Постигнатата сделка за дълга залага предвидим капан пред следващото българско правителство. Финансовият министър Симеон Дянков заменя матуритет на дълга от 10-годишен с петгодишен, за да се демонстрира, че е постигната ниска лихва. Това се казва в позиция на Единната народна партия (ЕНП) по повод на пласирането на български облигации за 950 млн. евро на международните пазари, което бе отчетено от финансовия министър Симеон Дянков като много голям успех поради достигната доходност от 4.25%.   Със същият успех, ако трябваше да изплащаме дълг след една година, можеше да постигнем още по-ниска лихва, примерно от 3.8%. Очевидно е, че следващият кабинет ще трябва да вземе нов дълг, за да погаси този и ще бъде в същата ситуация в края на своя мандат, продължава позицията на ЕНП.   Навремето друг "много успешен” финансов министър пласира 10-годишни бондове с коефициент над лихвения суап +299. Сега Дянков пласира 5-годишните на +330, което, преведено на обикновен език, е доста по-неизгодна сделка.   Сравнението, което премиерът Борисов прави с лихвата от 7.5%, постигната от Милен Велчев, е абсолютно несериозно и показва неговата некомпетентност. Защото за периода 2002-2003 г. не може да се говори за никакъв икономически ръст. По-скоро това се отнася за периода след събитията от 11 септември в Ню Йорк и след кризите в Азия, Русия и Аржентина. Освен това към онзи момент България не беше правила никаква емисия. Още повече, че Милен Велчев направи 10-годишен бонд, с който преоформи брейди облигациите (издадени след мораториум, т.е. спирането на плащане от фалиралата България), а министър Дянков на половината срочност, със заварения най-висок резерв в историята на страната, стигна до 4.5%, продължава партията с лидер Мария Капон.   Досега Дянков изстискваше вътрешните институционални инвеститори да записват държавни облигации на много по-ниски нива от тези 4.5% и сега на практика вътрешният пазар ще записва на по-високи от досегашните лихви. Вместо премиерът да надзирава чий усти са затворени, да погледне, че всички балтийски републики са с по-ниски от нашите лихви. А Румъния, която е под надзора на МВФ и Световната банка (т.е. има висок риск от неплатежоспособност), има пласирани книжа при сходни лихви.   Фалирали държави, с фалирали банки като Испания с 25% безработица, са на същото ниво. И това на фона на рекордно ниски лихви в еврозоната и очакванията президентът на Европейската централна банка Марио Драги да ги намали до 0.5% и да позволи финансиране срещу обезпечение.   Т.е. предлагат се неограничено количество "евтини“ пари. На този фон самохвалството е напълно излишно. Интересен е, разбира се, и анализът кой е инвестирал в облигациите, защото именно тогава ще стане ясно, че лихвата е висока. Германия и Англия са инвестирали в 40% от всичките облигации. Това е така, защото Германия емитира еврооблигации на 1-1.5% доходност и кой ги купува? Никой, само Европейската централна банка налива пари в тях. Пуснатите на 1 юни 2011 г. 10-годишни германски ДЦК се продаваха на 1.13%, а сега са 1.360%. Британските ДЦК са с аналогичен матуритет - 1.76% като падат от началото на годината.   Изводът е ясен, управляващите трябваше успешно да напълнят хазната и да вземат свежи пари. Тези 4.25% са много висока лихва в създадената ситуация и ако това не бе така, нямаше да се изкупят за 3 часа, продължава становището. Единна народна партия смята, че липсва прозрачна информация за реалното финансово състояние на страната, а с цифрите се спекулира произволно за вътрешно-политическа консумация и всяване на фалшиво успокоение сред населението. Смятаме това за непочтено както към домакинствата, така и към тези, които се занимават с бизнес и прогнозират развитието си на пазар със свито потребителско търсене, завършва становището.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010