България ще загуби около 235 млн. евро за агроекология по Програмата за развитие на селските райони. Причината е, че за близо шест години от 279 млн. евро бюджет са усвоени едва 22 млн. евро. Това става ясно от отговора на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) и Министерството на земеделието до Mediapool по повод плащанията за биоземеделие (мярка 214). Според европейските правила тези пари не могат да се пренасочват към други мерки, защото 25% от бюджета на програмата задължително трябва да се усвои за агроекология. Това означава, че ако условно приемем, че през последната година на този програмен период – 2013 г. България успее да договори и разплати още толкова средства, колкото за шестте години взети заедно, останалите пари трябва да бъдат отписани. Оптимистичният сценарий се залага заради тройният ръст в заявените за подпомагане площи по мярка 214 за тази година спрямо 2011 г. Късен старт, лошо планиране и липса на информация Късен старт на мярката, лошо планиране и липса на информация сред фермерите са основните причини за слабото усвояване на средствата по тази мярка, отчитат от фонда и земеделското министерство. При планирането на Програмата за развитие на селските райони е заложено, че около 40 000 фермери ще ползват средства по мярка 214. Въпреки, че със всяка изминала година броят на интересуващите се увеличава, към момента от парите са се възползвали близо 2000 души или близо 20 пъти по-малко, посочват от ДФЗ. Това е и основната причина за невъзможност парите да бъдат усвоени. Въпреки че Програмата за развитие на селските райони има най-големия бюджет за публичност, според фермери няма достатъчно информация за възможностите за финансиране по тази мярка. Допълнителен проблем за тях е и различната информация, която дават от централата в София и службите по места на фонд “Земеделие”. От Министерството на земеделието пък отчитат като проблем изискването една и съща заявена площ да се обработва пет последователни години. За фермерите са тормоз и непрекъснатите проверки, на които са подложени от сертифициращите фирми, че произведената от тях продукция е био. От асоциацията на фермерите за биопроизводство дори се пошегуваха, че проверяващите са повече от производителите. Помощ до 900 евро на хектар Финансовата помощ по мярка 214 е под формата на ежегодни плащания на площ, животно или пчелно семейство. Малко известно е, че освен за тези мерки се дават пари още за “пасторализъм”. Това означава, че имаш право на подпомагане, ако пасеш добитъка в националните паркове "Централен Балкан" и "Пирин". От следващата година ще бъдат включени и парковете "Рила" и "Странджа", казаха от земеделското министерство. Право на агроекологични плащания има и за земи с висока природна стойност. Това са площи, предимно пасища, в които има защитени растителни и животински видове. За подпомагане могат да кандидатстват физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Кандидатите подават приложение за кандидатстване за агроекологични плащания заедно с общото заявление за подпомагане по време на кампанията за директни плащания. След като подадат заявление, земеделските стопани трябва да бъдат одобрени за участие и получават уведомително писмо. През първите две години на подпомагане всички бенефициенти трябва да преминат през агроекологично обучение или да докажат наличие на опит в дейностите, които прилагат. Задължително изискване е селскостопанската дейност да се извършва върху една и съща земя през петте години на подпомагане. В противен случай помощите ще трябва да се връщат. При комбиниране на различните видове агроекологични дейности максималният размер на финансовата помощ може да достигне до 900 евро на хектар за многогодишни култури. За друг начин на земеползване помощта е до 450 евро на хектар. Застрашените местни породи получават до 200 евро на животно. Подпомогнати За периода 2008 – 2011 г. броят на одобрените кандидати за биологично растениевъдство е нараснал близо шест пъти от 126 на 728 души, а пчеларите се увеличават от 134 на 176. Общо за петте изминали години те са получили над 9.2 млн. евро, показват данните на фонд “Земеделие”. Ако през 2008 г. средната помощ на един производител на биозеленчуци е била 3833 евро, то през 2011 г. тя е нараснала близо два пъти – до 6709 евро. При пчеларите ръстът на помощите е по малък – от 1443 евро средно на един пчелар през 2008 г. до 2538 евро през 2011 г. Само през 2010 г. средната помощ на един биопроизводител е намаляла спрямо предходната година – за биорастениевъдство с 357 евро, а на пчеларите – с 52 евро, показват данните на фонда. За тази година са подадени общо 1360 заявления за биорастениевъдство и 260 за пчеларство. ДФЗ планира да разплати средствата по тях до 15-16 декември. Общо 132 проекта на биопроизводители са одобрени за модернизиране на стопанствата им по мярка 121. Субсидията за тях възлиза на 27.6 млн. лв., от които до момента са изплатени 4.7 млн. лв., казаха от фонда. Подпомогнатите проекти са предимно за купуване на специализирана земеделска техника. Фермери са получили безвъзмездна помощ и за създаване на трайни насаждения и оранжерии. Предпочитаните култури са лавандула, лешник, липа, орехи, бадеми, череши, грозде и маслодайна роза. До момента нито една от биоорганизациите не е кандидатствала за създаване на организации на производители по мярка 142, казаха от фонд “Земеделие”.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010