Близо ли е ЕС до извършването на една фундаментална и стратегическа грешка като възстанови визите за гражданите от Западните Балкани, се питат Гералд Кнаус и Александра Стигълмайер във в.“ИЮ Обзървър“. Вътрешните министри на 6 държави-членки – Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Швеция са на път да променят най-важното решение, направено през последното десетилетие за евроинтеграция на Западните Балкани. Въпросът за връщане на визите е включен в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в четвъртък и петък – 25 и 26 октомври.
Според авторите на материала, това ще бъде лош удар върху доверието в ЕС в Източна Европа. И ще бъде дълбоко нечестно спрямо гражданите на засегнатите страни  - Сърбия, Македония, Албания, Черна гора и Босна. Това ще бъде и сигнал за останалите в региона, които имат пътна карта за премахване на визите – от Косово до Турция и Молдова.
Защо някои вътрешни министри поискаха подобна промяна? След като ЕС отмени шенгенските визи за Македония, Сърбия и Черна гора през декември 2009 г., хиляди сърби и македонци се отправиха към ЕС и подадоха молби за убежище. През 2010 г. вече имаше
18 000 молби на сърби и 7 550 на граждани от малка Македония. При това само три страни от ЕС бяха предпочетени – Германия, Швеция и Белгия, Люксембург стана четвъртата дестинация през 2011 г.  Тази година ситуацията се влоши още повече. Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви категорично: „Това масирано нахлуване на сърби и македонци трябва веднага да престане. Хората, които наистина са преследвани в собствените им страни ще бъдат приемани, не и икономическите бежанци“.
За първите 6 месеца от 5000 молби за убежище в Германия само 11 са били одобрени и то за хуманитарна защита, което не е политическо убежище. Въпреки това ръстът на желаещите продължава да расте. Защо? Обяснението е очевидно, според авторите. През юли 2012 г. Конституционният съд на Германия се обяви за увеличаване на помощите за търсещите убежище. По закон тези хора са настанявани в специални центрове, получават храна и дрехи, а семействата с две деца и минимално заплащане. Досега то беше 120 евро на месец, а след решението на съда се увеличи на 420 евро.  Ако семейството само си доставя дрехи и храна, помощта надвишава 1100 евро, което е много над средния доход в Сърбия и Македония. Процедурата по разглеждане на молбата за убежище трае около 2,5 месеца, а ако бъде отхвърлена, лицето може да остане в центъра още 5 месеца.
За да ограничи търсещите убежище Германия трябва да види опита на съседни държави. Например, в Австрия, която е по-близо до Западните Балкани има само 380 молби. Но там те се разглеждат в рамките на една седмица, защото Виена сложи региона в списъка на „сигурните държави“.Холандия също съкрати срока на издаване на решение по въпроса и през 2011 г. само 430 граждани от Балканите са подали молби за убежище.
Вместо да препоръча подобно решаване на проблема ЕК хвърли вината за потока от бежанци върху правителствата на Западните Балкани, обвинявайки ги, че не упражняват достатъчен контрол и не информират гражданите са условията.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010