Милен Райков е старши мениджър "Данъчни услуги" в „Ърнст и Янг “, специализиран в областта на косвените данъци. Притежава магистърска степен по право от СУ "Св. Климент Охридски" и е член на Софийската адвокатска колегия. - Г-н Райков, според разчети на Министерството на финансите данъчните приходи у нас са една трета от БВП, което потвърждава, че сме на едно от първите места по ниски данъци в Европа. Но на практика каква е цената за компаниите?
- Данъчното бреме може да се разгледа, от една страна, като сумата на задълженията към хазната, а от друга – и като разходите за тяхното администриране. Така погледнато, България е с много ниски данъчни ставки, но времето за тяхното плащане е много повече от други развити икономики с далеч по-високи данъци и с много по-сложно данъчно законодателство. Според проучване на Световната банка на бизнеса у нас му трябват 500 часа, за да се издължи към хазната, което ни отрежда 59-о място в класацията за правене на бизнес след държави като Саудитска Арабия, Македония и Черна гора. - Голяма част от данъчните приходи идват от ДДС. У нас той е 20% - това много или малко е спрямо Европа?
- Допреди три години ДДС от 20% се считаше за средна стойност. Но в резултат на финансовата криза някои държави повишиха данъка. Например Унгария стигна до феноменалните 27%, казвам „феноменални“, тъй като в средите на специалистите по данъчно законодателство нива на ДДС над 25% се смятаха за невъзможни. Така че от тази гледна точка смятам, че ставката у нас е приемлива. Проблем е обаче, когато данъкът не се възстанови, което генерира двойно облагане. - Доколко проблемите с бавното възстановяване на ДДС, високите разходи за администриране и т.н. се отразяват на апетита за правене на бизнес на компаниите?
- България има едни от кратките срокове за възстановяване на ДДС, но често ДДС не се връща във времевите рамки, определени в закона. За търговеца това се превръща в още по-сериозен финансов проблем, когато задържането става чрез серия от обжалвания, откази и съдебни дела. Наблюдаваме в последно време рязък скок на отказите за възстановяване на данъка по, откровено казано, несъстоятелни причини. Подобни откази преди бяха филтрирани и по-рядко стигаха до съдилищата. Обяснението може би е ниската събираемост или опит да се запълнят дупки в бюджета. От друга страна, може да се дължи и на недобра подготовка на някои инспектори, които често виждат в по-сложните сделки схеми за източване на ДДС. Да, вярно е, че влизането в ЕС усложни много търговията, което допринесе за ДДС измамите. Схеми за източване на ДДС съществуват и в старите държави членки въпреки техните по-строги юрисдикции. Мит е, че източването на ДДС е български патент. В този контекст идва ролята на ревизорите, които трябва да различат едното от другото. Защото, когато страда бизнесът, рано или късно ще пострада и фискът.
Например голяма реномирана компания решава да купи стока от България, която да изнесе. Ако продуктът е от „обичайните заподозрени“, когато става дума за измами, като зърно и горива, това автоматично намалява шансовете ДДС да бъде възстановен, особено ако сделката е по-сложна, а сделките с борсови стоки обикновено са такива. Често в такъв случай инспекторите виждат сложна търговска схема и по презумпция постановяват отказ за възстановяване на данъка. За компанията това означава, че продуктът им се оскъпява автоматично с 20%, и то при положение че говорим за такъв тип стоки, при които купувачите търсят много малка ценова разлика. Оттам нататък, когато няколко пъти сценарият се повтори, на компанията не й остава нищо друго, освен да зачеркне България от картата като потенциален източник на суровини и продукти. Така еднократно задържани суми за държавата ще са само приход от временен характер, защото фирмите си ги търсят рано или късно по съдебен път и в крайна сметка, ако всичко е наред, печелят делата. Накрая държавата трябва да връща данъка с лихвите, които у нас са 10% годишно за неправомерно задържани данъци. В крайна сметка, макар че купувачът не излиза ощетен, горчилката от цялата ситуация остава и предпочита да потърси по-сигурен пазар. Като прибавим и факта, че именно увеличеният износ компенсира до известна степен спада при кризата, честите безпричинни откази за възстановяване на ДДС „залагат финансови мини“ за години напред – както за следващи бюджети, така и за производителите. - Но как да се различат фирмите, създадени с цел източване на ДДС, и лоялните търговци?
