Госпожо Димитрова, какви проблеми би разрешил референдумът за АЕЦ "Белене" и какви би създал? На този етап бихме ли могли да посочим ползите и рисковете от едно такова всенародно допитване? Не виждам проблеми, които един референдум за АЕЦ "Белене“ би разрешил. Съдбата на сложен бизнес проект от такъв мащаб не може да се определи с кампания в стил политпросвета. Напротив, той би създал нови проблеми. Ако говорим конкретно за хипотетичната централа, най-вероятният сценарий е референдумът да приключи с поредица от "не-та“, които всяко следващо управление да интерпретира по свой начин. Например, допитването да не бъде признато за валидно поради изискуемия от закона висок брой участници и да остави вратата отворена за реанимация на по-късен етап. Да получим "не“ за Белене и "да“ за атомната енергетика, което ни връща в изходна позиция. Хората да гласуват срещу държавното финансиране, но да остане неясно кой изобщо ще финансира този проект. И пр. и пр. При положение, че хората трудно могат да се ориентират в параметрите на сложни технически и бизнес проекти и истински информирано обществено мнение за тях едва ли има, дали първият в историята на демократична България референдум няма да се превърне в гаф, а не триумф на демокрацията? За мене първият проблем е, че сред самите специалисти няма единодушие по икономическите, финансови, технологични, че дори и екологични параметри на този проект. Тоест, тук не сме в хипотезата на експертно съгласие по една сложна материя, която само чака разяснение, а в хипотезата на сблъсък между различни визии, оценки, лобита и пр. Ако два архитектурни екипа спорят за това как да изглежда градския център, е не само нормално, но и желателно хората да изберат кой вариант е по-функционален, по-удобен, по-естетичен за тях. Но ако два лекарски екипа спорят за неизяснена диагноза, не виждам как с гласуване ще изберем коя е по-вярната и ще решим съдбата на един човек. Така че за жалост, поради зле дефиниран предмет и котерийни сметки, има голям риск един полезен политически коректив, какъвто е референдумът, да бъде делегитимиран. И да не бъде използван в скоро време дори за въпроси, по които хората имат компетенциите да окажат натиск върху своите представители. Създава се впечатление, че БСП и ГЕРБ гледат на този референдум по-скоро като начин за мобилизация на избиратели и извън техните партийни ядра и като предсрочно откриване на кампанията за парламентарните избори. Със сигурност този референдум не може да реши нито един от многобройните проблеми около АЕЦ "Белене". Нито БСП, нито ГЕРБ имат илюзии в това отношение. Той е замислен, използва се и ще има за резултат единствено налагането на политически демаркационни линии. Поне две от тях обаче могат да излязат извън първоначалния замисъл и сценарий. Изглежда, например, че при БСП нещата са ясни, тъй като и партийно ръководство, и електорат са "за“ АЕЦ "Белене". Проблем обаче няма само на пръв поглед. Извън БСП, другите отявлени привърженици на проекта "Белене“ са националистическите формации, партньорството с които трудно се "връзва“ с партията на европейските социалисти. Обратното, екологични, зелени и пр. младежки движения, които в Европа са в ляво-център, са категорично срещу проекта. В резултат, демаркационната линия с ГЕРБ, която БСП цели да произведе, рискува да се превърне и в демаркационна линия не само с евентуалните й съюзници в страната, но и с европейското й семейство. Едва ли е случайно, че близки до БСП анализатори изпращат Станишев в ПЕС, а търсят друг премиер. Другата демаркационна линия, която може да излезе извън сценария, е свързана с управляващите. Залагайки на икономическата (не)ефективност и пестенето на средствата на данъкоплатците, ГЕРБ успяха да обърнат част от своите привърженици срещу "Белене". Ходът с мистичния рехабилитатор на проекта буквално в дванадесет без пет внесе обаче поредния смут в избирателите им. Сега настроенията сред тях са поляризирани между "за“ и "против“, което не е добро начало на предизборна