменения на климата. Биологичното земеделие се отделя в специална мярка. В момента се борим да няма задължителен процент. От регионалното министерство ви прехвърлиха нови бенефициенти за финансиране по селската програма за благоустрояване на градове и села. Как стои решаването на този проблем? В момента по ПРСР се финансират 231 общини. Парите по всички общински мерки за инфраструктура и туризъм са близо 700 млн. евро. Целият бюджет беше договорен. Сега прехвърляме нови 230 млн. евро за вече одобрени проекти, за които не достигна финансиране. Както и при оперативните програми, така и тук имаме проблем с обществените поръчки, които непрекъснато се обжалват и изпълнението на проектите се бави. През 2013 г. по-голямата част от тях очакваме да приключат и да тръгне разплащането им. За следващия програмен период условно се очертават около 1 млрд. евро за селските общини. Новото е, че на практика почти същите пари ще трябва да се разпределят между по-голям брой общини и села. Причината е, че към селската програма минават и селата около големите градове, които в момента бяха към градските агломерации и получаваха финансиране по оперативна програма “Регионално развитие”. Въпросът е как да стане това. Първата задача, която трябва да решим на държавно ниво, е да се даде дефиниция какво се разбира под селски район. След това трябва да се стъпи на концепция за регионално развитие. Тя трябва да отговори какво трябва да се направи – едно, две важни неща, които да осигурят растеж за съответния регион, така че да не се допуска обезлюдяване. Със сигурност може да се каже, че ще са необходими инвестиции в базовата инфраструктура – пътища, вода, канал. От друга страна средствата няма да ни стигнат за направата на всички пътища. За това проектите трябва да подредят по приоритети. Подходът ще бъде променен. В момента всички тези въпроси са обект на дискусия в една широкоформатна работна група, в която влизат представители на почти всички министерства, Националното сдружение на общините и земеделците.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010