Проектобюджетът за следващата година е разчетен да покрие обещанията на управляващите за вдигане на пенсиите и социалните плащания. Това показва първият прочит на документа, който Министерството на финансите публикува в сряда на страницата си в интернет.   Според предварителния график общественото обсъждане на проектобюджета предстои в следващите дни, след което той ще бъде одобрен от правителството и внесен в папрамента.   Очакванията са някои от заложените параметри да претърпят промени, поради което експертите засега са сдържани в коментарите си.   За предизборното вдигане на пенсиите средно с 9.3% ще се разчита главно на увеличението на бюджетните приходите, по-специално на данъчните. Ще се разчита и на допълнително емитиране на дълг, но бюджетният дефицит няма да се увеличава, а ще се поддържа стремежът към балансиран бюджет до две години.   Министерствата и централните държавни структури ще трябва да търсят собствени резерви за увеличаване на заплатите на служителите въпреки засилващия се натиск от страна на синдикатите. С изключение на заетите в образованието, останалите заплати ще се вдигат за сметка на съкращения и преструктуриране на звената и разходите.   Основните параметри   Проектът предвижда произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) да стигне 81.5 млрд. лв. при очакване тази година БВП да е 77.7 млрд. лв. Правителството залага икономически ръст от 1.9% при прогнозиран тази година от 1.2%. Само преди ден експерти на МВФ дадоха още по-сдържана прогноза за растежа в България от 1% тази година и 1.5% следващата.   Средногодишната инфлация ще е 3.4%, дефицитът в бюджета - 1.25%, колкото и тази година.   Разходите остават под 40% от БВП, те се увеличават с 1.8 млрд. лв. до 31.6 млрд. лв. Ръстът на приходите е с 1.75 млрд. лв. спрямо тази година до 30.54 млрд. лв.   За покриване на увеличените социални разходи ще бъде използван още един източник - емитиране на публичен дълг. Предвижда се в края на 2013 г. той да стигне 18.32% от БВП.   Отново най-голяма тежест върху бюджета идва от издръжката на секторите за сигурност, отбрана, социална сфера. Здравеопазването и образованието ще получат реално също повече пари, но чрез трансформиране на средства от бюджета чрез здравната каса и общините.   Като цяло, ако се използва метафората на финансовия министър Симеон Дянков отпреди три години, бюджетът за следващата година е малко по-голяма пица, но част от наредените на опашка ще получат по-големи парченца за сметка на други, за които ще останат по-малките.   Здравеопазването с повече пари, но на хартия   Въпреки че в последните седмици постоянно се говори за увеличение на средствата за здравеопазване догодина, на практика секторът няма да разполага с много повече средства.   Очаквано Министерството на здравеопазването тази година получава със 100 млн. лева по-нисък бюджет и ще разполага с 368.2 млн. лева. Причината е, че в средата на тази година трансферът, който министерството получаваше от НЗОК, бе обявен за противоконституционен. Затова през 2013 г. парите остават в НЗОК, а министерството прехвърля на касата някои дейности като интензивното лечение, инвитро и имунизации.   Капиталовите разходи на здравното министерство са орязани наполовина и от планирани 20 млн. лева през тази година за следващата година се залагат 10 млн. лева. Това вероятно се дължи на факта, че още тази година министерството пренасочи средства от капиталовата си програма, за да увеличи заплатите в Бърза помощ, а такова се подготвя и за медиците в психиатричните болници. За да продължи да плаща по-високите заплати и догодина, капиталовите разходи на ведомството са орязани.   През следващата година НЗОК ще е с бюджет от 2.7 млрд. лева. Реално не може да се говори за увеличение на средствата на касата, тъй като тя ще разполага с около 150 млн. лева повече, но й се прехвърлят дейности за около 100 млн. лева, а останалите 50 млн. лева всъщност са неизползваният трансфер от тази година, който остана блокиран след произнасянето на Конституционния съд.   Парите за болниците ще бъдат 1.253 млрд. лева – с около 85 млн. лева повече от тази година. Ръст има и в средствата за лекарства за домашно лечение, които от 495 млн. лева стават 540 млн. лева.   5% увеличение в стандарта за издръжка на ученик   Средствата за образование през следващата година се увеличават с около 120 млн. лева и за сектора са предвидени 2.8 млрд. лева.   Предвижда се увеличение на единните разходни стандарти за издръжка на ученик с 5% - нещо, за което синдикатите в сектора настояват от няколко месеца. Повече средства в системата ще са нужни и за финансирането на задължителната предучилищна подготовка две години преди постъпване в първи клас във всички общини, целодневна организация на учебния ден на учениците от І до ІV клас, безплатен превоз на ученици, компенсиране на ръста в минималната работна заплата в сектора.   Бюджетът на БАН остава непроменен – 59 млн. лева, а държавните висши училища ще получат субсидия от 323 млн. лева.   