Кредиторите : Целите пред Гърция вече не са постижими

17 Септември, 2012 - 15:08 - Klassa.bg Rss - всички новини

Кредиторите на Гърция смятат, че зададените на Атина цели, особено за намаляването на дълга й, вече не са постижими, пише германският в. "Ханделсблат" , предаде Франс прес. Досега кредиторите изхождаха от принципа, че Гърция ще се върне на поносими равнища на задлъжнялост до 2020 г. Тази цел вече не е постижима", пише вестникът, цитирайки източници, близки до тройката (ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка). Поради това вече са невалидни условията, които бяха поставени за втория спасителен план за Гърция от 130 милиарда евро заем плюс отказ на частните кредитори от 70 милиарда евро вземания, добавя вестникът.В плана се предвиждаше равнището на задлъжнялост на Гърция да спадне до 120,5 %а от БВП най-късно до 2020 г., което се счита за поносимо ниво за европейска страна, спрямо очакваните за края на 2012 г. 161%. Постигането на това равнище на задлъжнялост обаче би било възможно само ако Атина може да има бюджетен излишък от 4,5 процента от БВП (извън изплащането на дълга) още от 2014 г. Според източниците на вестника това ще е възможно най-рано през 2016 г. Гърция в момента води преговори с еврозоната за допълнително време за извършване на реформите и постигане на заложените цели. Смята се, че еврозоната ще изчака доклада на тройката кредитори на Гърция през октомври преди да се произнесе по молбата на Гърция за удължаване на сроковете, отбелязва АФП.
Междувременно гръцкият премиер Андонис Самарас потвърди виждането си, че евентуално напускане на еврозоната би било катастрофално за страната му, съобщава BBC.
В интервю за Washington Post той поиска повече време за прилагането на реформите и ограничаването на разходите. Междувременно се появиха сигнали, че гръцките кредитори обмислят възможността да предоставят на страната повече време.
Коментарите на Самарас бяха направени, след като водещ германски политик заяви, че Берлин е малко вероятно да се съгласи на Гърция да бъде отпусната допълнителна помощ освен вече договорената.
За момента Гърция се опитва да финализира пакет бюджетни съкращения в размер на 11,5 млрд. евро, които да бъдат извършени през следващите 2 години. Мярката е необходима, за да може страната да получи следващите 33,5 млрд. евро от втория спасителен пакет в размер на 130 млрд. евро.
Самарас заяви, че Гърция трябва да гарантира, че „спазваме това, което сме обещали, тъй като вярваме, че излизането на страната от еврозоната не е опция. Това би било катастрофа.“
Въпреки това Самарас изтъква, че Гърция ще сечели, ако разполага с повече време да приложи новите бюджетни икономии. „Вместо съкращенията да бъдат извършени за 2 години, ще е най-добре, ако това бъде направено за 4“, казва гръцкият премиер. Говорим за разсрочване до 2016 г.“
На срещата на финансовите министри от Еврогрупата в петък в Никозия изпълнителният директор на Международния валутен Фонд (МВФ) Кристин Лагард намекна, че гръцките кредитори може би ще са склонни да предоставят на Атина допълнително време. "Гърция вече направи много, но ще трябва да продължи по същия път“, заяви Лагард.
„Цената, когато дълговете трябва да се понижат до устойчиви нива, е много висока. Има много начини това да бъде постигнато. Един от тях е разтеглянето на времевата рамка. Това трябва да се вземе под внимание като опция“, допълни тя.
Наскоро водещ германски политик заяви, че след като бъде изплатен целият втори спасителен пакет, нов няма да бъде предоставян. „Не мога да си представя трети пакет за Гърция да бъде гласуван в Бундестага или да бъде подкрепен от правителството“, каза Райнер Брюдерле, лидер на Свободната демократическа партия. „Ние германците сме отзивчиви, но не сме тъпи.“

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010