10.00 часа, 29 октомври, Пазарджик. Дъждът току що е спрял, а възгласи "Да живее България" звучат из площада. Една полоса кална тревна площ дели протестиращите пред пазарджишкия съд две "породи" националисти – хората на "Атака" и ВМРО и тези на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). От другата страна на тротоара ги гледат мюсюлманите. Те са сместени на тясното пространство пред кафене "Темида", докато националистките протести са заели целия площад. Враждуващите иначе "патриотични" групи, обединени от общата кауза "да изкоренят вкопания в България ислямизъм", от време на време се обръщат едни към други, за да се препсуват през рамо. След кратка вербална схватка всеки обръща гръб на другия и си гледа собствения протест. Целта е да се извика "турчин" и "ислям" по-авторитетно и силно, отколкото са го направили другите. На десетина метра, от другата страна на улицата, около 200 души стоят кротко и злобно вторачени към "патриотичния тротоар". Наближиш ли ги - отдръпват с малки и плахи крачки, уж отстъпвайки, а после забелязваш, че неусетно са направили кръг около теб. После стесняват кръга и започват да питат те: "Ти знаеш ли какво е радикален ислям?", "А знаеш ли, че има радикално християнство?", "В Швейцария са горели хора заради Светата инквизиция" и пр. Те са изплашени, мокри от дъжда и някак обградени – от камери, воленсидеровци, красимиркаракчановци и поддръжниците им с бръснати глави и татуировки по лицата. Те са мюсюлмани. Те са хем шарени, хем бедността е изписана на лицата им. И хем са различни, хем са стреснати, хем действат като стадо – нападат те като усетят силна подкрепа на своите си. Не са доверчиви, след кратък разпит и разсъждения за "инквизицията в Швейцария" се опитват да те отпратят. Ако си настоятелен – не става. Ако тръгнеш с усмивка, предпазливо казват: "Това, че лъвът се усмихва на агнето, не значи, че няма да го изяде". После ти казват: "Ние сме едно – и българи, и турци". Въпреки това, обаче очакват да бъдат "изядени". Когато викне един, започват да говорят всички останали. Някак насмеляват. Ако опиташ да ги заговориш по отделно – отдръпват се, за да се съберат на групичка, да те наобиколят и някой да повиши глас, за да се разприказват всички. Размисли за Бог и няколко забрадки под стряхата на "Българска роза" Рамис Али е на 63 години, чака си пенсията, напарфюмирал се е силно с одеколон и склонява да говори. Бялата му брада е сресана, облякъл е панталон с ръб, а под старото му сако се вижда син захабен пуловер. "Няма ислямизъм в България. Никога българин не ми е казвал лоша дума, нито аз на него", започва плахо той. След като се убеждава, че наоколо няма репортер на СКАТ, посочвайки ми разветите знамена на телевизията, се отпуска. "Тук съм да подкрепя тези мюсюлмани, които ги съдят непсраведливо. Съдът не знае за какво става въпрос. Държавата трябва да поощрява всички вярващи", твърди Рамис. "Няма човек, който вярва в бог, който и бог да е – и моя, и твоя – който да върши престъпления", продължава 63-годишния господин Али. "Ако си вярващ, ти спазваш закона на Бога, защото знаеш, че от Бог не можеш да се скриеш. От държавата можеш. Атеистът няма страх от Всевишния и знае, че може да се скрие от държавата. Затова той може да пристъпи правилата. Смиреният човек е убеден, че от Бог не може да скрие нищо", продължава Рамис. "Вярващият човек е добър, не можеш да очакваш лошо от него", обобщава той. Според него всички протести в Пазарджик за предизборни. "Сидеров не мисли за благото на България, мисли за собственото си благо. Този човек не си пие лекарствата", казва още Рамис Али. Кой има интерес от делото за радикалния ислям, кой има интерес от протестите и кой ще спечели от стотиците