Нели Крус и шоколадената фабрика

23 Септември, 2012 - 10:06 - Ivan Bedrov

Унизителна говорилня. Това е най-често срещаната оценка за срещата на заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с представители на българските медии. И въпреки това, тази говорилня постигна конкретен резултат – за първи път толкова високопоставена фигура от Брюксел изговори в прав текст това, което всички ние знаем и избягваме да обсъждаме публично. Има проблем с медиите и свободата на словото в България и този проблем идва от липсата на прозрачност за собствеността и финансирането. А тази непрозрачност създава зависимост.
Едни отидоха на тази среща, за да потърсят подкрепа за спазване на правилата. Други бяха там, за да се уверят, че Европейската комисия няма механизми да им попречи да останат недосегаеми. И двете страни могат да бъдат доволни. Могат да бъдат и недоволни.
Само най-големият наивник се е надявал еврокомисар Нели Крус да се изправи и публично да започне да посочва лошите. Тя няма такива правомощия, а и няма никакъв смисъл да го прави. Не е и необходимо, защото всички ние в гилдията много добре знаем кой кой е, кой какво притежава, кой получава пари от държавата, кой изпълнява поръчки на управляващите, кой има интерес нищо да не се променя. Предвождана от популярен и напорист телевизионен водещ, тази група успя да превърне срещата в цирк. С лични нападки, с откровени глупости за вредата от интернет върху децата, с клевети срещу журналистите, които поискаха тази среща. Получи им се.
Поведението на част от участниците напомняше на заглушители от времето на студената война. Това бяха едни високи съоръжения, изглеждащи като далекопроводи, чиято роля бе да замърсяват ефира и така да заглушават сигнала на западните радиостанции “Свободна Европа” и Би Би Си. Крайната цел на режима тогава бе да не позволи на хората да слушат обективни новини. Нещо подобно опитаха да направят любими на властта издатели, бивши агенти на Държавна сигурност и младите им знаменосци.
И все пак нещо им убягна. След срещата на Нели Крус в София, темата за свободата на медиите в България се нареди до темите за състоянието на съдебната система и вътрешния ред и за интеграцията на ромите. По тях Западът проявява постоянен интерес към България. Шумните представители на статуквото не разбраха какво си направиха.
Международните информационни агенции разпространиха от София следното изречение: Липсата на прозрачност за собствеността и финансирането на медиите в България е голям проблем. Произнесено от вицепрезидента на комисията това изречение не е просто лично мнение. Това е добре премерена позиция, която трябва да каже на правителството: “Наблюдаваме ви, да знаете!”
Предстои да разберем дали Нели Крус ще приеме отправените  предложения – Брюксел да изпрати мисия, която да установи факти за монополизацията на пазара на издаване и разпространение на вестници, както и състоянието на медиите да бъде включено към Механизма за сътрудничество и контрол, с който Европейската комисия продължава да наблюдава правосъдието и вътрешния ред в страната и да изготвя редовни доклади. Какъвто и инструмент да бъде избран, комисар Крус бе категорична, че ще продължи да държи тази тема в дневния си ред.
Близката история показва, че правителството, което и да е то, се впечатлява само от натиск от страна на Брюксел. Той не винаги е ефективен и носи бързи резултати, но досега е бил единственият фактор за нормализация в страната. “Трябва да има прозрачност къде отиват публичните ресурси – това са правилата на днешния ден”, каза Нели Крус. Публични ресурси са и парите на държавните фирми, които се депозират без ясни правила в банки, предимно една. Публични ресурси са и парите за популяризиране на оперативните програми, които също по непрозрачен начин купуват комфорт на властта.
Ако това остане първата и последна намеса на Европейската комисия в медийната среда в България, нищо чудно тя и занапред да изглежда толкова непрозрачна и отблъскваща. Ако обаче натискът продължи, правителството може и да се окаже принудено да започне да се разпорежда пред очите на гражданите с тези огромни суми и тогава поне ще знаем кой откъде получава.
Засега имаме само препредадени думите на премиера Бойко Борисов, който се бил съгласил пред Нели Крус, че има проблем. А проблемът е голям и не е свързан само със собствеността, а и с качеството на продукта, който получават читателите, слушателите и зрителите. Нели Крус каза, че когато си купува шоколад, иска да знае кой притежава фабриката. Нашата шоколадова фабрика е още по-специална – не само не знаем кой е собственикът . Тя просто вече не произвежда шоколад.
написано за в. “Труд

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010