Управляващите бламират преференциалния вот

18 Юли, 2012 - 17:48 - Klassa.bg Rss - всички новини

ГЕРБ са на път да се откажат от дългоочакваното въвеждане на т. нар. преференциален вот, при който гласуващите ще могат да разместват листите на кандидат-депутатите. Досега правилото не е било прилагано на избори за Народно събрание, а само на вотове за Европарламент, но поради наличието на нереално висок праг от 15% той се оказа бутафория, за което алармират нееднократно специалисти и наблюдатели от неправителствени организации.
С приемането на Изборния кодекс за първи път бе въведен праг от 9% за преференции и за изборите за депутати за българското Народно събрание. Това означава, че ако кандидат от даден избирателен район бъде специално подкрепен от повече от 9% от гласуващите за неговата партия или коалиция, той измества първия в листата, който става втори, вторият – трети, и т.н. Много граждани, особено в провинцията, приветстват тази възможност, тъй като те не желаят да гласуват за фаворит, който им е спуснат от София, а за някой местен кандидат, който обаче обикновено е назад и няма реален шанс да влезе в Народното събрание.
Въпреки че според експерти и 9% праг е твърде висок, и той уплаши депутатите и те са на път да го вдигнат до абсурдно ниво от 20%. Идеята е на РЗС на Яне Янев, която засега тихомълком се поддържа и от ГЕРБ. Законопроектът на Янев в сряда бе подкрепен от управляващата партия на първо четене. Много е вероятно вдигането на прага да бъде прието и на второ гласуване, макар и не чак до 20%. Това стана ясно от дебатите в парламента.
Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, че действително следва да се помисли за вдигане на бариерата за валидност на преференциите.
Яне Янев и Емил Василев от РЗС също активно защитиха предложението си. Според Янев преференциите давали възможност на местни партийни апаратчици да манипулират вота. Други пък можело да купят 900 гласа, изчисли той, и така да се намърдат в Народното събрание за сметка на фаворитите, предложени от националните партийни ръководства, които имали достатъчно авторитет да подреждат адекватно листите. Положението било особено опасно в малките избирателни райони, където малко гласове можели да разместят превратно кандидатдепутатските списъци.
Никой от останалите парламентарни групи не опонира на предложението на РЗС. Напротив – миналата седмица Мая Манолова от БСП одобри и без това високия праг от 9% и както изглежда, социалистите нямат нищо против той да се вдигне още.
Страхът от преференциите е естествен за ръководствата на партиите, които често еднолично подреждат листите по райони и налагат неособено популярни лица от София вместо местни доказани личности.
Депутатите в сряда обсъждаха безпрецедентните шест законопроекта за промени в Изборния кодекс – на ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, Синята коалиция, „Атака“ и РЗС, които всъщност са всички парламентарно представени партии. Отхвърлени бяха единствено проектите на „Атака“ и ДПС.
От дискусията стана ясно, че засега консенсус има за въвеждане на мерки за прозрачност в избирателните комисии – заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК) и районните комисии (РИК) вероятно ще се излъчват пряко в интернет. Не е ясно дали това ще бъде въведено и за секционните комисии заради големия им брой – над 11 хиляди.
Протоколите и решенията на ЦИК и РИК ще се публикуват в интернет. Голяма е вероятността на второ четене да се приеме също и да се оповестяват поръчителите на социологическите проучвания.
Консенсус има и за въвеждане на машинно гласуване (искано от БСП и „Атака“) и на електронно гласуване (Синята коалиция). От ГЕРБ обаче дадоха знак, че то ще бъде засега само експериментално. По думите на Искра Фидосова чрез изпробване на двата метода ще се види кой е по-подходящ за българските условия и за повсеместно въвеждане на следващи избори.
Общо съгласие има и за ограничаване броя на застъпниците – до 1 или 2 на секция за партия или коалиция, и въвеждане на публичен регистър за тях. Вероятно ще се въведе облекчение и по отношение на т. нар. забранителни списъци, които вече ще се публикуват по-рано и ще може да се обжалват.
Спорно е предложението на РЗС за вдигане два пъти на депозита за участие в изборите – от 10 на 20 хиляди лева. Според Яне Янев така ще се ограничат партиите фантоми. От БСП обаче определиха това като неоправдан имуществен ценз, а малките партии според червените не пречат на никого.
Друга поправка, предложена от хората на Янев, е да се вдигне прагът за влизане в парламента на коалиции, съставени от повече от две партии. В момента бариерата за всички формации е 4%. Според РЗС прагът трябва да е равен на броя на партиите в коалицията плюс две. Това обаче не бе коментирано от другите парламентарни групи и може да бъде прокарано на второ четене, което ще се окаже една от бомбите, въведени в Изборния кодекс. Подобна поправка обаче бе отменена от Конституционния съд преди вота за настоящия парламент през 2009 г.
Отхвърлени бяха предложенията на ДПС за разрешаване на агитация на майчин език и за ограничаване на уседналостта. „Атака“ не можа да прокара пък декларирането на сексуална ориентация и на членуването в тайни организации, проектопоправки, които бяха определени от Мая Манолова като „екзотични и несериозни“.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010