София построи депото за отпадъците и изгражда компостиращата инсталация, но Европейската комисия още умува дали да отпусне парите и за завода за боклука. Добрата новина е, че при криза с отпадъците на столицата сметището ще бъде спасителен вариант. Лошата е, че Брюксел не казва дали ще даде парите за втората фаза на проекта. Стойността на целия проект е 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са безвъзмездна помощ от ЕС, а останалите - заем и собствено финансиране. Българските власти се надяват днешната екоразходка на новия шеф на генерална дирекция “Регионално развитие” в Европейската комисия Валтер Дефа в новото сметище да доведе до по-бързо решаване на проблема. Дефа обаче не се ангажира със срок кога Брюксел ще излезе с решение, измъквайки се с дежурното “възможно най-скоро”. Една година преговори за ДДС и държавната помощ Признаването на ДДС за допустим разход и държавната помощ по проекта са двата спорни въпроса, по които София и Брюксел вече близо година си разменят писма с въпроси и отговори. По отношение на ДДС вече има взето решение и то ще бъде признато за допустим разход по проекта, обеща Валтер Дефа. Официален документ от Брюксел за това обаче все още не е пристигнал в Министерството на околната среда, което управлява средствата по оперативната програма, финансираща завода за боклука. По втория въпрос за държавната помощ има нова серия от въпроси от страна на комисията. До петък отговорите по новото запитване ще бъдат изпратени на Брюксел, обеща зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска. София ще убеждава Европейската комисия, че бъдещият оператор на завода ще бъде общинско предприятие, което е различно от общинска търговска фирма, т.е. предприятието няма да работи на печалба, а само ще обслужва съоръжението. Кога Брюксел ще каже за завода за отпадъци, зависи от отговора на българските власти. Разбираме, че този проект е важен за София и ще вземем решение възможно най-скоро, обеща Дефа. До края на годината ще е избран строителят на завода До края на годината София се надява да избере строителят на завода за отпадъци, каза зам.-кмета Мария Бояджийска. В надпреварата участват 11 фирми и консорциуми. Първоначално плановете бяха ценовите оферти да бъдат отворени през август, после срокът беше изместен за октомври. Този път Бояджийска не се ангажира кога ще стане това оправдавайки се с огромния обем документация. Столичната община този път действа по-предпазливо с избора на строител на съоръжението Неофициално се твърди, че общината чака да получи от Брюксел заветното "да" и едва тогава ще бъдат отворени ценовите оферти и ще бъде избран победителят. Причината е горчивият първи опит, при който Столичната община беше избрала обединението “Хут-Станилов”, но след това беше принудена да анулира търга по настояване на Еврокомисията. Обяснението беше, че постигната цена е по-висока от прогнозната стойност. Такава официално в поръчката обаче нямаше. Неофициално обаче се твърди, че са се намесили лобитата на големите западни строителни фирми в бранша и е надделяло по-силното от тях, заради което поръчката беше отменена. При криза с боклука депото може да поеме до 280 хил. тона годишно Новото депо се простира на площ от 232 дка край село Яна в местността Садината. Общият му обем е 3 млн. куб.м. Разчетено е да събират преработените отпадъци на София през следващите 20 години. Построена е за година и два месеца от българо-италианския консорциум “Геотехмин-Униеко” за 20 млн. лв. Освен първата и втората от общо четири клетки е построена пречиствателна станция за отпадните води. Приемна зона с административна сграда, автоработилница с гараж, трансформаторна станция, паркинг, платформени кантари, станция за измиване и дезинфекция. Изградена е и подземната и наземна инфраструктура – водоснабдяване, канализация, осветление, комуникации и вътрешни пътища. Засадени са и дървета. На площадката стои и празното място за бъдещия завод. Неговият капацитет ще бъде 410 хил. тона годишно отпадъци. В момента София произвежда около 250–300 хил. тона боклуци. Плановете са от тях около 40 хил. тона да се преработват в изграждащата се компостираща инсталация, а останалите ще минават за преработка през завода. Той ще произвежда т.нар. RDF – гориво, което ще се използва от циментовите заводи и столичната “Топлофикация”. Отпадъкът, който не може да бъде оползотворен – около 130 - 150 хил. тона ще се депонира на новото сметище. Срокът за строителство на завода е 21 месеца. От тях 6 месеца са за проектиране, а останалите за строителство. Отделно трябва да има една година за съобщаване на дефекти, след пуска на съоръжението, обясни Мария Бояджийска. Крайният срок за построяването на завода е края на 2014 г. Още от следващия месец изградената пречиствателната станция в новото депо може да поеме преработването на мръсните води от сметището в Суходол, а в края на 2013 г., когато трябва да е готова и сепариращата инсталация на площадката "Хан Богров" и нейните инфилтрати, както е модерно да се казва сега. Остатъкът от преработената вода ще се изхвърля на новото депо, обясни Мария Бояджийска. По думите й при “належаща нужда” в новото депо ще могат да се депонират и до 280 хил. тона отпадъци годишно. В края на годината се очаква капацитетът на сметището в Суходол да се запълни. Първият резервен вариант на общината е да праща преработения отпадък от сепариращите инсталации в Суходол, Требич и Казичане на сметището в Долни Богров, което се отваря наново за запълване на обема му. Според министъра на екологията Нона Караджова няма проблем то да получи комплексно разрешително. Вторият вариант е при крайна необходимост да се ползва новото депо.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010