Народното събрание одобри пускането на нова емисия облигации до 950 млн. евро, с която да погасят плащанията по договорения през 2002 г. по времето но правителството на НДСВ от финансовия министър Милен Велчев (НДСВ) външен дълг на България, чийто падеж е през януари 2013 г. Очаквано БСП гласуваха против, но не защото не смятат, че трябва да се емитира нов дълг, а заради изхарчения от управляващите фискален резерв, който според тях можело да се даде за покриване на тези задължения на държавата. ДПС се въздържаха, но пожелаха успех на сделката, а от Синята коалиция определиха финансовата операция като наложителна, но изразиха опасения да не се окаже закъсняла   Избраните банки мениджъри на облигационния заем са БНП-Париба, "Ейч Ес Би Си" (HSBC) и "Райфайзен банк". Според ратифицираното предложение на финансовия министър Симеон Дянков държавата ще вземе заем до 950 млн. евро със срок за връщане до 10 години и с до 10 процента лихва.   Именно всичките тези "до" дадоха повод за критики от страна на левицата.   Според бившия министър на икономиката Румен Овчаров от БСП в момента правителството и финансовото министерство предлагат абсолютно неясни критерии и не е ясно какво дискутира Народното събрание. Според него, първо е трябвало да се договорят условията и финансовите ангажименти на страната и тогава да се вкара за ратификация.   Не знам за кого звучи добре "до 10%" лихва, тя е изключително неизгодна за България, няма как при тези параметри да накараш покупката да е с лихва 4% например, коментира Овчаров. Съпартиецът му и бивш вътрешен министър Михаил Миков отбеляза, че Германия наскоро е емитирала облигации при 0.4% лихва и попита защо България задава лихва до 10%.   В отговор председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ заяви, че България не е Германия, но ако се осъществи сделката при посочената в предложението на кабинета лихва, страната ще се нареди далеч преди Гърция, Испания и Италия например.   Бившият финансов министър Пламен Орешарски изчисли, че за последните 3 години правителството е изхарчило 3 млрд. лв. фискален резерв и е поело вътрешен дълг за още 3 млрд. лв., като част от тези пари е можело да бъдат заделени за покриване на падежа на дълга. Според него не било ясно също така дали дългът ще намалее, тъй като с дълг щели да се покриват и лихвите, а обикновено това се правело с бюджетни средства.   "Емисията е леко забавена, опитваме се да хванем последния влак, дано да успеем, предвид нервността на финансовите пазари и състоянието на южната ни съседка Гърция", коментира Орешарски.   Алиосман Имамов от ДПС каза, че неговата партия по принцип подкрепя такава сделка, но се въздържа при гласуването, за да изчака резултатите от нея, и също отбеляза, че с оставения в средата н 2008 г. фискален резерв от 12 млрд. лв. и можело да не се стига до нов държавен дълг.   Лидерът на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция" Иван Костов обвини левицата, че не се държи държавнически. Разбираме какво правят в момента социалистите, искат да втълпят, че те са оставили големи резерви, а други са ги изхарчили безцелно, но това политиканстване не е в полза на държавата, заяви Костов. Естествено е по време на кризата, в която България влезе след средата на 2008 г., да се харчат натрупаните преди това фискални резерви, коментира той.   Една успешна емисия ще доведе до привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на банките да намалят лихвите в страната, каза още Костов. Вярно е, че за няколко месеца дългът ще се увеличи, тъй като от пазара ще се изтеглят 950 млн. евро, но на 15 януари догодина ще се върне старото положение, допълни той.   Председателят на икономическата комисия и лидер на СДС Мартин Димитров също определи сделката като закъсняла и изрази надежда в Гърция да не се случат драматични събития или в края на юни в ЕС не се случат неща, които да разтревожат финансовите пазари. Той допълни, че това е единственият начин за покриването на падежа на дълга, защото ползване на пари от Сребърния фонд за тази цел би било фатална грешка.   Процедурата по теглене на облигационния заем не е започнала по-рано, за да се спестят лихви по него на бюджета, обясни отново вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Той изчисли, че всеки месец по-рано емитиране на еврооблигациите би струвало между 8 и 12 млн. лв. месечно на бюджета. Всички пари, които бъдат привлечени чрез тази емисия в бюджета, ще бъдат дадени за изплащане на главницата и последната лихва по нея, обясни Дянков.   От НС се иска да одобри вземането на дълг, с който да се плати "престъплението на Милен Велчев", заяви в типичния си стил лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той поиска вътрешният министър Цветанов да задържи Милен Велчев със същата гаранция от 500 хил. лв., определена за Гриша Ганчев, а след това и да конфискува неговата и на брат му собственост по закона за конфискация на незаконно придобито имущество.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010