Евентуалното приемане на закони за спецслужбите преди общия закон за националната сигурност рискува да постави сектора на криви основи. След като вече 22 години Националната служба за охрана (НСО) и цивилното и военното разузнаване работят без закони, президентът Росен Пелвнелиев и управляващите си поставиха амбициозната задача това да се случи до края на правителствения мандат. На дневен ред обаче и най-важният документ - общият закон за националната сигурност, който трябва да регламентира принципите в сектора. Политически консенсус до момента има около проектозаконите за цивилното и военното разузнаване, но не и по закона за националната сигурност. Той бе отхвърлен и от дясната, и от лявата опозиция, след като бе подложен на много остри критики. Ако не бъде вкаран в пленарна зала до края на годината, вероятно няма да стигне времето, за да бъде обсъден, редактиран между двете четения и приет преди изборите през лятото на 2013 г. Експерти са на мнение, че трябва да се подготви напълно нов законопроект, тъй като сегашният има много недостатъци и не изпълнява основната си цел да структурира системата на националната сигурност. За да се случи това, е необходимо време. Политическото съгласие около проектозаконите за разузнаването може да доведе и до приемането им преди да е ясна цялостната рамка на сектора за националната сигурност и така да се обезсмислят и превърнат в обикновени устройствени правилници. В този смисъл позицията на президента Росен Плевнелиев, че е по-добре да има "несъвършени закони, отколкото никакви", изглежда спорна. Вероятно управляващите бързат със законодателството, за да циментират постигнати вече помежду си договорки, регламенти и структура на подчинение на службите. Ако догодина страната има ново правителство, то може отново да отложи или да прекрои законите. Няма смисъл от закони, ако първо не се подреди системата Експертът по национална сигурност проф. Димитър Йончев коментира, че е неприемливо законите за разузнаванията да бъдат вкарани в пленарна зала преди да са ясни отношенията между всички структури в сигурността. Председателят на парламентарната комисия по отбраната Доброслав Димитров отказа да коментира подобен сценарий. Пред Меdiapool той каза, че още е прекалено рано и тепърва проектозаконите ще обсъждат. Засега ГЕРБ са твърдо решени законите да влязат в НС до края на годината, като обаче допускат промени в общия закон за националната сигурност. Според Димитър Йончев приемането на двата закона не би трябвало да гони само политически ефект, тоест отчитане, че такива вече има. "Президентът бе обещал да ги стартира, направи го, но е хубаво да ги направим като хората. Няма никакъв смисъл да приемаш закони, след като не подредена системата. Тя въобще не е подредена, тъй като проектозаконът за националната сигурност е провал. Първо той трябва да се изготви както трябва. Не трябва да се бърза", посочи Йончев пред Mediapool. Според него проектозаконът не урежда елементите на националната сигурност, връзките, зависимостите и подчинеността на службите. Използвани са и стари дефиниции. "Този закон е труден, той изисква всички служби да кажат какво искат да правят, политическият поглед да каже какво приема и след това юристите да го изготвят като документ", обясни Йончев. "Хубавото е, че има някакъв политически консенсус, че трябва да има такъв закон. Не трябва да се бърза, изборите няма да зависят от тези закони. Да го започнат отначало с нова работна група", препоръча Йончев. Проблем със Съвета за сигурността към МС Според Димитър Йончев половината проектозакон за националната сигурност се състои от общи фрази, абстрактни принципи, а другата половина е как ще действа Съветът по сигурността към МС. Депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов също е на мнение, че задължително първо трябва да бъде приет структуроопределящият закон, който изгражда цялата система на сигурност, на взаимовръзки, начина на спускане на разпореждания, отчитане и контрол. Трябва да се прецизират основни понятия в него, а и законът трябва да се справи с тълкуването на Конституционния съд от 1998 година, според което Съветът за сигурност към МС има само спомагащи функции и няма как да има оперативни функции, каквито са му дадени, коментира Бакалов пред Mediapool. Не би било разумно законите за разузнаването да изпреварят приемането на общия закон, смята той. "Това не би било разумно, а ще обслужва само един кръг от управляващите около вицепремиера, за да могат да свият правомощията на всички останали", посочи Бакалов. Неговата оценка е, че законите за разузнаването не са проблемни, но не и този за НСО. Според друг експерт по националната сигурност - проф. Николай Слатински, който бе съветник на бившия президент Георги Първанов през първия му мандат - нито един от подготвените проектозакони не е качествен. С проектозакона за националната сигурност "правителството е стреляло с най-неточен мерник – от дузпа в тъч", коментира Слатински. "В него куцо и криво е дефинирана някаква система за защита на националната сигурност, която е съставена от силови и репресивни структури, очевидно с разбирането, че националната сигурност може да се защитава само като в ръцете държиш мощен чук и затова всички проблеми схващаш във вид на гвоздеи", смята Слатински. По-конкретно той критикува широките правомощия, които се дават на Съвета по сигурността към премиера. "Смущава ме натоварването на този Съвет, който иначе, без представителите на парламента, на практика дублира Консултативния съвет за национална сигурност при президента, не само с подпомагащи премиера и правителството функции, но и с управленски правомощия – да координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от структурите в системата за защита на националната сигурност”, отбелязва Слатински. НСО също трябва да премине към изпълнителната власт Според Йончев проектозаконът за НСО също е стратегически объркан. Службата трябва да бъде прехвърлена от президентството към изпълнителната власт, както това е решено за Националната разузнавателна служба (НРС), каза Йончев. "Не е редно президентът да отговаря за ВИП персоните, той трябва да си има служба за охрана, а НСО да си мине към изпълнителната власт", отбеляза той. Слатински е на мнение, че и трите проектозакона – за външното разузнаване, за военното разузнаване и за НСО напомнят повече са правилници за дейността, които са си актове с по-ниска нормативна и стратегическа стойност. Според него правителството е трябвало да прояви принципност, ясна визия и непоколебима стратегия и да прехвърли и НСО към себе си. "Президентът няма никакви ресурси – властови, контролни, кадрови, контраразузнавателни и финансови - да управлява тази служба", посочва Слатински в блога си. Според него проектозаконът за военното разузнаване просто пренася досегашните разпоредби за служба "Военна информация" от Закона за отбраната и въоръжените сили в този отделен нормативен акт. Законът за цивилното разузнаване Слатински определя като правилник за дейността на службата – с дребни подробности, които даже в правилник не се записват, а просто се уреждат с вътрешна заповед . "Временното положение" на липса на закони за службите през последните две десетилетия се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. През двата президентски мандата на Първанов, продължили 10 години, всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше като посегателство към неговите правомощия. Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но премиерът Бойко Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Така обаче се стигна до сегашната ситуация, която може да доведе до ново отлагане на законите заради липса на време или да бъдат набързо приети и претупани.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010