Гърция и Германия пред сблъсък заради спасителния план

19 Юни, 2012 - 15:31 - Klassa.bg Rss - всички новини

Намерението на победителите в гръцките парламентарни избори да поискат от Европа отсрочка за свиването на публичните разходи е на път да изправи страната в нов сблъсък срещу Германия заради суровите условия по спасителния пакет. Консервативната партия „Нова демокрация“ и вероятният й коалиционен партньор, социалистите от ПАСОК, готвят предложение да се поиска от останалите членки на еврозоната удължаване на срока за фискалните цели с две години, твърдят запознати. Така Атина ще се нуждае от още €16 млрд. освен договореното по-рано тази година външно съдействие за €173 млрд.
Планът ще постави дилема пред държавите кредиторки начело с Германия. Европа държи да помогне на гръцкото правителство да засили обществената подкрепа към строгата оздравителна програма и да се пребори със задълбочаващата се рецесия в страната. От друга страна, на германския канцлер Ангела Меркел не й се иска да увеличи размера на помощта, тъй като подобна мярка би довела до разцепление в управляващата коалиция в Берлин. На пресконференция в мексиканския курорт Лос Кабос, където се провежда срещата на Г-20, Меркел заяви, че гръцките лидери „трябва да изпълнят ангажиментите си“ по заемното споразумение. „Няма да има никакви промени по меморандума за разбирателство, определящ фискалните и други реформи, които Атина трябва да направи в замяна на помощта“, каза тя.
Други германски политици, включително министърът на външните работи Гидо Вестервеле, по-рано сигнализираха, че Берлин може и да се съгласи на промяна на графика. Гръцките представители признават, че ще бъде трудно да получат исканите отстъпки. Очаква се Атина да представи молбата си за по-меки условия по спасителния пакет на срещата на финансовите министри от еврозоната още този четвъртък, а въпросът вероятно ще влезе в дневния ред на форума на ЕС в Брюксел, насрочен за 28 и 29 юни. Меркел бе особено против да се обсъжда увеличение на помощта за Гърция преди гласуването на постоянния спасителен фонд на еврозоната в Бундестага. Съгласно настоящия гръцки план страната трябва да постигне първичен бюджетен излишък от около 4,5% от БВП от 2014 г. нататък, при дефицит от 5% през 2011 г. Исканата отсрочка ще даде на страната време до 2016 г. за тази цел, но ще увеличи нуждите от кредитиране.
Двугодишното изместване на крайния срок за гръцките мерки за икономии беше основната точка в кампанията на лидера на „Нова демокрация“ Антонис Самарас, който се очаква да стане премиер, след като партията му спечели мнозинството от местата в парламента. Самарас, който подкрепя спасителното споразумение за Гърция с ЕС и МВФ, но иска смекчаване на условията, преодоля сериозната конкуренция на крайнолявата партия СИРИЗА, която обещаваше да се противопостави по-решително на Германия за икономиите. ПАСОК също подкрепя идеята за удължаване на срока за бюджетните цели, за да се предостави повече свобода на икономиката, която изнемогва под товара на огромните фискални рестрикции и се очаква да се свие с цели 7% тази година. Гръцки политици заявиха, че новото правителство ще помоли външните кредитори също така да ускорят отпускането на транша от €6,6 млрд., за да може гръцката държава да изчисти задълженията си към частни предприятия, като фармацевтични доставчици и изпълнители на инфраструктурни проекти. Изоставането на правителствените плащания утежни още повече товара за гръцките предприятия, силно разклатени на фона на рецесията и банковата криза.
Атина се надява още да си осигури нови европейски инвестиции, които да й помогнат да сложи край на растящата безработица. Тя в момента е над 22% като цяло и над 50% за младите. След седмици на политическа несигурност Гърция отново изостава с бюджетните си цели, което допълнително подкопава доверието на кредиторите в способността й да стабилизира финансите и икономиката си и да остане в еврозоната. Инспектори от МВФ, Еврокомисията и ЕЦБ се очаква да посетят Атина скоро след като парламентът одобри новото коалиционно правителство. Тройката поиска Гърция да обещае, че ще съкрати публичните си разходи с още €11,5 млрд., за да покрие очаквания бюджетен дефицит през 2013 г. и 2014 г. Тъй като данъчните приходи се понижиха по време на политическата парализа, гръцките представители се опасяват, че кредиторите ще поискат допълнителни съкращения на разходите от €2 млрд. Предприемането на нови съкращения е предварително условие за отпускането на следващата вноска по гръцкия спасителен план, без която правителството може да остане без средства за изплащане на пенсиите и заплатите в държавния сектор още в средата на юли.По „Дау Джоунс“

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010