Еврозоната най-вероятно ще излезе с план за по-голяма икономическа интеграция до края на годината, след като съгласува през юни какви точно елементи да включва и как да бъде постигната тази интеграция. Това заяви в понеделник президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от Ройтерс.   Изявлението бе направено в Санкт Петербург по време на срещата на високо равнище Европейски съюз-Русия.   Ромпой уточни, че до следващата среща на върха на лидерите на ЕС на 28 и 29 юни той и още трима високопоставени европейски ръководители ще представят основните изграждащи елементи на "този задълбочен икономически и паричен съюз".   По думите му сред изграждащите елементи на съюза ще е банковата интеграция.   В свой анализ в понеделник агенция Ройтерс повдига завесата за някои детайли около очертаващия се нов етап на интеграция.   Според агенцията основен двигател на идеята е Германия. Канцлерът Ангела Меркел настоявала за много по-амбициозни мерки от предложения вече от нея фискален борд, включително създаване на централна институция, която да управлява финансите в еврозоната, и даване на нови по-големи правомощия на Европейската комисия, Европейския парламент и Съда на ЕС, пише Ройтерс.   Тя освен това иска координиран европейски подход за реформиране на трудовите пазари, системите за обществено осигуряване и данъчните политики, казали пред агенцията германски официални лица.   Според тях, докато другите държави не се съгласят с тези стъпки и не се включат в този безпрецедентния отказ от национален суверенитет, Берлин ще отказва да обсъжда други инициативи за подпомагане като общи еврооблигации или "банков" съюз с трансгранично гарантиране на депозитите. Според германците подобни стъпки са възможни едва на втория етап от новата интеграция.   "Фундаменталният въпрос е относително прост. Какво, всъщност, искат партньорите ни - повече Европа или повече германски пари", казва пред Ройтерс представител на правителството в Берлин.   Ако държавите в съюза тръгнат в тази посока, това ще е най-значителният политически скок откак те приеха да се откажат от националните си валути и от контрола над националните монетарни политики преди 13 години, отбелязва Ройтерс.   "Светът няма да се свърши, по-скоро сме на прага на друга голяма интеграционна промяна в Европа. Но защо такива инициативи се появяват, едва когато сме на ръба на пропастта, където рискът от катастрофа е толкова висок?", казва пред агенцията Ерик Нилсен, главен икономист в Уникредит.   Когато юни миналата година тогавашният президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише призова за създаване на Европейско финансово министерство с власт над националните бюджети, идеята изглеждаше нереална - една далечна мечта, реализирането на която би отнело години, дори десетилетия, ако изобщо някога стане.   Година по-късно, когато дълговата криза заплашва да разкъса еврозоната, Германия убеждава партньорите си да направят точно такъв голям скок към фискална интеграция, пише Ройтерс.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010