Докато Европа и светът все повече залагат на биоземеделието и биоживотновъдството у нас те остават слабо развити и дори има риск за загуба на около 300 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони. Нито една млечна крава не е била регистрирана като отглеждана по биологичен начин през миналата година, докато в Полша са регистрирани 19 000. Малко по-добро е положението при биосвинете – 161-о регистрирани при 4000 за Унгария. Най-добър показател страната ни има имаме при биоовцете – около 7000, но това е едва 0.005% от всички овце в България.   Не по-различна е картината и при биоземеделието, където се ползва само 0.5% от обработваемата земя. Слабо се представя и преработващата промишленост. Регистрираните преработватели на биоплодове са били само 21, на мляко – 5 и един единствен произвежда биомесо към края на 2010 г. За 2011 г. страната ни е произвела 144 тона биосирене, а Полша - 1200 тона.   Данните бяха изнесени от Българската стопанска камара (БСК), която се позова на официална информация от земеделското министерство. БСК предлага да се разработи и приеме стратегия за производство и експорт на биопродукти, обвързана с финансова рамка на Европейския съюз за следващия планов период 2014 – 2020 г.   Брюксел иска 30% от всички средства по Програмата за селските райони да отиват за биоземеделие и биоживотновъдство. Българската позиция е да не се залага определен процент, а той да бъде от 0 до 30%. Причината е, че България има проблем с усвояването на тези пари за този програмен период 2007 – 2013 г. В момента по правилата на ЕС те са 25% от целия бюджет на програмата за България или 211 млн. евро. От тях до момента са усвоени едва 8.4 млн. евро, сочат данните на Министерството на земеделието. Страната ни вече загуби част от тези средства и ще продължи да ги губи и през следващите години, защото не може да ги прехвърли по други мерки.   От икономическа гледна точка, основното предимство на биоземеделието е в три направления. Чрез него може да се създаде устойчив поминък за селското население в планинските райони, които не са подходящи за крупно аграрно производство. Освен това биоземеделието се развива успешно на малки участъци земя, които преобладават у нас. То не се нуждае от големи капиталовложения, които липсват у дребните собственици на земя. Това може да доведе до връщане на хората в селата, особено на млади фермери, желаещи да се ангажират с биоземеделие, смятат от БСК.   Според стопанската камара развитието на биоземеделието би променило и структурата на аграрното производство и на експорта в полза на традиционни отрасли като производството на плодове и зеленчуци, месо, мляко и млечни произведения.   В момента в аграрния ни експорт доминират житните растения и маслодайните семена. На тях през 2010 г. са се падали около 40% от експорта ни. Делът на пресните и преработени плодове и зеленчуци е само около 10% от аграрния ни експорт, а на мляко и млечни произведения – около 5%. Данните са на НСИ.   Според БСК стратегията за сектора трябва да се обвърже с финансирането по линия на европейските фондове и общата аграрна политика. Стратегията трябва да служи като ориентир при участието на нашето правителство в процеса на взимане на решения в ЕС в областта на земеделието, производството на храни и други биопродукти.   Подкрепата трябва да има комплексен характер, да не се ограничава само до подпомагане на фермерите, а да включва и подпомагане на предприятията, занимаващи се с преработката на биологичните суровини до крайни продукти, а също и с експорта на български биопродукти, смятат от БСК. Част от тази подкрепа трябва да бъде чрез маркетингови експортни програми по отделни продукти или продуктови групи.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010