мокри демонстриращи, освен фармацевтите – този въпрос затруднява Али. Пак разсъждава за Сидеров. Прави кратка пауза и някак тихо добавя: "Така амбицират мюсюлманите да подкрепят ДПС". "Не е редно да ни подкокоросват да враждуваме, защото няма етническо напрежение. Ние сме българи. Българи сме", казва Рамис и си тръгва. Геновева е дете от смесен брак – между мюсюлманка и християнин. Носи забрадка на цветя и кана на ръцете си. Била е разследващ полицай и е уволнена от столичното VI-то РПУ, защото е ходила вместо на църква в джамията. "Бях като вас, ходех модерно облечена, обикалях по купони и ми беше много хубаво. Разболях се тежко и в исляма намирам утеха", разказва тя, правейки паралел с много християни, които се обръщат към вярата, едва когато се изплашат за себе си до смърт. Пред съда е, за да подкрепи обвиняемите имами. "Те са добри хора", лаконична е Геновева. "Всичко е любов", виква тя, докато разказва за майка си и баща си, които са успели да се обичат въпреки вярата си. И тя като Рамис смята, че етническо напрежение няма, а подобни "прояви" обслужват хем "Атака", хем ДПС. "Никой не се интересува от нас, дето ще гласуваме за тях – без значение дали ще отбележим ДПС или "Атака""- чувам някъде от тълпата, но никой не си признава да го е казал. Чува се само тих съучастнически кикот на около 30-тина жени в пъстроцветни забрадки, потърсили сушина под стряхата на магазин "Българска роза". На другия тротоар На другият тротоар – маршова музика. Развети трибагреници, партийни знамена и хриптящи гласове. Миризмата на християни, наквасени от есенния дъжд, впрочем, е същата като тази на мюсюлманите. Двете демонстрации на Националния фронт за спасение на България и съвместния митинг на ВМРО и "Атака" протичат по план. Тълпите не се смесват, всеки има собствените си проповедници. Само бившият атакист Павел Чернев снове между двете трибуни. Пред пиедестала, на който последователно се качват Ангел Джамбазки и Волен Сидеров, поп кротко обсъжда на по цигара политиката със съмнителен субект с кубинки, военен панталон и бръсната глава. Пред тях – депутатката от "Атака" Деница Гаджева дава указания на активисти. От разсъждения за турското робство и ислямизацията на България, от трибуната рязко се понася реч за Сирия, НАТО и как България е пред война. Не става ясно защо. Множеството ръкопляска. Младеж на име Стоян твърди, че се бори срещу турците. Били го били. Завзели България. Не знае за какво е делото в съда, ама знае, че съдят турци и ако не ги тикнат в затвора, то със сигурност магистратите са корумпирани. Волен е истинският водач на България, твърди Стоян. На другия патриотичен митинг обаче не смята така. Те мислят Сидеров за предател и затова са отделено. "Бойко (Борисов – бел. авт.) излъга Сидеров, смятахме, че ще се справи, но и той се поддаде на турската провокация. Те искат да ни завземат, клали са си, изнасилвали са жените ни", продължава Стоян. Той няма жена. Имал приятелка и никога турчин не я изнасилвал, обаче разсъжденията му са изобщо, за преди. Стоян обича Левски. И Ботев. Знае, че Ботев пишел за вярата, ама за християнската. Друга вяра нямало. Не иска да се снима, за да не го намерят. Кои са те и защо го търсят – не е ясно. Предупреждение от 80-те В началото на разговора Дора не иска да си каже името, но после склонява. Тя е от София и е на протеста, защото "защитава идеите на партията, в която членува – НФСБ". Никога не е имала сблъсък с мюсюлмани, но още 87-88 г., малко преди да отиде на екскурзия в Кърджалийско, водачът на групата им ги предупредил да се пазят. Това е. Тя живее с този спомен и се пази от мюсюлманите като дявол от тамян. Докато минава по тротоара, хвърля лоши погледи ту към отсрещния тротоар, ту