Повече от половината българи търпят материални лишения и страната ни е на челно място в ЕС по този показател, сочат данните от публикувания в сряда тримесечен доклад на Европейската комисия за заетостта и социалната политика. Според доклада се приема, че човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги.   По този показател 56% от българите живеят в лишения, тъй като имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, както и да посрещнат непредвидени разходи, или да се изхранват и обличат. 43 % от българите са заявили, че не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна. 50 на сто не могат да си купят нови дрехи, 11 на сто нямат два чифта удобни обувки, а 16 процента – мобилен телефон. България е на първо място в Европейския съюз по ниска производителност на труда и по дял на младите хора, които нито учат, нито работят. При средно 13 % за ЕС у нас процентът на неактивните млади хора е 20 на сто.   Като цяло за ЕС докладът отчита рязко покачване от началото на 2012 година на дела на домакинствата, които трябва да ползват спестяванията си или да задлъжнеят, за да покриват текущи разходи. Това засяга основно хората, живеещи с ниски и средни доходи като се забелязва ръст на по-бедните домакинства в Италия и Испания.   Между 2008 и 2010 година делът на хората, които не могат да си плащат сметките за комунални услуги се е увеличил средно с един процентен пункт до 9% средно в ЕС и с повече от 3 процентни пункта в 10 страни-членки.   Докладът отчита още, че общата заетост е в застой и леко намалява в еврозоната. Безработицата се увеличава и в по-голямата част от държавите-членки, сред които и България, е над 10%.   Високата безработица в много от държавите кара хората, особено младите, да се местят в други страни от ЕС. Основно хора от Южна и Източна Европа се местят, за да търсят работа в Западна Европа. През февруари 2012 г. броят на хората от Южна Европа, които работят в Германия се е увеличил с 22 000 в сравнение с преди година.   В отговор на икономическата криза разходите за социална защита са се увеличили в повечето държави-членки, но въпреки това много помощи от 2009 година насам са орязани заради бюджетни икономии. Разходите за здравни и социални услуги са особено засегнати, което вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху населението в дългосрочен план, отбелязва докладът.   “Заетостта и условията на живот се влошават в редица страни-членки, нужни са ни спешни мерки за преодоляване на финансовата и икономическа криза“, заяви комисарят по социалната политика Ласло Андор при представянето на доклада.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010