Археологически проучвания на терени, на които ще се изгражда публичен или общински проект, ще се възлагат след обществена поръчка. Това гласят промени в Закона за културното наследство, които в четвъртък минаха на първо четене в парламентарната регионална комисия с гласовете на ГЕРБ. Текстовете бяха остро критикувани от опозицията и представители на БАН, дошли на заседанието, но управляващите ги браниха до последно. Милена Христова (Коалиция за България) обяви, че поправката е саморазправа с археологическата общност, на каквато се заканил лично премиерът Бойко Борисов, защото научните работници му бавили и оскъпявали магистралите. Тя обясни, че България е ратифицирала Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, според която археологическите проучвания са научни изследвания и не могат да се възлагат след обществена поръчка. Тя и колегите й от левицата гласуваха против текстовете. Професор Васил Николов от Българска академия на науките (БАН) потвърди, че промените в закона противоречат както на конвенцията, така и на самия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Член 4 от ЗОП гласи, че "не са обект на обществени поръчки научните изследвания и експерименталните разработки, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност". Проф. Николов обясни, че опитът на инвеститорите да притиснат археолозите не е от вчера и в крайна сметка е постигнал целта си. През април 2010 г. Агенцията за обществени поръчки (АОП) е отправила запитване към Министерство на културата как да действа в случаи на финансиране на спасителни проучвания. Ведомството на Вежди Рашидов е отговорило, че археологическите проучвания – като научни изследвания, не подлежат на обществени поръчки. "Сега същото това министерство на свой ред пита АОП как да действа в такива случаи. В едно витиевато писмо агенцията по византийски заключва, че археологията не е наука (позовавайки се на една европейска директива за обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността) и проучванията могат да се възлагат след процедура по ЗОП. Това е абсурдно", каза проф. Николов. При тези регламенти съществува опасност млади и неопитни археолози да дадат по-ниска цена за работата си и да съсипят ценни исторически находки, посочи още експертът. Той запита защо, при положение, че има Наредба за начина на финансиране на археологическите проучвания, чрез която да се осъществява контрол, сега се налага провеждане на процедура по ЗОП. Председателят на регионалната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Любен Татарски защити промяната с изказването, че "не могат да се дават стотици милиони без обществени поръчки с обяснението, че това е наука". Всеки иска да работи без обществена поръчка, посочи още Татарски. Той каза, че от собствен опит знае (Татарски е бивш кмет на Разлог – бел. ред.) как проекти на общините за милиони са се провалили, защото даден археолог е заявил непосилна за местната власт сума, за да извърши проучванията на терен, предвиден за застрояване. "Приветствам тези промени и премахването на субективизма, не смятам, че публични средства – стотици хиляди - трябва да се разходват без обществени поръчки", каза в заключение Татарски. Той призова колегите си да гласуват законопроекта преди представителите на Министерство на културата да имат възможност да отговорят на поставените им въпроси. След забележка на опозицията Татарски великодушно позволи на експертите да мотивират законопроекта си. Зам.-министърът на културата Георги Стоев лаконично обясни, че през процедура по ЗОП ще се минава, когато възложителят на археологическите проучвания е държавата или общината и се изразходват публични средства. Това изисква добро финансово управление и контрол, посочи Стоев. Други представители на МК казаха, че "големият обществен и инвестиционен интерес предизвика тази промяна". Щом се харчат публични средства – трябва да има обществена поръчка, казаха те. Помолени да се обосноват по - подробно след заседанието на комисията, експертите от МК заявиха, че няма какво да добавят и текстът е спуснат от Министерство на финансите. Те отговориха и на забележката, че може да се стигне до подбиване на цени от неопитни археолози с аргумента, че критерият "най-ниска цена" не е задължителен. Пътят на тази поправка наистина се проправя над година, след като се оказа, че археологическите проучвания по трасетата на магистралите "Струма" и "Хемус" струват милиони и отнемат месеци. Най-недоволни бяха от пътната агенция и регионалното министерство, тъй като допълнителните разходи бяха за тяхна сметка и не могли да ги използват за запълване на дупки.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010