България ще може да разчита на почти същите средства от Европа или по около 1 млрд. евро годишно и през следващия програмен период 2014 – 2020 г. по политиките на сближаване. По-малко са парите за извеждане от експлоатация на първите четири ядрени реактора на АЕЦ “Козлодуй”. С около 10–15% обаче се увеличават средствата по преките плащания за земеделските производители. Вноската на България в бюджета на ЕС също се запазва на сегашното равнище от малко под 400 млн. евро годишно. Това стана ясно от думите на евродепутата Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по следващата бюджетна рамка на ЕС.   Все още няма решение по бюджета на ЕС за 2014-2020 г. заради различните позиции на отделните държави по него, както и на трите институции, които ръководят ЕС.   Предложението на Европейската комисия е за бюджет от 1033 млрд. евро за 7-годишния период. Европейският парламент иска увеличаването му, докато нетните донори - намаляване със100-200 млрд. евро.   В опит да удовлетвори всички страни, тази седмица кипърското председателство на ЕС излезе с ново предложение за преговори. То предвижда намаление от 50 млрд. евро на бюджета, като се реже от всички фондове, но най-много от средствата за наука, иновации, конкурентоспособност и младежки дейности – 18 млрд. евро (11%). Освен това се въвеждат условия за получаване на парите по политиките на сближаване като мярка за борба с неизпълнени обещания.   Предложението на кипърското председателство не е добра новина за Европа и България, коментира Ивайло Калфин. Причините са няколко.   Орязване на парите за сближаване   Предлага се средствата по политиките на сближаване, на които разчитат най-много бедните държави, включително и България, да бъде намалена с 12.5 млрд. евро (3.7%). По-тревожното е, че се орязва максималната сума, която страната ни може да получи от структурните и кохезионния фонд. Кипър предлага вместо 3% от брутния национален доход за периода 2008–2010 г., сумата да е 2.36%. България е категорично против това намаление, е официалната българска позиция, по думите на премиера Бойко Борисов.   В същото време обаче няма дадени разчети от Министерството на финансите защо това е лошо за България, каза Ивайло Калфин. Той даде пример с Литва и Унгария, които ще пострадат от орязването на средствата. В крайна сметка прибалтийската страна се е преборила да бъде изключена от това намаление, но с аргументирана позиция, подкрепена с числа. За България такива липсват и опитите ми да ги получа останаха безуспешни, посочи Калфин. Той призова българските власти да извадят числата.   По негови груби изчисления страната ни ще запази почти същите пари по политиките за сближаване, каквито са и през този програмен период – около 7 млрд. евро. За периода 2007–2013 г. те са 6.8 млрд. евро от структурните и кохезионния фонд.   Допълнително се създава нова категория т. нар. региони в преход, в които БВП е между 75–90% от средния за съюза. Такива са по-бедните региони на Франция, Испания и Гърция, които в момента не получават финансиране. Това означава повече конкуренция и по-малко пари за най-бедните.   Освен това се иска намаляване на авансовите плащания от 7% сега на 3-4% в бъдеще. Поставя се дори въпросът предварителното финансиране въобще да бъде прекратено. Това е лошо за България, защото означава, че допълнително ще се натовари бюджета.   Освен това се въвеждат осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащания по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, нисък държавен дълг.   Лоши новини за АЕЦ “Козлодуй”   Лоши са новините по отношение и на извеждане от експлоатация на първите четири реактора на АЕЦ “Козлодуй”, посочи Калфин.   За спирането на атомни реактори за целия ЕС са планирани 585 млн. евро. България иска 450 млн. евро, докато Еврокомисията дава 208 млн. евро. По думите му това е една пета от необходимите ни средства.   Другата лоша новина е, че плащанията за затварянето на реакторите спират през 2020 г., докато България настоява те да продължат до 2024 г.   Освен това парите минават на ръчно управление от Брюксел. Това означава, че ЕК казва какво трябва да се направи през годината за извеждане на реакторите и след това плаща. Освен това след 2014 г. пари ще се дават само за преки разходи по извеждането на реакторите. Няма да се финансират и мерките за енергийна ефективност, като саниране училища, на предприятия и др.   Неприемливо е за България отвън да ни казват как да харчим парите, смята Калфин. Препоръката му е правителството да привлече за съюзници Словакия и Литва, които също са засегнати от новите промени, както и големите компании, които ще участват в бъдещите търгове и да лобират това де не се случи.   Глътка въздух за дребните земеделци и студен душ за едрите   Кипърското председателство предлага средствата за земеделие и селските райони да се намалят с 8 млрд. евро и те да достигнат 379 млрд. евро. Председателството обаче предлага да се намали с една трета разликата със средните нива в ЕС за държавите, които сега получават по-ниски директни плащания на на площ.   Това означава, че след 2015 г. българските фермери ще получат увеличение с 10–15% на плащанията, а не 30%, както пресмяташе земеделският министър Мирослав Найденов, отбеляза Ивайло Калфин.   Освен това Кипър предлага да се въведе таван на преките плащания от 250 хил. евро на един производител. В момента в България има около десетина едри земеделци, които прибират милиони или общо около 80% от всички директни помощи. В Германия например е точно обратното 80% от плащанията отиват за дребните фермери, посочи Калфин.   По отношение на фонда за развитие на селските региони – изграждане на пътища, ВиК, благоустрояване – намаленията на средствата са незначителни, но се предлага да се увеличи националното съфинансиране по проектите.   Вноската на България   Вноската на България за следващия програмен период остава почти същата – 0.3% от бюджета на страната, което е малко под 400 млн. евро годишно, пресметна Калфин. По думите му това са 3 евроцента дневно от всеки български гражданин на ден. Докато средното за ЕС е 67 евроцента.   Като число бюджетът на ЕС – 1033 млрд. евро - изглежда голям, но всъщност е 45 пъти по-малък от сумата на националните бюджети на всички страни членки, посочи Калфин. По думите му европейският бюджет е в пъти по-малък от този на Германия и се равнява на средствата, които харчи Великобритания за пожарна безопасност.   80% от европейския бюджет идват от вноските на страните членки, а останалите са собствени приходи.   Калфин нарече “заблуда” твърдението, че административните разходи в Брюксел са раздути и големи. Според него 94% от средствата се връщат в страните членки и едва 6% остават за административни разходи. .   В Европа няма публични инвестиции без европейски средства, като за прибалтийските страни този процент достига 97. За това на този етап Европейският парламент смята предложението на кипърското председателство за неприемливо, защото няма да осигури финансиране за всички ангажименти, поети от ЕС, каза Калфин.   За да бъде приет бюджетът за 2014–2020 г., той трябва да получи одобрението на всички страни членки и на Европейския парламент. Европейските лидери се събират на извънредна среща в Брюксел на 22 и 23 ноември в поредния опит за постигане на съгласие по размера на бюджета и политиките.   България трябва да изработи и представи силна и аргументирана политика, за да спечели от бъдещия бюджет, каза Калфин. Според него сега българската позиция е частична, необоснована и разпиляна по отделните теми.   Няма никакво значение колко ще получи България, след като не можем да усвоим парите, които ни се дават, заключи икономистът проф. Гарабед Минасян. Той отбеляза, че към момента сме усвоили едва една трета от средствата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010