към журналистите. Тя се страхува да не бъде разбрана погрешно, а не толкова дали говори правилни неща. "Никой турчин нищо не ми е правил, ама аз живея в София", казва Дора. Дошла е в Пазарджик, за да подкрепи съдиите по делото. "Ако ни няма, съдиите няма да вземат правилното решение", казва тя. На въпрос съдът безпристрастен ли трябва да бъде, дамата, държаща плакат "НФСБ казва СТОП на ИСЛЯМИЗМА", казва: "Да, защото всички имаме нужда от правосъдие". В случая, обаче независимостта означавала осъдителна присъда. Дора казва, че с очите си видяла "по телевизора" как на сблъсъците миналата година пред джамията "Баня башъ" имало ислямистки изстъпления. "Работниците, които копаеха метрото, подаваха лопати на мюсюлманите, за да бият нашите момчета", твърди Дора. Тя обаче била предадена от Волен Сидеров, затова не е на неговия протест. "Започнах с идеите на "Атака", но той предаде партията, затова сега протестирам срещу тях", допълва Дора. Това не се споделя от Иван, условно казано, тъй като не желае да се представи. "Волен е нашият човек, само той се грижи за нацията", казва мъжът. "Иван" разказва, че е от Кърджали. Живял там до преди година, след което се изнесъл в Плевен, тъй като иначе трябвало да остане "под турско робство". "Знаете ли какво е там? Там дори сервитьорките трябва да знаят турски. Затова избрах да се махна, защото не искам да съм поробен 500 години!", казва Иван, тегли една псувня в посока Доган и ме сгълчава да слушам речта на Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" пък говори за етническо напрежение. Целият облечен в черно, с блясък в очите и отработен ораторски плам, Волен Сидеров се опитва да бъде себе си от славните дни, когато партията му беше единна, парламентарната група – цяла, а съпругата му и доведеният му син бяха рамо до рамо с него. "И вашият час ще дойде, аз ви го обещавам" – обръща се той към събралите се на неговия митинг. А те вярват на това обещание. Защото друго не им остава. После Сидеров слиза от сцената, наобикалят го верните му депутати. Когато не са в обективите на камерите, лицата им стават рязко отегчени. На другия тротоар пък, отново леко встрани от "обикновените" хора, стои и заместник-главният мюфтия Мирали Мюмюн. Той е сресан, с костюм и вратовръзка. Разказва, че на всяко заседание по делото има представител на Мюфтийството, защото обвиняеми са техни служители. "В никакъв случай религията не трябва да служи затова някой да се притеснява, че другият е негов враг. За съжаление, има хора, които явно това им е работата, да поставят различията между хората и да ги плашат", казва вяло Мюмюн и се отдръпва. Вероятно служебните му ангажименти не включват заинтересованост от особен вид. Съдебният халифат С подобно вяло отношение е и съдията от Пазарджишкия окръжен съд Недялка Попова. Тя трябва да реши дали 13 имами са защитили националната сигурност на страната ни, проповядвайки радикален ислям. Около 13 часа уважаемият съд е леко уморен. При разпит на един от ключовите свидетели по делото - Муафак Аласад, съдия Попова разсеяно казва на съдебния секретар да запише в протокола, че някой си бил халиф*. Магистратът не се трогва, че вероятно преобразува село Сърница или пазарджишкия квартал "Изток" в халифат. И само смехът в съдебната зала спаси протокола от записването в него на нов духовен водач на мюсюлманите. Наличието на халиф в "наброските" на съда, безспорно щеше да доведе до още едно разследване на ДАНС – разбира се, за защита на националната (и не само) сигурност. До изборите нищо чудно да се появи и Малкият Мук. *Духовният водач на мюсюлманите, смятан за управителя на мюслюманите без оглед от коя държава са.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010