Надим Шехади е научен сътрудник в Кралския институт по международни отношения, Chatham House, където ръководи програма за регионалното въздействие от въпроса с палестинските бежанци в процеса на установяване на мир в Близкия изток. Той е старши член на Сейнт Антъни Колидж в Оксфорд, където в периода от 1986 до 2005 г. е бил директор на Центъра за ливански науки. Дипломиран икономист с интерес към историята на икономическата мисъл. Г-н Шехади, какви са възможните сценарии за ситуацията в Сирия? Как ще повлияят те на развитието на целия регион? Мирният бунт срещу сирийския режим на президента Башар ел Асад започна през март 2011 г. и режимът прибягна до военно решение, за да го потуши. Това не беше успешна стратегия, тъй като колкото повече режимът използваше насилие, толкова повече бунтът се засилваше. Сега вече е ясно, че режимът не може да си върне властта и че неизбежно рано или късно ще има преход. Международната общност закъсня с намесата, която да прекрати насилието и да съдейства за прехода. Дълго време съществуваха притеснения за последиците от падането на режима, породени основно от травмите от иракския опит, и се смяташе, че може да бъде намерен компромис. В последно време перспективите се промениха радикално и сега се смята, че колкото по-дълго режимът остане на власт, толкова повече ще се засили напрежението сред сектите и толкова повече екстремистки елементи ще се появят, и това в крайна сметка ще направи справянето с напрежението още по-голямо предизвикателство. И ако преди притесненията бяха какво ще стане, когато Асад се махне, сега притесненията са какво ще стане, ако остане. Предпочитаният вариант е дипломатическо усилие с участието на руснаците и китайците чрез Съвета за сигурност и международно сътрудничество, което да помогне на Сирия да се превърне в стабилна демократична държава. Какво е сегашното състояние на сирийската опозиция и защо е необходимо участието на международната общност, за да бъде намерено решение на кризата? Терминът "опозиция” е в известна степен подвеждащ, защото създава впечатление за нормалност, т.е. че има правителство и че това правителство има опозиция. Всъщност това, което наричаме опозиция, е цялото сирийско общество в цялото му многообразие, което излиза от почти петдесет години диктатура. Това многообразие е всъщност знак за здраво политическо общество, което за първи път от две поколения намира своя глас, и това, което е необходимо, е демократична система, която да управлява това многообразие и да го превърне в актив. Но междувременно различните опозиционни групи трябва да намерят обща основа, която да позволи появата на алтернатива на режима, и да застанат начело на този процес политически. Международната общност, водена от САЩ, ЕС и Арабската лига, помага на опозицията да се организира в такъв план. Това е голямо предизвикателство и понякога сирийският въпрос изглежда по-прост, откокото усложненията между тези, които искат да помогнат. Как оценявате ролята на България досега в този конфликт? Ролята на България досега е в съответствие с усилията на международната общност, и страната е в добра позиция да помогне заради историческите връзки между България и Сирия. В София се проведе среща, която беше успешна в намирането на обща основа между различните сирийски опозиционни партии. Българската дипломация играе важна роля заедно с други държави като САЩ, Великобритания и други европейски и арабски държави. Срещи като тази се провеждат на много места, подобни срещи имаше в Истанбул, Париж, Рим, Кайро, Доха, Женева, Вашингтон, Лондон, Берлин, Брюксел, Мадрид и дори в Копенхаген. Какви са рисковете и как се отразява сирийският конфликт върху източноевропейските държави? Източноевропейските държави са преминали през сходни преходи и могат да бъдат полезни като споделят поуките от своя опит и опита на Европейския съюз като цяло. Политиката на ЕС по Евро-средиземноморското партньорство, известно като Барселонския процес, и Европейската политика за съседство, е че стабилността и просперитетът на южното Средиземноморие са жизненоважни за европейската сигурност. Девизът на Хавиер Солана при започването на тази политика е, че един от пилоните на европейската сигурност е съюзът да бъде ограден от "пръстен от добре управлявани държави”. Двата бряга на Средиземно море са взаимнозависими. Очаквали ли сте някога нападение в България? Съвсем не, такава атака не се очакваше никъде, най-малкото в България. Смятате ли, че има връзка между българската външна политика, срещата на сирийската опозиция близо до София и терористичното нападение в България? Както вече споменах в едно предишно интервю за българска медия, не виждам връзка между двете събития и бях изненадан от случилото се в България. Основният ефект от един терористичен акт е, че поражда чувство на гняв и желание за отмъщение от една страна, и усещане за вина и обвинения от страна на жертвите – от друга. Въпроси като: Защо това се случи на нас? Какво са направили, за да заслужат това? Сами ли станаха жертва? Трябва ли да променим възгледите и поведението си, за да избегнем такива нападения в бъдеще....Когато това се случи, терористите са успяли. Това е феноменът, на който станахме свидетели в Лондон след експлозиите на 7-и юли и дори и в САЩ след терористичната атака на 11-и септември в Ню Йорк. Основната цел на терористичното нападение е неговият психологически ефект, то е мощно, защото винаги изглежда нерационално, жертвите са случайни и невинни хора, би могло да се случи във всяка държава, в която има израелски туристи. Всеки опит да се намери рационално обяснение в крайна сметка оправдава действията на терористите и играе за тях. Каква мислите, че е вероятността предполагаемите терористи да са имали логистична подкрепа на българска територия? Имате ли някаква информация  за терористични клетки? Мисля, че трябва да изчакаме резултатите от разследването на българското правителство, за да отговорим на повечето от тези въпроси. Логистиката е важна, за да бъдат намерени извършителите. Ако Иран е намесен чрез своята "ръка" "Хизбулла”, тогава една от целите би могла да бъде да има война с Израел, за да се обедини отново лагера на "съпротивата” и "Хамас” да бъде отново приобщен към него.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010