кампания. Последното, което една партия би желала преди избори, е да прокара разделителна линия вътре в собствения си електорат. Не се ли цели до окрупняване на вота около БСП и ГЕРБ и силно ограничаване на полето за останалите партии? Вероятно това е била една от целите, но тъй като дебатът ще активира много паралелни линии – отношение към Русия, роля на държавата, енергийна ефективност, екология, хипетрофия на един сектор за сметка на останалите и др., смятам, че не той ще бъде водещ за това как ще се представят останалите партии. Как трябва да бъде формулиран въпросът на допитването? Какви формулировки са неприемливи? Честно казано, не виждам приемливи формулировки. Категорично неприемливи са всички "двойни“ формулировки от типа "развитие на атомната енергетика чрез АЕЦ "Белене“, или "построяване на АЕЦ "Белене" с държавно участие“, и пр., защото ако гласуваш с "не“, не се знае на кое казваш "не“ – на развитието на атомната енергетика по принцип, на проекта "Белене", или и на двете. Вратата за своеволни интерпретации, за която вече говорих, е широко отворена. Ако мога да си позволя едно по-лично мнение, бих казала така: Тъй като българските граждани не са питани, когато е започнало развитието на атомната енергетика, за моето поколение майки, чиито деца през чернобилската 1986г., играеха на пясъчниците и тичаха към морето с необяснимо ранно цъфтящия планктон, единственият резонен въпрос е: "Трябва ли България да прекрати изграждането на нови ядрени реактори?“ Има ли възможност избирателната активност да не надхвърли 60 на сто, колкото на последния парламентарен вот, за да е валидно допитването? Според Закона за референдумите, за да е валидно националното допитване трябва да са гласували не строго определен процент избиратели – напр. 50, или 60 на сто – а нито човек по-малко, отколкото на последните парламентарни избори – 4 345 450 души. Този праг, предложението за което между впрочем е направено от бившия президент Георги Първанов, е много трудно достижим в сегашните условия. Преди да се формулира въпросът и да се определи датата на референдума е трудно да се правят точни прогнози. Шансът обаче референдумът да се провали поради ниска избирателна активност е много голям. Не е ли по-възможен сценарий, в който активността е около 20 на сто от тази на изборите 2009 г., което ще доведе до внасяне на проектозакон в НС за или против строежа на АЕЦ "Белене", при положение, че парламентът вече е гласувал спирането на проекта? Да, ако на референдума участват над 20% от отишлите до урните през 2009 г., тогава въпросът се внася за гласуване в Народното събрание и стигаме до същия порочен кръг на интерпретации, за който вече неколкократно споменах. Искам да съм пределно ясна – няма полезен ход по отношение на икономическия проект "Белене". Има трескаво търсене на полезни политически ходове от страна на двата основни опонента ГЕРБ и БСП. И в навечерието на тази зима чуваме, че тя ще е много тежка и ще е голямо изпитание за българите. Как икономическата криза ще се отрази на вота догодина и допускате ли, че телевизорите пак ще победят хладилниците? В епохата на глобалните медии телевизорът by default побеждава хладилника. Едно международно изследване преди няколко години показа, че ако трябва да заминат на пустинен остров, мнозинството от хората предпочитат да вземат със себе си телевизор, вместо хладилник. Това, в рамките на шегата, но и не съвсем. Последното проучване на "Алфа рисърч" сочи, че независимо от медийния образ на властта, всички политики, които пряко засягат мнозинството от българите – подоходна, социална, здравна, икономическа, се оценяват от над 70% от съгражданите ни като неуспешни. Икономическият аспект на ежедневието все повече излиза на преден план. Освен това, у нас се очертава и един рядко срещан парадокс. По принцип големите инфраструктурни проекти, с които и България може да се похвали, водят до намаляване на безработицата и повишаване на покупателната способност – неща, които по данни на НСИ не се