- Голяма част от фирмите за източване на ДДС са създадени отскоро, нямат никаква история, собствениците им са неизвестни, без голям персонал, със съмнителни източници на финансиране. В същото време, когато големият играч участва в дадена сделка, дори и през верига от фирми – той е винаги на светло, знае се откъде идват парите и къде отиват. А причините за сложността на сделките са чисто търговски – например препродаването на стоките от специализирани дружества за търговия, брокери и други подобни.
Така че за едни добре подготвени специалисти е много лесно да се направи разликата между двете. Тук роля играят както администрацията, така и правораздаването. Една от основните функции на съда е превенцията, т.е., ако имаме повече осъдени за източването на ДДС, това със сигурност ще има дисциплиниращ ефект. - Зачестиха ли ревизиите след кризата?
- От гледна точка на честота на ревизиите не мисля, че има съществен ръст. Увеличиха се обаче случаите, в които те завършват с неблагоприятен край за данъкоплатеца, особено когато той е поискал възстановяване. - На дневен ред постоянно излиза и темата за данъчните облекчения... Според вас за кои сектори са необходими такива и какво се прави в Европа?
- Съществува сериозна „данъчна конкуренция“ между - държавите за привличане на инвеститори. Тя има две форми – по-проста – под формата на конкуриращи се ставки, и по-сложен вариант, при която държавите се борят за инвеститори чрез сигурност и приветливост на системата, както и чрез данъчни облекчения. По отношение на ставките България е „стигнала дъното“ в добрия смисъл на думата - т.е. не можем да намалим повече корпоративните данъци. За пример ще дам Кипър, които имаха корпоративен данък под 10% и ЕС ги накара да го повишат. Прилагане на корпоративна данъчна ставка под 10% се приема за нелоялна данъчна конкуренция. Към формално ниската данъчна ставка у нас за съжаление компаниите понякога прибавят и 20% за невъзстановен ДДС, непризнати загуби и разходи и в крайна сметка това прави цялостната среда не толкова привлекателна.
По отношение на облекченията – България няма много такива. Факт е, че когато влизахме в ЕС, трябваше да затегнем системата и да се избегнат евентуалните съмнения за отпускане на държавна помощ за определени сектори и компании. Европа много зорко следи точно тези процеси и при най-малкия намек следват наказателни процедури. От друга страна, смятам, че все пак може да помислим за облекчения. Има сектори, които са много ухажвани като инвеститори – например високотехнологичният. Там се създава голяма добавена стойност, повишава се заетостта, липсва вреда за околната среда. В конкуренцията за тях се включват не само държавите в Европа, а и бързоразвиващите се икономики от Азия – Индонезия, Индия, Малайзия. От тази гледна точка в голяма част от държавите - членки в ЕС, има данъчни облекчения за развойна дейност. Те са под различни форми – някои са свързани с ускорена амортизация на активи, с двойно признаване на разходи, данъчни ваканции за определен брой години и т.н. Държавните помощи са нещо, за което ЕС много следи, но от друга гледна точка имаме и идеята за стимулиране на развойната дейност и тя също както ограниченията за държавна помощ е залегнала в учредителните договори на ЕС. Така че можем да помислим за определени стъпки в тази посока, естествено, след диалог с Брюксел. - Засили ли се интересът на компаниите към консултантските услуги в периода на криза?
- Интересът като обща тенденция се засилва, кризата единствено намали скоростта. Нивото на ползване на такива услуги в България все още е ниско, защото данъчните въпроси се приписваха като част от всички други отговорности на главния счетоводител или финансовия директор. Показателно е обаче, че в последно време все повече международни компании, а и български започват да възлагат тази функция на вътрешен човек, данъчен мениджър, съветник. В някои дружества това вече са цели отдели. При по-големи сделки по сливания и придобивания е наложително да се ползват външни консултанти. Считам, че отговорното отношение към данъчният аспект на бизнеса един ден ще увеличи доверието на администрацията към него, както е в по-развитите държави.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010