Задълбочаващата се криза в Сирия, съпроводена от взаимни обвинения в духа на Студената война, сериозно обтяга отношенията между САЩ и Русия в деликатен момент, когато американският президент Барак Обама и руският президент Владимир Путин се опитват да подновят връзките помежду си. САЩ обвиняват Русия, че въоръжава сирийското правителство, което напада своите противници със смъртоносна сила, а съпротивата на Москва срещу по-твърди действия към Дамаск изглежда показва, че предстоят трудни времена за отношенията между Путин и Обама или евентуалния му приемник. Предвижда се силно националистически настроеният Путин, който се върна на президентския пост в Русия миналия месец, да се срещне с Обама на форума на Г-20 в Мексико в началото на следващата седмица - това ще бъде първата им среща от три години. Има все по-големи съмнения дали двамата мъже могат да намерят допирни точки по Сирия или други мъчителни спорове. Обама възхвалява "рестартирането" на отношенията с Русия, което започна през мандата на предшественика на Путин Дмитрий Медведев, като едно от знаковите му постижения във външната политика. Но Вашингтон установява, че има все повече разногласия с Москва по редица въпроси - от Сирия и Иран до противоракетната отбрана и правата на човека. Путин не показва признаци, че възнамерява да се откаже от антизападните си изказвания и позиции, които отдавна са негова запазена марка. Това може да подготви почвата за неудобна среща в Лос Кабос, Мексико. "Въпросът е да се разчупи ледът, да се отбележат няколко политически точки, но без да има каквато и да е дипломатическа експлозия в процеса", каза специалистът по Русия във Фондацията Карнеги за международен мир във Вашингтон Матю Родански.От решаващо значение ще бъде как Обама и Путин ще подходят към Сирия - както зад затворените врати, така и пред камерите. Сирия представлява проверка за това до каква степен Обама ще рискува да влезе в конфронтация с Русия, като я притиска да изостави окопалия се сирийски президент Башар ал Асад, който е неин отдавнашен съюзник и клиент в търговията с оръжие. Обама вече е подложен на критики от републиканците, включително вероятния кандидат за президент Мит Ромни, заради своята политика на "рестартиране" към Русия. През последните дни не лично Обама, а държавният секретар Хилари Клинтън предвожда кампанията на САЩ за оказване на натиск върху Русия. Във вторник тя отправи необичайно пряк укор, като изрази тревога, че Москва изпраща бойни хеликоптери в Сирия, и отхвърли като "явно неверни" настояванията на Русия, че нейните оръжия не се използват в конфликта. Ръководителят на изследователския център "Национален интерес" във Вашингтон Димитри Симес каза, че твърдата реторика би могла да има обратен ефект, като притисне Москва в ъгъла и я направи още по-несговорчива. "Това не е начинът, по който човек обикновено говори за своя партньор", заяви той. Обама може да се опита да понижи градуса на напрежението в отношенията с Путин, но се очаква също да бъде достатъчно настъпателен, за да не даде на републиканските врагове нов повод да го обвиняват, че успокоява Москва. Путин няма да бъде в настроение за отстъпки, които биха могли да бъдат сметнати за признак на слабост в момент, когато той се стреми да потисне несъгласието у дома с методи, които предизвикват критики в САЩ. Той също така ще внимава да не поема каквито и да е конкретни ангажименти към американски президент, чието политическо бъдеще остава несигурно след есента, казват наблюдатели, занимаващи се с Кремъл. В сърцевината на отказа на Путин да склони за Сирия е недоволството му, че НАТО според него е превишила дадения й от ООН мандат в Либия миналата година с бомбардировките, помогнали за свалянето от власт на Муамар Кадафи. Той подозира, че ако отново отстъпи, това ще отвори пътя за промяна на режима в Дамаск, нанасяйки удар на руските интереси в региона. На личностно ниво има основание за съмнение дали Обама "без драма" и нетактичният мъжкар Путин ще си допаднат. След като отношенията между САЩ и Русия се влошиха в края на мандата на неговия предшественик, Обама възприе по-прагматичен подход. Той постигна редица споразумения, намаляващи американските и руските арсенали от ядрено оръжие, позволяващи Москва да се присъедини към Световната търговска организация и осигуряващи маршрути през Русия за снабдяване на силите на НАТО, които се бият в Афганистан. Близкото, наподобяващо делови връзки партньорство, което Обама изгради с мекия по характер технократ Медведев, избран от Путин да го наследи като президент през 2008 г., помогна за установяване на по-гладки отношения. Но за Вашингтон беше също така ясно, че Путин, който тогава стана формално министър-председател, е "кучето алфа" в руския управляващ тандем и че рестартирането нямаше да е възможно, ако той не го подкрепяше зад кулисите. Сега Путин започна още един, шестгодишен президентски мандат и отново е главният събеседник на САЩ от руска страна - роля, която той остро подчерта, като по-малко от две седмици след встъпването си в длъжност пропусна форума на Г-8, на който беше домакин Обама. Твърдите външнополитически изказвания на Путин, откакто той пое поста, включително настояването му, че Москва няма да търпи намеса в нейните дела, и искането за обвързващи гаранции по системата за противоракетна отбрана, биха могли да са предзнаменование за това, което очаква Обама, ако той спечели втори мандат. Обама доби известна представа за това при първото си посещение в Русия през юли 2009 г. Служители от Белия дом се надяваха, че уединената обстановка в заобиколената от гора резиденция на Путин край Москва ще позволи на двамата мъже да се преценят взаимно, без да позират пред камерите. Но според разказите на хора, присъствали на срещата, дори зад затворени врати Путин е бил решен да изпита младия американски президент. Близо един час Путин изреждал почти без прекъсване дълъг списък с руски оплаквания, като засегнал всичко - от противоракетната отбрана през нахлуването на САЩ в Ирак до погрешните според него стъпки в борбата с ислямистките бойци след 11 септември. Обама слушал търпеливо и когато монологът на Путин приключил, той поискал да удължат срещата и да се опитат да намерят начин за подобряване на отношенията. Оттогава курсът на затопляне, започнал при посещението на Обама в Русия преди три години, постепенно запада. Заместник-съветникът по националната сигурност на Белия Дом Бен Роудс не се съгласи с представата, че все по-твърдите изказвания на Путин са знак за желание за отхвърляне на дипломатическите ползи от рестартирането, и вместо това предположи, че той играе игра за пред политическите си поддръжници. "Путин се обръщаше към тази част от руските националисти, която до голяма степен съвпада с политическата му самоличност", каза Роудс в неотдавнашно интервю. Но отношенията започнаха да се обтягат все повече, след като НАТО настойчиво напредва към изграждане на противоракетна отбрана в Европа, което според Путин би навредило на стратегическия сдържащ потенциал на Русия въпреки настояването на Вашингтон, че тя е предназначена да осигурява защита от иранска ракетна заплаха. Обама беше хванат от камерите през март да иска от Медведев да увери Путин, че ще прояви "повече гъвкавост" по подобни въпроси след изборите през ноември, на което Медведев отговори, че ще "предаде тази информация на Владимир". Ако Обама загуби през ноември, Путин ще внимава за възможните последици за отношенията на САЩ с Русия, тъй като Ромни нарича Русия "враг". Американският сенатор Джон Маккейн, който е яростен критик на политиката на Обама към Русия, каза, че желанието на президента за сближаване само е одързостило Путин да продължи да доставя оръжия на силите на Асад, които смазват демократичните демонстранти у дома, и че срещата в Лос Кабос едва ли ще промени това развитие. "Президентът показва своята наивност", заяви Маккейн пред Ройтерс. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010