Средното увеличение на пенсиите, отпуснати към 31 декември 2012 г., е около 9.3%   Минималната пенсия също ще се увеличи с пет лева от 1 април и ще стане 150 лева, а социалната пенсия за старост от 100 лева ще стане 110 лв. Максималната пенсия пък се увеличава от 700 на 770 лева.   Разходите за пенсии за 2013 г. достигат 7.852 млрд. лева или се увеличават с около 583 млн. лв. спрямо тази година.   От 1 април за максималния месечен размер на осигурителния доход за всички осигурени лица се предвижда увеличение от 2000 на 2200 лв.   Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв., се запазва на нивото на 2012 г.   При съставянето на бюджета са взети предвид новите условия за осигурителен стаж и възраст, според които възрастта за пенсиониране и изискуемият осигурителен стаж се увеличава с по 4 месеца. Считано от 1 януари 2013 г., условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените са – стаж – 34 г. и 8 м.; възраст - 60 г. и 8 м., за мъжете – стаж – 37 г. и 8 м.; възраст – 63 г. и 8 м.   Запазва се кризисно въведеният режим за изплащане на болничните - първите три дни да са за сметка на работодателя и да се изплаща 70% от дохода, а от четвъртия ден да започне да плаща НОИ – 80% от дохода.   Максималният размер на обезщетенията за безработица остава 60 на сто от осигурителния доход. Запазва се и срокът на изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане от 410 дни, от които 45 дни преди раждане. Обезщетението остава 90 на сто от работната заплата.   Не се променя и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст от 240 лева.   Ръстът на заплати в МО и МВР е възможен само в рамките на бюджетите им   За следващата година военното и вътрешното министерство ще получат малко повече средства, но само за да бъде покрит увеличеният размер на осигурителната вноска с 20%. Така по-големите вноски вече ще се изплащат от бюджетите на съответните ведомства, а не от централния бюджет. Не се предвижда въвеждане на пенсионна възраст и остава само изискването за 27 години стаж.   За Министерството на отбраната през 2013 г. са разчетени разходи от 1.052 млрд. лева. Предвиденото им увеличение е малко над 72 млн. лева.   За МВР са пресметнати разходи от 1.124 млрд. лева или със 125.820 млн. лева повече от тази година заради скока на осигурителни вноски.   Аналогична е и ситуацията с бюджета на правосъдното министерство. Предвидени са разходи за близо 190 млн. лева, като записаното увеличение отново е заради по-високата осигурителната вноска.   Два милиона повече за президентството   Разходите за администрацията на президента се вдигат с 2 млн. лева от 4.136 млн. на 6.136 млн. лева. Тази година президентството свърши парите и се наложи да му бъдат отпуснати допълнителни бюджетни кредити.   Разходите на Националната разузнавателна служба ще са над 18 млн. лева, като отново има ръст заради осигуровките. При НСО планираните разходи са 34.25 млн. лева.   Запазва се бюджетът на външното министерство – 106 млн. лева, но се свиват два пъти капиталовите разходи. Парите са пренасочени за текуща издръжка, стипендии и лихви.   В съдебната система се вдигат парите само на Инспектората към ВСС   В системата на съдебната власт се вдигат единствено парите на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС).   От разчетите на финансовото ведомство е видно, че инспекторите, които масово бяха обвинявани от гилдията, че в проверките си изобщо не включват критерии като обща натовареност, сложност на казусите и качество на актовете, издавани от съдиите, ще бъдат финансирани от правителството с още 600 000 лева към бюджета им от 2.4 млн. лв., отпуснати през т. г.   В предложението на ВСС са поискани 3.479 млн. лв. за Инспектората, от които МС е "отрязал" 437 хил. лв. Това е най-малката разлика между предложените от съвета и одобрените от управляващите пари за цялата магистратура изобщо.   За сравнение Националният институт по правосъдие (НИП) е поискал бюджет от 4 млн. лв. през 2013 г., но правителството смята да отпусне близо 2.6 млн. лв. Въпреки че НИП се занимава с първоначалното практическо обучение на всеки магистрат, добил права да практикува.   Именно по тази причина магистрати коментираха пред Mediapool, че в типичния си стил ГЕРБ отделят приоритетно пари за контролни и репресивни органи, вместо за обучение и това няма как да доведе до очакваните от обществото и ЕК положителни резултати.   Всъщност допълнителните 600 000 лева за Инспектората към ВСС са обяснени в проектобюджета със създаването на ново специализирано звено за приемане и проверка на жалби за случаи на бавно правораздаване. Новата структура беше предвидена с последните промени на Закона за съдебната власт (ЗСВ), като се разчиташе това да е мярка за намаляване на осъдителните решения срещу България в Страсбург.   В останалата си част бюджетът на магистратурата си остава абсолютно същият като този за т. г. - 400.6 млн. лв. плюс допълнителните 600 000 за Инспектората. В него са заложени планирани приходи от 140 млн. лв., 120 млн. от които се очаква да дойдат от съдебни такси.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010