Абе, къде е Бат’ Бойко, да не е в Русия?

3 Юли, 2012 - 09:26 - Иво Инджев

Един от признаците, по който ще познаете къде се мъти проблем за властта, е низходящата йерархия на прехвърлянето на отговорностите, които се възлагат на оправдаващите се министри. Сега на витошкия пожар, с който четвърти ден не може да се справи държавата, е оставен да се пържи земеделският министър Мирослав Найденов, когото Борисов обича да взима за мезе- ту шеговито ще го срита „каратистки” по кокалчетата пред репортери по време на посещение в чужбина, ту пък ще му нареди пред камерите да „бяга” еди къде си, за да изпълнява някаква задача.
Тази сутрин министър Найденов изигра твърде неубедително пред камерите на БНТ ролята на дубльор на главния пожарникар на републиката в отсъствие на титуляра. Свикнали сме да виждаме „Миро” ( както фамилиарно го наричат от обслужващия медиен персонал) в ролята на защитник на „Стара планина” като специалист по стандартите на колбасарството, но превъплъщаването му в ролята на пожарникар в полите на Витоша определено подсказва двоен стандарт на властта в поемането на отговорност. Шефовете Борисов и Цветанов явно не желаят да се излагат в ролята на безсилни огнеборци пред лицето на някакви си 5 хектара пожар и пращат земеделския министър да украсява екрана на фона над гъстите облаци дим край столицата. В този кадър няма героизъм, няма повод за хвалба.
Именно с малкия размер на огъня Мирослав Найденов се опита да минимизира щетите от парещите въпроси. Но се получи парадокс: от една страна пожарът бил малък, особено ако го сравним с хилядите хектари, който горят в момента в Италия, като Найденов. Но в същото време излиза, че с това нашенско пожарче се налага да водят война и доброволци от цялата страна, сякаш в системата на пожарната не получават заплати 20 000 души.
Един популярен телевизионен смешник непрекъснато питаше: „абе, къде е Батко?”. Пак от това шоу известен стана отговорът : „ В Русия съм, в Русия съм”. Не знам какво му е смешното, но публиката се заливаше от смях. Тогава да опитам и аз:
-Абе, къде е Бат’ Бойко? Той не беше ли пожарникар по професия? Отгоре на всичко гори не просто билото над столицата, а околността на село Бистрица, акваторията на „Бистришките тигри”, с които Бат’ Бойко рита мачлета.
Отговорът е ясен: „в Русия е” и това никак не е смешно. Казусът с пожара на Витоша, слава на Бога, не е толкова драматичен, както трагедията при пожара и потъването на подводницата „Курск” на 15 август 1999 г., когато Путин се скри от медиите в страната и предизвика гнева им. Но и България не е Русия. Тук символиката е подобна, макар и в умален вид.
Размерът обаче в този случай няма значение. Нали говорим за символика! И ние си имаме си автократ на власт, който отговаря само за успехите. Не можеш да го видиш с противопожарна каска, макар да му отива именно на него да я нахлупи. Вместо това властите коткат доброволци и демонстрират „сдобряване” с недоволните от горската политика граждани. Пред БНТ земеделския министър се умиляваше, че в бедата днес сме единни- почти се зарадва на пожара, който явно се вижда на управляващите като пренебрежимо малко късо съединение в сравнение с избухналия наскоро гняв на протестиращи граждани.
Впрочем една от разликите между трагедията с „Курск” и реакцията на Путин тогава и сегашното „странно” отсъствие на Борисов от мястото на събитието е в различните етапи на овладяването на медийния пожар. През онзи август 1999 г. в Русия медиите все още бяха свободни и остро нападнаха Путин. Това го вбеси и само месец по-късно започна масирана разправа със свободата на медиите в Русия. Докато Борисов отдавна е овладял този пожар в България и сега се радва на уюта, който си е гарантирал. Защото не е изчезнал от техния пиедестал-тъкмо напротив. Грее навсякъде, където може да извлече полза от успеха. Появи се например на другия край на България да се изкаже за залавянето на наркотици и дори изиска Европа да му благодари за свършената работа по спирането на пратката. Но не си цапа имиджа в задимените околности на селото, където ще отиде да рита мачле и да потупа по рамото спасените от задушаване бистришки тигри само, когато е сигурно, че това може да се нарече успех- а Борисов ще намери начин да извърти пепелището в своя полза, ако не като спасител, то като благодетел на спасените от бедствието, в това не се съмнявам.
За урок на Борисов и неговото бягство от непредсказуемия пожар служи и премълчаният от медиите провал на заместника му Цветан Цветанов, който се изложи с обещанието огънят на Витоша да бъде потушен „до края на светлата част на деня” часове след неговото избухване . Стана ясно обаче, че стихията не се подчинява на пожелания. И Цветанов се отмести от сцената, за да застане на нея да диша пушилката „момчето за бой” от земеделското министерство. Какво да прави на тази сцена самият Борисов тогава- там мирише на проблем, дори на провал, след като вече четвърти ден най-експертното за такива ситуации правителство в света, което си има пожарникар за премиер, не може да се пребори с един нищо и никакъв, хиляди пъти по-малък проблем от европейския пожар в Италия.
Но знаете ли кое е най-изпепеляващото насред тази огнена тема? Оказва се, че българите, за щастие, все пак, са в състояние да покажат съпричастност, гражданска солидарност и реакция, когато става дума за гората (поне). Но за изгорялата медийна свобода няма желаещи да литнат на крилата на протеста на „Орлов мост”. Само на метри от орлите на моста срещу тази свобода символично и безнаказано „стреля” съветският колонизатор с вдигнатото над България оръжие на лъжата за „освобождението” ни от окупаторите.
Но какво да се чудим- самият министър-председател Борисов не само не знае, че тъкмо СССР обявява война на България( ние сме единствената държава, на която, преди настъплението срещу Япония, Съветският съюз обявява официално война !), но и заяви на международен форум на 8 юни в софийския хотел „Шератон”, че е било обратното. Гафът му солидарно бе задушен чрез премълчаване в българските медии.
Явно потребността на нашето общество от свобода е на горско ниво въпреки градския граждански характер на протестите в защита на гората.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010