случиха в страната ни дори през летните месеци. А това вече е повод за сериозно безпокойство. Все пак мисля, че водещото във вота на хората догодина ще бъде не хладилникът или телевизорът, а чувството за социална справедливост. Или, казано според социологията на г-н Борисов – баба Гинка (която в началото на мандата на ГЕРБ обясни, че се надява "единствено" на Бойко Борисов - бел. ред.) или баба Павлинка (която върна предложената й заплата от премиера, защото тя не може да реши проблемите на пострадалите от земетресението в Перник - бел. ред.). След известно затишие, в публичното пространство отново се нагнетяват националистически настроения, отново се дава шанс на ДПС да разиграва етническата карта, а позабравени "патриоти" отново са в телевизионните студиа и им се дава шанс за политическа реанимация. Наясно ли е обществото с опасността от такива политически игри? В ситуация на криза хората лесно се поддават на патриотарски лозунги. Освен това, трябва да си даваме сметка, че са малко случаите на разбираема, коректна, с внимание към ежедневните страхове на хората журналистика, политология или социология. На тези позабравени патриоти, за които говорите, им е толкова по-лесно да печелят територия, колкото повече образованият елит остава встрани от местата, където се нагнетяват националистически настроения. Към момента, поради съперничеството между отломките от "Атака", тази ниша не набира сериозен потенциал, но не изключвам с наближаването на изборите ситуацията да се промени. Естественият защитен механизъм остава инстинктът на българина да избягва крайностите. Имате ли наблюдения какво е общественото доверие към фигури като Яне Янев, Волен Сидеров и др., които ту са в яростна опозиция на ГЕРБ, ту са яростни съюзници и изпълняват всякакви поръчки на управляващите? Ниско. Но да не се заблуждаваме, те имат други ресурси за влияние и управляващите могат във всеки един момент да активират тези невидими за обществото, но ефикасни механизми. Докато механизмите съществуват, винаги ще се намират и ракети-носители. Ще се отклонява ли вот чрез подобни формации на следващите избори? Въпросът с отклоняването на вот е малко по-сложен. Националистическите формации, например, си създадоха своя ниша и тя самата "отклонява“ вот от големите. Различна е ситуацията с корпоративния вот – тип Марешки, Янев, партиите двойници и др. Това политическо инженерство се прави с цел да отклони вот от конкурентни формации, да увеличи броят на невалидните гласове, да атакува определени личности или партии и пр. За разлика от националистите, той е без устойчива електорална база. Няма ценности, има цена. Какъв ще бъде според вас следващия парламент – мненията варират от пълно мнозинство на ГЕРБ, през катастрофална загуба и коалиционен кабинет? Не обичам ранни пророкувания – те целят не да информират, а да формират мнението. Това не е моята територия. Ако останем на по-скучното, но по-реалистично поле на анализа, мога да кажа, че действителната картина започва да се очертава два-три месеца преди изборите. За момента тенденциите не водят към нито един от двата крайни варианта, които описвате. Има ли отлив на избиратели от ГЕРБ и прилив към БСП, както се опитват да обяснят социалистите? Има отлив на избиратели от ГЕРБ, но той е съпроводен от поредната вълна на разочарование от политиката и политиците и увеличава само армията на негласуващите. Смятате ли, че партията на Кунева ще измести десните в НС? Въпросът ви съдържа поне три въпроса – Ще влезе ли партията на Кунева НС? Ще влезе ли на мястото на Синята коалиция? Ще бъде ли дясна политическа сила? Отговарям последователно: Шансът да влезе е голям, ако мобилизира обаче доста колебливото си твърдо ядро. Не е сигурно, че ще е на мястото на Синята коалиция. Последната има повече твърди симпатизанти, но по-малка периферия. Каква политическа сила ще бъде – дясна или друга, това май и в партията не знаят. Но със сигурност ще са принудени да си изяснят.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010